Скъпи Сродни души бих искал днес да засегнем и още една тема която е доста интересна и полезна. Провокиран от последните коментари темата е Страхът като убиец на Любовта.
Когато се Страхуваме изкарваме от нас всичко това от което сме се притеснявали, изкарвайки всичко на яве ние имаме пълният набор да изберем кое е най-страшно за нас и него избираме, разбира се това става Подсъзнателно, но въпросът е защо нашето ЕГОТО избира винаги най-лошото което би могло да ни се случи?
ЕГОТО е устроено така, фиктивно да създава ситуации в които биха ни наранили, но това не са действителни ситуации, а въображаеми беди. Попадайки в този капан на въображения, ние започваме да понижаваме Вибрациите, при което реално започваме да усещаме, че Страхът е нещо реално и то ще ни се случи забравяйки, че това всъщност е въображение което ЕГОТО ни е предложило като вариант за беда. Ние всъщност започваме да се Страхуваме от нещо което може въобще да не се случи, но го приемаме за реалност. Помислете колко много случаи имаме в живота в които сме се притеснявали без да е имало причина.
Когато започнем да си вярваме, че ще ни се случат беди, ние подсъзнателно активираме Програма, която като магнит привлича такива неща, колкото и да не вярвате това е така, днес за втори път ще спомена закона за привличането, каквото ни е в главата такова идва, тоест от едно въображаемо бедствие, ние го Материализираме и го привличаме в нашата реалност. Разбирате ли колко абсурдно звучи всичко, Страховете ги усещаме като нещо напълно реално, та даже започва да ни боли от Страх.
Много често не Осъзнаваме действията си, имено защото не се Уповаваме на Бог, ако вярваме, че всичко се случва за наше Добро, ако трябва да преминем през някакво Изпитание, то това Изпитание не цели да ни отнеме Живота, нито да ни нарани, а да ни насочи вниманието към нещо което ни пречи да бъдем Осъзнати.
Когато ни е Страх е нужно напълно да се оставим на Бог, Той е Този който ни е Дал Живота, Той е Този който решава кога да си тръгнем и да се приберем при него, ние сме тук на Земята, за да свършим определена работа и да се Научим на Истинска Любов. Може би си представяте, че някой има отгоре и ни налага с тояга като се гаври с нас, това не е така – тук сме, за да бъдем Божи Служители, да се научим да Обичаме, да се научим на Прекрасни и Чисти Взаимоотношения, да изразяваме Чувствата си открито, а не да се затворим в себе си и лицемерно да изказваме мнения, та даже да се учим, че не трябва да сме задружни, а да отработваме нещата си по отделно. Аз съм възприел като Мисия да покажа, че да работим задружно е многократно по-добре от това да работим сами, имено заради това Бог Иска да сме едно цяло, за да можем да си Помагаме. Може да ви се стори, че съм малко груб но не е така, искам да Ви предизвикам да бъдете Открити. Отворете Сърцата, излейте Емоциите, не се Винете и не очаквайте други да ви Винят, пък ако се случи го Приемете като Изпитание, споделете какво Чувствате, изкажете притесненията си, защото всеки има какво да научи другия със собствения си Опит и начина чрез който се е справил. Поувлякох се малко, но темата не е свършила.
Обичам Ви!