Дух, Душа и Тяло/26.08.2020

Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Дух, Душа и Тяло“ е Заблуда.

Тази тема ще бъде много интересна, защото в нея ще засегнем неща които не сме споменавали до сега, неща които касаят нашето Духовно Развитие, Развитие което може да ни донесе изключително голямо Благополучие.

Когато започнем Духовното си Развитие, ние се отваряме за знания, нещо което е съвсем нормално, но в един момент тези знания започват да се трупат и както казахме, в главата ни настава каша, ние започваме да усещаме нуждата да приложим тези знания, започваме да се изказваме тук, там, да отговаряме на въпроси, да Помагаме на приятели и всичко това е Добро, до толкова до колкото сме усвоили и разбрали Правилно тези знания, няма да коментираме хората попаднали в Капана на ЕГОТО, а ще говорим за прилагане на знанията. Прилагането на дадено знание трябва да се случва по етапно, първо трябва да сме сигурни, че сме разбрали и Осъзнали правилно тези знания, ако твърде често спорим за някое наше разбиране, значи има нещо което не сме разбрали точно така, както трябва да е, но това опира и до това да сме склони да допускаме и чужди мнения, ако не сме склони, значи сме попаднали в капан на ЕГОТО и то не желае да допусне чуждо мнение, но да предположим, че сме склони, тогава трябва да се замислим, защо не съвпадат нашите мнения, защо има разлика в нещо което би трябвало да е напълно идентично, замислим ли се, то тогава започваме да Приемаме и чужди мнения, нещо което е като мерило за нас, защото ако ни съвпаднат мненията, значи ние сме усвоили Правилно тези знания. Много рядко Бог допуска двама Заблудени в едно и също нещо да спорят, защото тогава и двамата ще изпаднат в еднаква Заблуда и тази Заблуда ще се затвърди, но има случаи, когато някой Заблуден прочете нещо което напълно съвпада с неговата Заблуда, то тогава измъкването или Изправянето на техните убеждения е много по-трудно, за жалост между нас има много такива хора, които са възприели някоя Заблуда за Правота, което в един момент ще се отрегулира, но ще мине време, през което време те ще са в застой. Когато Бог реши да Изправи или да разсее някоя Заблуда, то Той Допуска, че тези Хора искат много да се Разгръщат Духовно, Бог им Дава точно това, Дава им работа, хора с които да споделят свойте убеждения и когато се съберат много такива Хора, Той се Намесва и Изправя на всички тези Хора тези Заблуди, като ги Кара да преживеят заедно едно и също Изпитание, тогава тези Хора могат да общуват помежду си и да намерят правилния Път, нещо което е много важно, ако не сме на правилния Път, то ще се проличи веднага, всеки може да го усети по това, че нищо няма да върви така както би трябвало да е, никой няма да ни обръща внимание, никой няма да ни вярва и все ще има нещо което ще пречи да се реализират идеите които имаме, това е явен признак, че нещо не е наред, че има нещо което ни пречи да се Разгръщаме и да постигаме целите, такова нещо като не вървеж, реално не съществува, защото ако сме на Правилния Път, всичко ще става с Лекота и Любов, но ако не сме на нашия Път, все има нещо което не се случва и не е наред. Трябва много да се замислим върху тези думи, защото много от нас са изпаднали в Заблуда, че не ни върви, че такава ни е съдбата, че в този живот нямаме късмет, а късмета също е Заблуда, ако кажем, че имаме късмет, все едно казваме няма Бог, няма Вселенски Закони, няма Баланс и Равновесие, не може на някой все да му върви, все да взима, а да не дава, Вселената винаги се стреми да има Баланс, да взимаме и да даваме, така всичко е в Баланс и всички сме Добре, това не е някоя партия която гледа само да взима, говорим за Вселенски Закони, които са над всичко, над Бог, дори и Бог не може да ги нарушава, ако ги наруши може да рухне Целия Баланс на Вселената, именни заради това, никога не си е Позволил да ги нарушава, нищо че има Способността за това, Той винаги се Съобразява с тях, като нещо което е над Него, като нещо което крепи абсолютно всичко и всеки.

Бог много Обича да ни дава Дарове, но и много цени, ние да забелязваме това, ако се случи да не забележим, Той ни подсеща с някоя наша загуба, ако започнем системно да не забелязваме и не Проявяваме Благодарността към Него, то тогава започва именно това, липсата на късмет, нищо че няма такова нещо и Липсата на късмет се явява като Определение на Неблагодарността, ако не сме Благодарни, нямаме Късмет, ако сме Благодарни, то всичко ни върви по Мед и Масло и всичко в нашия Живот се случва с Лекота, тоест за да знаем дали сме на нашия си Път е нужно да се огледаме , да си зададем въпроса, имам ли късмет и ако нямаме, значи не сме Благодарни, значи Бог ни е давал, но ние не сме му Благодарили нито веднъж, защото Бог в много краен случай си служи с това, а това говори за голямата наша Неблагодарност, за всичко това което прави за нас, всичките Дарове които Сипе всеки ден, ако не усещаме неговите Дарове, значи сме свикнали до толкова с тях, че ги приемаме за даденост, че трябва да ни се дадат на всяка цена, а това същност е обезценяване на Помощта която получаваме и от там идва и Неблагодарността.

Когато сме на нашия си Духов Път, всеки Човек който е около нас го усеща, ние сме Лъчезарни, Любвеобилни, носим Светлината в нас, другите около нас го усещат и са привлечени от тази Светлина, като магнити които се привличат, но това се случва само при хора с еднаква Вибрация, защото ако на нас ни върви, а човека отсреща е с по-ниска Вибрация, то той ще ни Завиди, без да Осъзнае, че всъщност е един от тези Неблагодарни Божи деца които вярват, че всеки трябва само да им дава, без те да дават, това е недопустимо, заради това Бог ни Събира с Хора които са на нашата Вибрация, допуска и тези които са с по-ниска Вибрация, но само, за да дава пример какъв не трябва да бъдеш, пример който ни е нужен, за да се стремим да се Контролираме и да следим дали не сме изпаднали в някаква Заблуда и ЕГОТО ни е Превзело.

Обичам Ви!❤️
26.08.2020 г