Рецепти за Божествена Любов/10.07.2020

Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Рецепти за Божествена Любов“ е Свободолюбие.

Ние сме същества които Обичаме Свободата, но много често Свободата се превръща в Свободия, тоест започваме да си придаваме повече от това което ни е дадено. Подтикнат съм към тази тема, защото Свободията се вижда в много от нас и се оказва един вид Бариера за Духовното ни Израстване.

Бог ни е Отредил живот който има Начертан Път през който задължително минаваме, без значение какво искаме, този Път има по няколко критични точки, при които ни се Дава Избор по кой Път да поемем, единствено при тях ние имаме Право на Избор да Избираме кой Път да Поемем.

Хората имаме право да избираме по какъв начин да протича този наш Път, дали да бъде лек, Уповавайки се на Бог, или да бъде труден, като се Съпротивляваме и излишно се вкарваме в Изпитания, които буквално превръщат живота ни в АД. Тези наши Избори ни помагат да Израстваме, ако приемаме, че всичко ни е дадено от Бог, всичко ще минава леко, но ако Неприемаме, а се стремим винаги да се опитваме да променим Неговият План, то ние ще сме в непрекъснати Изпитания до тогава, докато не влезем в нашият Житейски Път в който Бог е отредил да преживеем някой катаклизми, за да се научим на Ценностите които са ни нужни, за да бъдем Истински Щастливи и именно тук се явява Свободията, ние непрекъснато се стремим да бъдем повече, като това наше искане е подтикнато от нашето ЕГО, което не иска да Приеме някой да ни ограничава, но нека да помислим малко по задълбочено.

Нашият Живот протича непрекъснато в някакви ограничения, ще започнем с детството където родителите непрекъснато ни ограничават, след което училището, там също следваме правила, ако ги спазваме, всичко е наред, идва ред на работата и там отново следваме правила и ограничения, накрая държавата която със свойте закони ни притиска, ограничава икономически и не само това, ами плащаме непосилни данъци и такси и отново е пълно ограничение, но ние сме свикнали с това и най често го приемаме за нормално, за да има някакъв ред. Но какво става когато Бог ни Ограничава и то, за да можем да бъдем Щастливи, това е единствената причина поради която ГО Прави и то Истинско Щастие, а не временни неща които отминават с времето.

Та мили хора, това е пълен Абсурд, това е начин да изразим нашата Неблагодарност като непрекъснато Негодуваме и се Съпротивляваме. Вярно е, че дълги години са ни учили на Безверие, но все пак е време да Преобърнем нашето Съзнание и да започнем да се Доверяваме на Бог, а не непрекъснато да го Хулим и да Негодуваме, защото Иска да сме Щастливи. Това са силни думи, но аз като ваш Духовен Водач имам възможността да видя реално нещата през очите на Бог и картината е наистина Плачевна и Неблагодарността към Бог е във всеки аспект от нашият живот.

Скъпи Сродни Души, много Ви Моля, Нека да Спрем да се Съмняваме в Добрите Намерения на Бог, Нека да Спрем да ГО Виним за неща които самите ние си причиняваме, Нека да Спрем да се хулим един друг, като Неблагодарни същества, които гледат да се изядат взаимно, Нека да Спрем да ридаем, да се сочим с пръст, Нека да Спрем да гледаме в чинията на другия, Нека да Спрем да се Съмняваме във Всичко и Всеки, така мога да продължа и още, но Вие разбрахте какво искам да Ви Помоля.

Скъпи Хора, Бог ни Обича ВСИЧКИ и иска да помогне на ВСЕКИ, но ние сме тези които Ограничаваме Неговата Любов и Помощ.

Обичам Ви!💓
10.07.2020 г