Рецепти за Божествена Любов/04.07.2020

Скъпи Сродни Души, днешната тема от " Рецепти за Божествена Любов" е Обидата. Това е тема която е Истинско Изпитание за мен и поради това бих искал да наблегна на нея, защото макар да знаем как е редно да постъпим, всеки път се чувстваме силно наранени и ни е трудно да подходим с Разбиране и Смирение.
Обидата е много трудно Изпитание за всеки човек, това е ситуация в която се чувстваме силно Наранени или предадени от близки хора, но какво е трудното, за да Приемем, че това е моментно състояние което е изригнало вследствие на натрупано Неудовлетвореност или Неприемане.

Хората които се Обичат често трупаме някакво Неудовлетворение, което води до наслагване и в крайна сметка се насъбира като токсин от създалата се ситуация и когато, както казваме чашата прелее, ние изливаме този токсин към човека който го причинил, но какво се случва от Енергийна гледна точка. Този токсин се събира директно в нашите Сърца и буквално ни Разболява и ние започваме да усещаме физическа болка от това и когато болката стане непоносима, организма ни задейства механизъм, чрез който ние изкарваме този токсин, погледнато чисто Емоционално, това е хубаво, но ако го погледнем Духовно, не е така, защото ние предаваме Недоволството си към човека отсреща, без да мислим за него, дали сме прави или не в този случай няма значение, защото всеки си е прав за себе си, но какво да направим, за да не се стига до това състояние в което искаме да изкараме всичко от себе си.
Нещата изглеждат хем много прости, но и трудни за изпълнение. Двете страни в ситуацията, трупат Недоволствие и още в началото е нужно да поговорят за това, но най често ние не го правим, а се надяваме човека отсреща да се вразуми, но това не се случва, имено защото всеки смята, че е прав, но истинската причина е ЕГОТО което смята, че ние сме най-прави и не допуска, че би могло да грешим. Как е редно да постъпим - като Приемем, че е възможно да не сме прави, възможно е да не сме разбрали правилно отсрещната страна и ако допуснем Съмнението при тези взаимоотношения да разгледа нещата от друг ъгъл, ние ще Осъзнаем, че и двете страни са прави и нещата са такива, защото ние не Приемаме друго, освен нашите собствени виждания.
Но защо все пак и когато знаем това, ни е трудно да го приложим, отговора е още по прост - защото не можем да преборим Себелюбието си и поради това отричаме другите. Когато Себелюбието се Прояви, ние забравяме за човека отсреща и въобще нехаем за неговата гледна точка, но още по фрапантното е, че не само не ни интересува човека отсреща, но и нехаем за нашият Вътрешен Мир, който зависи от нас самите, а Вътрешен Мир се постига чрез Любов, Любов която се изпарява когато има конфликт и въобще не можем да почувстваме някакво Разбиране от никъде, имено защото я няма Любовта, която трябва да ни води във всяко Взаимоотношение.
Тази тема е много трудна, но все пак всички трябва да се замислим, какво причиняваме един на друг и защо убиваме Любовта, която ни дава Щастието и Порива за Живот, та ние наказваме не само човека отсреща, но и себе си.
Твърде често смятаме, че като сме излели Гневът, ние сме се Освободили, това е така, но не е решение, защото този Гняв отново се връща към нас спрямо Вселенските Закони и в един момент е редно да Осъзнаем, че се превръща в затворен цикъл който няма край, трупаме Гняв, Освобождаваме се и той отново се връща в нас и така до безкрайност. Това е нещо върху което всеки е редно да се замисли и да се опита да промени начина си на мислене и действие, за да можем да не допускаме това да се случва, а да се Освобождаваме още в началото или като поговорим, при което спокойно бихме се разбрали за различията, или като Приемем че е възможно да не сме само ние прави, а и отсрещната страна може да има своята Истина.

Обичам Ви! 💓
4.07.2020 г

Абонирай се
Уведоми за
guest
0 Коментарa
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари