Дух, Душа и Тяло/03.12.2020

Скъпи Сродни Души, днес реших да Ви пиша, от много време не съм споделял нищо с Вас, защото не мога да се доредя от Бог. Днешната тема в "Дух, Душа и Тяло" е Разочарование. Тази тема е провокирана от Бог и това, че продължават моите Изпитания, но същевременно бих искал да Изкажа и Благодарността си към Бог, за работата която бе Извършена, това бе Лечение което ми Помогна да Осъзная много неща, които до преди това, знаех, но не бяха Осъзнати.

Когато Осъзнах, че отново Бог ме Подлага на Изпитания, изпитах много Силно Разочарование от това, знаете че от много време чакам Промяна за която Бог ми е Споделял в продължение на 2 години, но така и до днес все още не се е Сбъднало, макар да се пазя да не Очаквам, все пак съм захранен с това Очакване и е много трудно когато си мислиш, че вече е дошло времето всичко да се Сбъдне, да Осъзнаеш че всъщност Бог не Мисли така, а Мисли отново за Изпитания, това ме срина и му се разсърдих много, Отхвърлих ГО напълно и започнах да се Съпротивлявам, макар да зная, че Съпротивата е напълно Излишна, не можех да спра. Това което ме срина най-много е липсата на каквато и да е Милост, Разбиране и Любов, това буквално ме отблъсна от Него, имах много силни Паник Атаки със Страх от Бог, но това е една малка част от това което преживях, не го пожелавам на никой и се радвам, че свърши, защото е много трудно да водиш Война с Бог, невъзможно е да сториш каквото и да е, единственото което можеш да направиш е да се стремиш да се самоунищожиш и това и правех, мислех единствено как да си навредя, за да спра това Изпитание, което не бях Изпитвал при всичко преживявания до сега, това което се случи може да се умножи по100 и тогава сигурно ще е малко, за да мога да Ви Обясня.
Какво се случи в действителност, сега когато се посъвзех, Осъзнавам че всичко е за Добро, макар да си мислех, че всичко съм Отработил, се оказа, че има още много какво да се променя в мен, всеки сам за себе си може да прецени това, но Бог винаги Вижда нещата в дълбочина, Вижда неща които ние не можем да Осъзнаем и да предвидим, какво влияние имат върху нас, а Бог се Стреми да ни направи Щастливи, да Изпълни всички наши Мечти, но по важното е, че винаги гледа за Всички, така и при мен. Това Изпитание Помогна, както на моите деца, така на брат ми и сестра ми, това Изпитание ни Освободи от Тежест която се е носела вече 15 Поколения, това не бе Карма, а начин на Живот на всички тези 15 Поколения, всички ние сме били подвластни на чувството за Вина, на това да бъдем задължени един към друг, да ревнуваме и разбира се Нарцисизъм, който обхваща всички тези неща, прекъсвайки Енергийната си връзка с моя Баща, всъщност прекъсваме това верижно поведение за напред, всички ние сме били тясно свързани с Нарцисизма и Ревността, тези наши качества винаги са ни носили много Нещастие, моята майка премина Живота си с много страдания и мъки, но от 5 дни нещата започват да се Избистрят, започва нов начин на Живот, изпълнен с много Любов и Разбиране и всъщност Бог Изпълни и тази моя Мечта, да започнем да се Разбираме, да имаме Чисти Взаимоотношения, които да бъдат Изпълнени с Любов, не Осъзнавах всичко това, не Осъзнавах колко много сме подвластни на Поведения които непрекъснато внасяха раздори между нас, не Осъзнавах, че самия аз съм подвластен на тях и макар да изглеждаше, че сме много сплотени, всъщност не е било така, всеки се е стремил да угажда на другия и винаги оставахме неудовлетворени, това поведение вече отшумява, но ще се усети едва след един месец, едва тогава ще можем да бъдем Истински, без да сме подвластни на Нарцисизма и Пагубното чувство на задължени един към друг и съответно Вина.

Когато Бог Реши да ни Помогне, ние се Съпротивляваме страшно много, започваме да негодуваме и дори да го Виним, Той Търпи всичко това с много Разбиране и Милост, но ние не усещаме това, Милостта на Бог си проличава именно тогава, когато ние Негодуваме срещу Него, а след като свърши всичко, всичко си е както преди, Бог ни Прощава всички наши безобразия и сякаш нищо не сме му Прегрешили, но всъщност ние Грешим всеки ден и няма ден в който да не сме направили някакво Прегрешение, смятам се за Осъзнат, смятам че съм изпълнен с Мъдрост, но така или иначе Осъзнавам, че всеки ден Греша, няма ден в който да не се е случвало това, кога повече, кога по-малко, но тези които са неосъзнати дори не мислят за това, а Бог и на тях Помага, за каква Милост да говоря, по време на Изпитанията, непрекъснато Виня Бог, че няма никаква Милост към мен, но всъщност не Осъзнавах, че Неговата Милост е Безгранична, вкопчен в моя Живот и нещата които Очаквам, ме направиха сляп да видя всъщност колко е Силна Милостта на Бог и колко много Търпи нашите безобразия, без дори да каже или да предприеме някакви мерки за това, ние си мислим, че Той ни е задължен, но всъщност никой на никой не е задължен, така и Бог, той може да създаде безброй души които да са по-добри от нас, но за Него не е важно количеството, а това да може да Разчита на нас, но ние все Недоволстваме и гледаме към нашето, а не както Бог към Цялото. Бог непрекъснато ме Превъзнася, като че вече свикнах с това, макар все още да се Съпротивлявам, защото не съм такъв човек, се съгласявам знаейки, че всичко е за Добро, не ми е приятно, винаги съм бил скрита лимонка, а сега не мога да се позная, колко често Бог споменава моето име, но Съпротивата е излишна, който не знае това, ще го разбере, така и аз съм приел ролята на ваш Водач и Учител, макар да ми натежаха страшно много тези Изпитания, зная че все някой ден всичко което Бог ми е Споделил, ще се Сбъдне и ще получа моето Щастие за което толкова много копнея, копнея за безгрижни дни, за спокойствие и Мир, копнея да започна да работя усилено за нещата които искаме да постигнем, без да има Изпитания от този род. Бог често ми е Споделял че това е края и то не веднъж, че всичко свърши, винаги се Съмнявам в това, защото до сега от моя опит с Бог, зная че няма край, а винаги начало, края е за тези които искат да приключат с този Живот, за нас, за тези които искаме да постигнем Мечтите си, няма край, винаги има Начало на някое ново предизвикателство, защото винаги трябва да се развиваме, ако кажем на нещо край, то значи повече да не му обръщаме внимание, тогава всичко ще е било напразно, именно заради това, никога няма край, а винаги Начало, колкото повече Начала има, толкова повече ще постигаме, а края Зависи от Бог и Неговия Промисъл, който за сега постави Началата на много неща за които сме запретнали ръкави и работим всички заедно.

Изказвам моята голяма Благодарност към Бог за последното ми Изпитание и за Помощта която оказа, както за мен, така и за моите близки, Изказвам моята Благодарност към Бог, за това че сме едно Цяло и Мога да се Уповавам на Него, с много Любов и Благодарност се Прекланям и МУ Благодаря!

Обичам Ви!❤️
3.12.2020 г

Абонирай се
Уведоми за
guest
0 Коментарa
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари