Дух, Душа и Тяло/19.07.2020

Скъпи Сродни Души, в днешната тема „Дух, Душа и Тяло“, ще разискваме Мисиите в нашият живот.

Всеки човек на Земята има Мисия, и всеки ще бъде Истински Щастлив, когато е стъпил на своя Път и изпълнява Божествената му Мисия, но как да разберем дали сме на своя Път Отреден ни от Бог, на този въпрос ще отговоря, като разкажа за своята Житейска Мисия и как разбирам Дълбоката Мъдрост и Промисъла на Бог.

Както знаете съм роден в Кюстендил, тук израснах и тук се връщам често, както и в момента съм тук. За моята Мисия ми бе казано още преди 4 години в Медитация по Системата за Божествено Лечение, че аз ще изведа фамилията към Светлината, тогава си мислех, че ще започна да лекувам и ще им помогна да преодолеят всичките си проблеми, но на днешен етап, аз стигнах до заключение, че Бог е Имал Предвид, че аз ще ги предизвикам, за да изкарат всичките си Негативни Мисли и Поведения.
До скоро това ми се струваше много жестоко и често винях Бог за това, че не Мисли за мен, че непрекъснато съм без пари, че имам заеми и т.н., но всъщност не съм бил прав и сега ще споделя защо.

Молейки се всеки ден Бог да Излекува Взаимоотношенията, както с близките, така и с всички хора, Бог е Изпълнявал моята Молитва, макар да не разбирах това, Той ме подложи на пълно безпаричие и задължения и постепенно мойте близки започнаха да се дразнят, започнаха да ме винят, да ме хулят, много страдах от това, но всъщност Бог, за да изпълни моята Молитва и да Излекува близките ми, Той е трябвало първо да Изкара всичко Негативно в тях и след това да започне да ги Лекува, но въпреки, че зная това, аз отново ГО Винях, защото е много лесно когато трябва чужд човек да търпи Изпитания, но когато се отнася за децата, майка, брат или сестра, то тогава нещата не са много лесни, започваш да си мислиш, че ти им причиняваш страдания, чрез Молитвите, че ги принуждаваш да страдат, но всъщност Бог няма как да Излекува някой, ако не го принуди да изкара от себе си това което е причинило болестта и така колкото и да ми е криво, аз се Примирих с това, за да може мойте близки да са добре, за да могат да изкарат всичко това което ги трови от вътре и ги разболява. Близките ми не знаят това, аз реших да ги премахна от приятелите в фейсбук с цел да мога малко от малко да съм по-спокоен, защото те все ме винят, че не работя и си седя вкъщи, но всъщност съм опитвал толкова много пъти да започна работа, но все ударях на камък, защото не бе част от моя Житейски Път.

Когато сме на своя житейски път, преди да се случи това, винаги, ама абсолютно винаги минаваме през Изпитания, когато вече сме Изчистили себе си, едва тогава започваме да изпълняваме Божият Промисъл. Има хора които не са с значими Божии Мисии, но те също са част от Общия Голям Промисъл, на скоро обяснявах на един познат за неговата Мисия, той не можеше да разбере, как ще чува Бог, а няма да Гадае, но ще върши много важен Божии Промисъл. Не всички имаме свръх Дарове или Способности, но всички сме част от един голям механизъм с безброй зъбни колела, ако дори само едно зъбно колело спре, без значение от големината му, то този механизъм ще спре напълно. Всеки от нас има Мисия, коя по-голяма, друга по-малка, но всички сме част от Големия Божии Промисъл, няма значение кой колко е голям, всеки постига Истинското си Щастие и се Чувства най-добре там, ако се опита да бъде на друго място в Големия Механизъм наречен Живот, то той ще бъде отхвърлен от самите други зъбни колела, защото не си е на точното място, а някъде където би трябвало да е друг и този друг всъщност остава без място и цялата картинка става много грозна, имаме всичко, но нищо не работи, типично по Български, важно е Комшията да е зле, а не аз да съм добре. Това го забелязвам твърде често, хора с големи амбиции искат да бъдат нещо, ровичкат се, Опонират всичко, непрекъснато се изтъкват и се ОПИТВАТ ДА БЪДАТ МЪДРИ, ЧРЕЗ МЪДРОСТА НА ДРУГ, но трябва да се Осъзнаем, че нещо не е така, никой не ни подкрепя, никой не е написал мила дума за нас, не ни е похвалил, но ние все още продължаваме да упорстваме да бъдем нещо, което не сме, това няма да ни донесе Щастие, а безброй Изпитания, до момента в който не застанем на точното си място, не поемем своята Божествена Мисия, оставяйки всякакви амбиции и желания да бъдем нещо което не сме и както се досещате, това желание произлиза от ЕГОТО, КОЕТО ВИНАГИ ЖЕЛАЕ ДА БЪДЕМ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА КОЕТО СМЕ, но всъщност, не е нужно да бъдем повече, а по-добри в това което Бог ни е Отредил.

Обичам Ви!❤️

Sonia Takova

Благодаря! Прекрасна тема. Преди години твърдо вярвах че имам голяма, много важна мисия за хората, сега знам че е било голямото ми его. После вярвах че всеки има някакъв свръх Дар и Способност, и всеки сам решава дали ще го развие и прояви, в тази връзка четох, учих, мислих…..но нищо. Да вярно много се промених във времето научих се да прощавам, да приемам, да съм истински благодарна, доста по смирена и съпричастна. Вече приех че нямам никакви свръх дарби, все още не съм осъзнала каква е моята, та дори и малка мисия. Осъзнах че всеки е там където е най-полезен и прави това, което е най-доброто независимо дали е осъзнал
мисията си, а това ще се случи, когато съм готова да осъзная и я приема с любов и разбиране, без големите, велики очаквания на егото.
19.07.2020 г