Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Дух, Душа и Тяло“ е Самооценка.
Ние много пъти се стремим да започнем нещо, но винаги ни е трудно да преценим, кое е Добро за нас и кое не, но винаги търсим някакви отговори. Когато търсим нещо, ако не се справим, започваме да се допитваме към други, приятели, Гадатели и т.н., но всъщност винаги отговорите са в нас, но как точно да го направим, как да усетим какво ни казва Сърцето, как да разберем дали това е Божи Път и дали няма да излезем от Пътя който ни е Начертал. Това е тема, която също ще оставя отворена, защото тук нещата са много индивидуални. Винаги оставям отворени теми, за да можем да разискваме нещата и да стигаме до възможно най-правилните решения. Искам да Ви Помоля, по активно да се включвате в тези разисквания, защото те са Път, не само за Решения, но и да бъдем още по-близо един до друг и да си Помагаме взаимно, както Иска и Бог.
Както казахме, решенията са винаги в нас, но защо не можем да усетим ясно Сърцата си и като чели отговора се крие в Вярата, ние не Вярваме на себе си, защото винаги до сега сме се оставяли на друг, като започнем от децата които разчитат на родителите, съпруг или съпруга, разчитайки един на друг, та до баба и дядо и накрая приятели, но винаги търсим съвет от вън. Когато започнем да обръщаме внимание на Сърцата си, ние постепенно ще започнем да ги усещаме по-ясно. Аз също имах затруднение с това, но си поставих за цел правилно-неправилно, да го слушам и постепенно започнах да усещам ясно какво ми казва, това всъщност е разгръщане на Интуицията, колкото повече слушаме Сърцето, толко по-ясно ще Осъзнаваме какво трябва да правим, ако продължим да търсим от вън отговорите, никога няма да разгърнем Интуицията, а тя е най-важната, защото ни помага във всеки един миг, както в ежедневието, така и в живота ни като цяло. Когато разгърнем Интуицията, ние буквално ставаме Свободни, Решенията идват мигновено, във всеки един момент ние се обръщаме към Сърцето и то веднага дава импулса, дали положителен или отрицателен, а това е толкова прекрасно, защото Сърцата ни са Свързани с Бог, чрез Любовта, колкото повече се обръщаме към Сърцето, толкова повече нашите Сърца се отварят и не само към Любовта, ами и към Бог, а Бог винаги Знае кое е най-добро за нас.
Бих искал да наблегна върху първичния импулс. Когато взимаме решение и искаме да послушаме Сърцето, винаги следваме първичното, това което усетим първо, това е правилно, но защо е така, защо в впоследствие като се размислим, решенията са други. Отговора е много прост, когато мисълта е Чиста и отговора е Чист, но когато мине през ЕГОТО, тоест се замърси, отговора е друг, вече ЕГОТО е преработило информацията, причислило нещата така, че да е удобно на неговите задкулисни игри и отговорите са други, те всъщност са грешните решения, заради това следваме винаги първичния импулс, обръщаме се мисловно към Сърцето и това което усетим първо е правилното, всичко става за един миг, всичко след това е преработено от ЕГОТО.
Обичам Ви!❤️
Stojanka Trifonova
Ще споделя нещо и от мен .От малка имам силна интуиция но с много ниска самооценка и на базата на това винаги съм потъпквала своето мнение. Винаги вярвах, че другите са прави а аз не и това до такава степен ме принизяваше и болеше и ме принуждаваше да съм зависима все от други хора. До момента в който започнаха да се случват неща които до такава степен ме разтърсваха ,че аз пусках тази привързаност. С родители, приятели, семейство. Като всичко това се случваше в мен превирах прекипявах и утихват но вече друга с друг поглед. До момента в който разбрах ,че само Бог е до мен само той може да мисли най доброто за мен до момента в който погледнах вътре в себе си и видях колко хубави неща има там до момента в който започнаха да си вярвам и променям .Благодаря 💖💖💖!
Нели Цветкова
В момента минавам през такъв етап да разпознавам отговора его ли е или е от душата ми.. Трудно ми е… Като малка и до скоро даже постоянно бях контролирана, мачкана , никой не чуваше думите ми.. Тъкмо си надигах главата и се отварях и в този момент бях стопирана, защото това “ не било правилно“. Трудно ми беше много дълго и дойде момент , в който се смирих и оставих да бъда кукла на конци. Да така се чувствах. страдах, не бях разбирана , винаги с вилата.. Душата ми крещеше , защото разбиранията ми бяха други , обръщах се към Богородица към Господ молех се, гледах небето и мечтаех възхищавах се на природата и вътрешно знаех че моят дом е там горе.. Дойде момент вече голяма с дете и мъж, в който се появиха Георги и Силвина. Започнах да ги слушам , да чета още и още и още ..появиха се хора други.. И най – накрая отворих сърцето си и разбрах много неща. Олекна ми.. Сега работа точно в това да не се съмнявам в себе си , защото знам кое е най добре понеже аз и всеки друг сме в едно – Господ . Все още имам моменти на съмнение дали виждам в медитациите си истината дали си въобразявам за способностите си , Това Егото ми ли е … Знам , че Господ е с мен и всичко и всички и няма да ни подведе! Пътят е дълъг и трънлив знам че имам още да уча и всяко мое съмнение и изпит. Надявам се от цялото си сърце да премина успешно! Благодаря ти Господи! Благодаря ти Ангел Милев!💞💞💞
18.07.2020 г