Скъпи Сродни Души, реших да продължа още днес темата за Приемане и Неприемане, за да не Ви карам да чакате.
Стигнахме до това, какъв е начина, чрез Бог да се научим да Приемаме. Когато се Уповаваме на Бог, ние би трябвало да оставим нашето Духовно Развитие, както и самият ни живот в Негови Ръце. За някой това е много стряскащо, как така да разчитаме на друг, мислим че ние сме тези които трябва да управляваме Живота си, но малко ще поразсъждаваме и върху това. От много години ние знаем за Пророчества, гледали са ни и са ни казвали разни неща които в крайна сметка, ако не са били шарлатански се оказват верни, как е възможно това и отговора е, че в Невидимият Свят в Светлината, там всичко се случва едновременно, и минало, и настояще и бъдеще, за нас като триизмерни хора и дуални Същества е много трудно да Приемем, че всичко се развива едновременно и поради това, че не можем да го асимилираме, ние го отхвърляме или винаги го поставяме под съмнение, но Горе всичко е нагледно и ясно, всяко нещо което се е случило, случва и ще се случи буквално са слети в едно, това дава яснота за нашите действия и кой се отклонява от Житейската си Мисия. Трудно за възприемане, но е така, Бог знае всяка наша болка, всичко това от което се нуждаем и непрекъснато се стреми да ни Помага, дори без да сме Го Молили.
Твърде често хората проявяваме своето ЕГО и се стремим да се Противопоставим на Божият План, което неимоверно води до много Изпитания, защото Бог Знае какво би ни накарало да бъдем Истински Щастливи, а не да се залъгваме с времени неща, Бог е отредил на всеки по някакъв начин да се грижи за Цялото, за Майката Земя и всяко отклонение създава Дисбаланс, не само на Планетата, но и в цялата Вселена, може да ви се струва невероятно, но ми бе разяснено подробно и аз ви го предоставям дословно, че няма случайни неща, никой не би могъл да промени Съдбата си, ако самият Бог не е одобрил това, колкото и да искаме да променим нещо, единствено ще си предизвикаме Изпитания и Житейски Несгоди, пък за Истинско Щастие и дума не може да става, можем само да се залъгваме, че сме господари на Живота.
Когато започнем да Проявяваме Неприемане, ние се Противопоставяме на Бог и на Неговият Промисъл, а по-добър едва ли би могло да има, този Божи Промисъл ще бъде осъществен, когато се оставим Бог да ни Води. Ние Проявяваме Неприемане в много неща от нашето ежедневие, Неприемаме режима, трафика, човека който кара бавно, жената която се гримира докато кара и редица такива неща, всеки път когато Неприемаме, ние водим мъничка война с Промисъла на Бог и това което той е отредил като разнообразие в ежедневието, което цели да се Учим един от друг, да можем да видим какво не ни харесва и да се стремим да не бъдем такива, но ако винаги сме опоненти, постигаме единствено загуба на Енергия под формата на Агресия и Нерви, на кой му е нужно това, отговора е ЕГОТО, то иска да води войни всеки път когото види нещо което не му харесва и без много да се замисли се втурва в тази война, която се явява част от Живота и Битието ни.
Когато започнем да Приемаме тези неща от ежедневието, изведнъж започваме да виждаме Света по друг начин, изведнъж Осъзнаваме, че сме започнали да Проявяваме повече Разбиране и Приемане на това разнообразие. Бих искал само за момент да си представим, че всички сме еднакви и постъпваме еднакво – това ми изглежда като роботи, но не и като Разумни Същества, които кой от кой са по-различни и проявява себе си по по-различен начин.
Спирам отново до тук.
Обичам Ви!❤
1.07.2020 г