Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Дух, Душа и Тяло“ е Самообвинение, засягам отново тази тема, защото като чели е неразбрана, макар да знаем, че е вредно за нас и ни понижава Вибрациите, ние продължаваме да се Виним за някой наши Грешки.

Когато се Виним, както говорихме, ние внасяме пълен Дисбаланс, започваме да се Обвиняваме за всичко, дори за неща които не са зависили от нас. Вчера трябваше да пробият две дупки в Банята и макар да нямах видимост зад плочките аз уцелих тръба и я пробих, Бог ми намекна за тази вероятност, на я отчетох едва след белята и всъщност започнах да се Виня, защо не съм обърнал внимание на Предупреждението на Бог, дори си позволих да го Виня, защото Осъзнавам, че до толкова съм свикнал с Неговото Присъствие и Грижи, че си позволих ГО Виня – защо не е Бил по-настоятелен, разбира се съжалих за мислите си и си поисках Прошка, но все пак остана Самообвинението в мен, което понижи мойте Вибрации, както Ви споделих започнах да се треса, което бе и сигнала, че не постъпвам правилно. Бе трудно да продължа деня си, не успях да повиша Вибрациите, така и свърши моя ден. На сутринта бях по-добре и се съвзех, чрез упражнения и Молитви. Този пример е нагледен за това, че колкото и да си Осъзнат, винаги има ситуации в които не можем да се справим, това се явява като проблем, който трябва да се Отрегулира.

Забелязвам голяма Самоувереност в някой и тя е защото те са сигурни, че са Превъзмогнали определени неща, но от опит зная, че за нищо няма Край, а само начало, защо казвам това, защото както при Самообвинението, знаем че не трябва да го Проявяваме, знаем че това ще ни срути, както казвам на Бог, тоест ще понижим Вибрациите, независимо от това правим грешки в нещо които сме смятали, че сме Отработили, но когато сме прекалено Самоуверени, ние ставаме не Бдителни и когато настъпи подобен момент, Грешката е гарантирана. Много Мъдри Учители са казвали, че се Учим до края на Живота и такива изказвания, като аз съм Добре вече Отработих това и няма да допусна грешка са несериозни, даже пагубни, защото могат да спрат развитието ни. Бог Следи за тези неща и когато сме прекалено Самоуверени, примерно заявяваме, че нашата Вяра е много Силна, няма как да се отдалеча от Бог, в такива моменти, Бог не Иска да изпаднем (ще се изразя) в спящ режим, Той ни събужда с някое Изпитание, ние се стряскаме, което цели да ни събуди от нашия сън който принизява нашата Осъзнатост, за да не си навредим. Много пъти съм усещал това събуждане, както вчера, прекалената ми Самоувереност, всъщност бе намалила моята Осъзнатост, не съм чул предупрежденията на Бог и те ти белята, която ми коства минимум два дни работа. Бог винаги Следи за това, тези които са Осъзнати, за да могат да продължат да се Разгръщат, а не да зациклят на едно място и да спрат да се Развиват.

Трябва да бъдем Осъзнати, да не Мислим, че знаем всичко, а напротив Съзнанието ни винаги трябва да е насочено, че има още много да Учим, никой не е постигнал Съвършенство, като го заявявал на всеослушание, а напротив, всички Мъдреци са казвали, че имат да учат още много, има много ситуации и всяка от тях има по-различно решение от стандартното, Мъдрия човек винаги допуска чужда помощ, а не заявява, че няма нужда, защото знае много, често срещам такива коментари и ми се ще да ги предупредя, че това е Капан, но Бог не ми Позволява и именно заради това пиша тази тема, която всъщност бе провокирана от моя личен опит на Самоувереност.

Обичам Ви!❤️
11.08.2020 г