Скъпи Сродни Души, днешната тема в „ Дух, Душа и Тяло“ е Вяра и Любов.
Тази тема е продължение на Посланието от Бог в поредицата Волята на Бог, но изразена чрез моите преживявания и усещания.
Ще опиша последното ми Изпитание на което ме подложи Бог, но то бе по-различно, не бе свързано с Психическа и Емоционална работа по себе си, а това да докажа, както Вярата, така и Любовта си към Бог.
Денят ми започна съвсем нормално, без да имам ни най-малка представа как ще завърши, отговарях на съобщенията и оказвах Помощ на Сродните ни Души които имаха нужда от Съвет, когато Бог ми Каза, че трябва да отида до Светата Рилска Обител, за да се Помоля там. Приех с радост заръката на Бог, но Той забавяше моето тръгване, все ми намираше работа която трябваше да свърша и я отлагаш няколко дни, така стана около три часа, когато свърших всичко и поех на път, който ме изпълни с още повече Вяра и Любов към Бог и Всички Светли Сили, защото когато наближих към Рилския Манастир се досетих, че бях дочул за свлачище което е блокирало пътя на към Манастира, така на 11 километра от Манастира при село Пастра имаше полицейски патрул който спираше движението нагоре, от там бяха 11 км до Манастира, без да се замисля нито за времето, нито за километрите, паркирах колата и поех пеша нагоре, отначало усещах много умора поради заболяването на Сърцето ми, но впоследствие, като че добих Сили и закрачих с бързи темпове нагоре,. Спирах само да се любувам на реката, водопада който е веднага след селото и прекрасната гора която ме заобикаляше, представях си как Св Иван Рилски е минавал по този път и аз крача също по него, изпитвах невероятно Удовлетворение, че съм предприел това пътуване и не се отказах въпреки трудностите. Мина много време а Манастира все не се виждаше, стана много тъмно и се замислих дали да не се върна обратно, защото връщането ще е много голямо Изпитание, сам в гората и то без телефон, защото забравих да Ви спомена, че си бях забравил и телефона, Бог ме Посъветва да си взема само едни бисквитки от вкъщи и това бе всичко което носех, нямах часовник, нямах навигация, за да ми каже още колко има, вървях и се Осланях на Промисъла на Бог. За мен бе важно да Изпълня този Промисъл, въпреки затрудненията и Психическите ми притеснения, че децата ще се притеснят къде съм и дали не се е случило нещо с мен, дали няма да бъда нападнат от някое заблудено животно по пътя и кучетата от дворовете които лаеха по мен на пътя, но въпреки всичките ми притеснения взех решение да продължа въпреки, че и краката ми започнаха да ме болят, въпреки, че все не се виждаше Манастира и се чудех още колко има да вървя. Така пристигнах в Манастира по тъмно, всичко бе затворено, но най външната порта бе отворена, влязох навътре, коленичих пред Храма и започнах да се Моля, Молитвите са си мой, но Прошката бе задължителна, усетих, че трябва да си Искам Прошка за Целия Духовен Път през който ме Прокара Бог и за всичките обиди които съм изрекъл по адрес на всичко Светло и Свято, Молитвата ми бе отправена към Св Иван Рилски който е мой Покровител, той е бил винаги до мен и Винаги ме е Подкрепял във всичко, в мен има 80% от неговия Дух, а останалите двадесет са на Бог, така че си Взех Прошка от абсолютно Всички и се Помолих по мой си начин, но всичко като чели се изливаше само от мен, думите се редяха една след друга и усетих изключителна лекота в себе си, това което Осъзнах впоследствие е, че съм усетил, че съм вече Истински Служител на Бог, усетих, че съм едно Цяло с тях, че всички сме едно, че всички сме Светлина и аз самия съм част от Тази Светлина, много е трудно да Ви опуша точно това което усетих, но като чели бях вътре в Бог, като чели Всички Светли Същности, Ангели и Архангели бяха до мен и всички сияхме като една обща Златна Светлина, тази Емоция не я бях усещал до сега, никога преди това нямах подобно усещане за Цялост със Светлината, като чели това Пътуване Ознаменуваше Края на моите Изпитания и Поемането ми като Част от Светлината, това бе Истинското усещане което имах, защото след това Бог ми Сподели какво всъщност се е случило. Тръгнах си от там в пълен мрак, който се задълбочаваше в гората, колкото повече напредвах надолу, толко по-тъмно ставаше, докато в един момент не започнах да губя пътя, всичко бе черно, нямах с какво да си светна и единствено Вярата в Бог и това, че ми каза, че няма да има Живо Същество което да ме приближи, че ще ме Пази от всичко, ще ми дава Сили и Кураж, както и това, че ще успокои моите деца, като им внесе мисли, които да им Помогнат по-лесно да приемат моята липса. Вървях надолу, нищо не се виждаше, но като чели въобще не ми пукаше, изпитах страх в определени моменти когато се свличаха камъни или нещо изшумоляваше по-силни, но за цялото ми слизане се обърнах единствено два пъти, Вървях с Вяра и изключително много Любов, усещах, че Бог ми Дава Сили, движеше краката ми и си говорехме през цялото време на Пътя, това бе изключително преживяване за мен, до сега не бях вършил подобни безразсъдни пътувания, километрите бяха много, но да ги изминеш в пълен мрак, без ни най малко Страх, бе Чудо, което не вярвах, че съм способен да направя, представете си да сте сами в гората в пълен мрак и да не можете дори да звънете на близък да Ви Помогне, но не изпитвах нужда да ми Помагат, Помощта на Бог ми бе достатъчна, Вярата ми бе Силна, а Любовта ми придаваше още повече Сила, така по време на пътя се сдобих и с една сопа, която напипах отстрани на пътя, точно където е свлачището, защото го бяха осветили и успях да я забележа, за нея ми бе казано по-рано, че трябва да си намеря пръчка, но това бе дебел клон с който продължих надолу, всеки път когато нещо ме стрясваше, потропвах със сопата по асфалта, така тази сопа ми придаде още кураж да продължа още по-уверено по пътя, редуваха се осветени места от хотели и пълен мрак, добивах все повече смелост и увереност докато не остана единствено Приятното усещане от предприетия път и мислите ми за това което се бе случило, те ме бяха завладели, мисълта, че ще поема Пътя който Желаех ме превзе напълно, възродиха се всички стари Емоции и Любов която съм изпитвал, защото знаете от Бог, че се бях отказал от всичко, така замечтан вървях надолу и си Говорех с Бог. Всичко бе буквално невероятно Приказно, всичко това бе истинско удивление за мен, как само с Вяра и Пълно Уповаване в Бог, можеш да направиш всичко, как самия аз съм успял да се доверя напълно на Бог и въпреки Страховете предложени ми от ЕГОТО да продължа Пътя си напред, всичко това е гарнирано и с това, че нямаше абсолютно нищо което по някакъв начин да ме смути, кучетата дори не излязоха на пътя, стояха си кротко в дворовете и това доказа напълно, че когато Бог реши да те Преведе през опасни места, няма нещо което да ти попречи да го сториш, няма диви Животни, няма кучета, пък за хора не става и дума, пълно безлюдие и това което ти дава Светлина е Вярата и Любовта към Бог, Той е Всичко, Той е навигацията, Той е Светлината, Той е Силата, Той е Увереността, той е Спокойствието от което имах изключителна нужда, защото ако не бе Бог най-вероятно щях да се паникьосам и да си умра от страх. Вярно че съм бил на много тъмни места, но чисто сам в дън гора, никога не ми се бе случвало, всичко е било много умерено с премерен риск, спомних си за казармата за караулите които давах, но нищо не можеше да се сравни с това Преживяване, бях напълно спокоен, изпитвах Любов и Благодарност, вместо Страх, Изпитвах Истинската Бащинска Грижа на Нашия Отец, която не може да се сравни с нито една друга, всичко бе изключително, та дори прекрасно, нищо че не можех да съзря нито едно дърво, не можех да видя и ходилата си, та камо ли да съзря нещо друго, ЕГОТО непрекъснато си играеше със сенките, но не им обръщах никакво внимание, това бе и Съвета на Бог към мен, да вървя вперил поглед в небето което прозираше между клоните и да не се притеснявам от нищо, Той ме Пази и Закриля, както мен, така и децата и моите близки, всичко бе наред и нямаше причина за притеснение, но Учудването ми бе голямо от всичко това което преживявам, къде бях сутринта, а сега къде се намирам и то късно вечерта, това са Божите Чудеса, никога не знаем какво се случва и как ще завърши денят ни, нямаме ни най-малка представа какъв е точния Промисъл на Бог, но знаем, че Той е винаги за наше Добро и винаги Гледа да ни Помага по най-добрия начин, всички тези Чудеса са за нас и за никой друг, стига да допуснем Бог в Сърцата ни, но за което е нужно и изключително много работа. Трябва да призная, че едно от обвиненията ми към Бог по време на трудните ми Изпитания бе, че не си заслужават всички тези усилия, че всичко е много трудно и това да се отречеш от Живота, за да бъдеш Божи Служите е нещо което погубва Живота ми и ме кара да не ми се Живее, но днес заявявам с пълното си Съзнание, че няма по Велика и Благословена цел от това да бъдеш в Едно с Бог и Всички Светли Сили, всяко Изпитание което съм преживял си заслужава на 100%, всяко лишение ми се отблагодари многократно повече и Цялата Любов която получавам, както от Бог и Светлите Сили, така и от вас са най-големия Дар за тези усилия, всичко си заслужава, отдал съм от Живота си, макар това да не е точния израз, защото съм вложил, не отдал, усилия за да изпитам най-голямото Щастие и да се почувствам Истински Щастлив, това е награда несравнима с нито една позната ни, не милионите, а Любовта е Истинската награда за която трябва да копнее всеки един от нас, всички ние се притесняваме за незначителни неща, борим се за Материалните нетрайни придобивки, а за Истинското Щастие въобще не полагаме усилия. Две години са нищо за това което имам като Богатство в мен, нямам пари, но съм най-щастливия Човек на Земята и всичко това за две години, всичко това е Дар за всичките ми усилия и лишения на които се подложих, но това може да се сравни с казарма, поне мъжете ще ме разберат, защото се лишаваш от всичко за две години, но получаваш Истинско Мъжество, по този начин бе и моето Духовно Израстване, пълни лишения от всякакъв аспект, за да мога да опозная Божията Любов и да се Слея с Него, това е Истинско Богатство, това Истински Живот, което ти придава и смисъл да съществуваш и да продължиш да покоряваш с още повече Любов, защото Мъдростта е с нас и ни води да не се отдалечаваме от Бог, но когато усетим Истинската Му Любов, тогава и тя не ни е нужна, остава единствено Любовта и Благодарността за всичко с което ни Обгрижват и Помагат да бъдем Част от Тях, това е всъщност да бъдеш Истински Божи Служител, получаваш почетно място до Тях и започваш да сияеш и ти, така както ги усещаме и ние, всичко това не е сън, макар все още да съм същия, все още съм с заеми и не зная до кога ще продължи това, но Вярата ми е вече достатъчно Силна, за да знам, че всичко ще се случи по най-добрия начин, както за мен, така и за всички останали, както за мен, така и за Цялата Вселена, всички ние сме частици от нея и всеки трябва да засияе, за да може да опознаем и Бог.
Обичам Ви!💔
12.02.2021 г