Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Дух, Душа и Тяло“ е разобличаване.
В тази тема ще разискваме какво е да разобличиш някой или нещо, самата дума разобличаване говори да открием някаква Истина която е била скрита от нас, разбирайки тази Истина, ние разбираме, че сме се заблуждавали за това или онова, но Истини много и самото разобличаване всъщност може да бъде нова Заблуда, как да разберем дали новата Истина е Истинска и дали сме се Освободили от някоя Заблуда. Тази тема ще е интересна за всички нас, защото Заблуди много и самите Заблуди са обгърнати от безброй други такива, мислим си, че сме Осъзнали неща, не минава много време и разбираме нови Истини за неща които си мислим, че вече сме Осъзнали, мое лично виждане е, че Истината е мистерия, тя винаги има много страни и за Истина е трудно да говорим, Истината трябва да бъде такава каквато я усещаме вътре в нас, ако не я усещаме, то тя се превръща в Заблуда, но за други тази Заблуда се оказва Истина, защото те я разбират именно по този начин, заради това Истината има много страни и никога не е последната Истина. От пътя който изминах в процеса на Извисяване разбрах, че Истините никога не са крайни Истини, те за в момент Вибрират на нашите разбирания за Живота и Вселената, но идва момент и тази Истина започва да се променя в друга и досега не съм усетил Истина която да е крайна с изключение на Бог и това, че не трябва да се отдалечавам от Него, това е единственото което стои като трайна Истина за мен, а всички останали търпят непрекъсната промяна, заради това не е нужно да се вкопчваме в определени неща, като това, че Бог е единствено Любов, това е Истина, но погледната от страната на Бог е свързана с много Изпитания, чрез които Бог ни Лекува и за да може да Изкара нещо Негативно от нас, за да ни Излекува, на нас ни се струва, че Той е жесток, заради това Той ни каза, че Той е всичко, Той е и сатаната и жестокостта, но всичко се трансформира в Любов, тази мисъл, че Бог Проявява твърде много Жестокост ме измъчваше от една година, в момента когато тази Негова Жестокост се Трансформира в Любов, всичко ми се вижда, че е било належащо, защото в мен са се криели много Негативи които са ме карали да наранявам своите близки и един от този Негатив е моята Любов която е толкова обсебваща, че натоварва близките и те се чувстват задължени да ми слугуват, а това не е нещо към което съм се стремял, но е Истина която Осъзнах, Любовта ми е обсебваща и не може да се понася от околните по този начин, заради това е било нужно да усетя жестокостта, такава каквато я има в реалността, за да мога да разбирам другите и да бъда по-осъзнат за действията, а за да разбереш някой е нужно да си преживял подобно нещо, Бог ми Показа Любовта си и след което започна да се държи Жестоко, според тогавашните ми усещания, обвинявах ГО че има повече жестокост, отколкото Любов и то бе така, до толкова ме Подлагаше на сурови Изпитания, че ми се отщя да живея и всичко това изкара изключително много негативи от мен, неща които никога не съм ги усещал, но те са действали на мен и околните подсъзнателно, мислим си, че сме определени характери и сме добри, но не Осъзнаваме, че много от нашите неосъзнати действия заробват и нараняват нашите близки. Тези размисли сме ги водили вече, но новото е, че Бог иска да го възприемем повече като суров Баща, а не толкова като Любов, защото когато Той Изчисти и ни Освободи от всички Заблуди, Любовта е естествена производна от тази работа, ние сме по Негово Подобие и когато се Изчистим, Любовта започва да ни изпълва с пълна сила, това може и сами да го усетите, когато се скараме ние проявяваме много жестокост, но когато се разберем и се Примирим, изведнъж Любовта нахлува в нас и ни кара да искаме да прегърнем човека с когото сме се карали, това усещане е винаги в нас, да изпълним с Любов Човека с когото сме се скарали и в последствие сме се сдобрили, дали ще бъдат обикновени кавги в работата или вкъщи, това е естествен изход и изразяване на това което сме и ние, ние имаме нужда от Любов и това не може да се промени, то е заложено в нас, защото сме деца на Бог и Любовта е градивната частица в нас която ни кара да се Променяме и да искаме да намерим Щастието което жадуваме. Разобличаването като дума всъщност не съществува, всичко е Истина и няма лъжа, лъжата е начин да избягаме от реалността, ако някой ни излъже, ние се чувстваме наранени, но това идва от ЕГОТО, то е нараненото, ние всъщност се оставяме в подобни ситуации да ни завладее, ще кажете, та ние нямаме ли чувства, това не е ли обида и за самите нас, като Хора, да така е, но Любовта е нещото което ни свързва, тя ни позволява да подходим с Разбиране към Човека който ни е Излъгал, тук не засягам измамите чрез лъжа, а единствено лъжата за нещо по безобидно, те са непрекъснато около нас, лъжем за щяло и нещяло, до толкова свикваме да лъжем и да заблуждаваме околните, че сме нещо което всъщност искаме да бъдем, че го възприемаме нормално, но ние лъжем самите нас, мислим си, че сме се превърнали в такива в каквито се представяме, но когато Бог ни Поеме в Неговите Ръце, бързо изтрезняваме и разбираме, че всъщност сме живели в Заблуда която преди това е била наша Истина, заради това Истината има много лица и никога не е крайната Истина, Бог Казва, че който търси, ще намери, така и аз търсех последната Истина, която мислех допреди няколко дни че е самата Истина, но днес твърдя, че това е поредната Истина за едно и също нещо до което стигам, а още колко Истини ще Осъзнавам за напред, не мога да зная, но Бог Дава когато търсим, ако искаме Истината, Той ще ни я даде такава каквато можем да я приемем, тя е част от Истинската Истина, ако продължим да се Разгръщаме, ще разберем още от тази Истина, но за да разберем Цялата Истина е нужно да стигнем до Осма Раса на Развитие, а до тогава ще разбираме Истина след Истина и постепенно ще допълваме цялостната картина и винаги ще си мисли, че сме стигнали до върха, но ще дойде момент когато ще погледнем нагоре и ще Осъзнаем, че пътя до пръв предстои, така и аз все чаках край, а се оказа, че съм в самото начало, оказа се че това е само подготовка за по-големи Чудеса, а Истинската работа до пръв предстои, мислих си, че съм Осъзнал много неща, но не спирам да се удивлявам на Бог когато ми разкрива нови и нови Истини, всеки път се учудвам, как чрез толкова много жестокост може да Изкара Любов от това, този въпрос остава винаги без отговор, как чрез жестокост създаваш Любов, този отговор се съдържа и в тази тема, а имено, че самите ние сме Любов която е затрупана от многото ни Заблуди и когато Бог ни Освобождава, тази Любов постепенно започва да изплува и ние Осъзнаваме, че сме живели в истинска Заблуда. Често се чудя на хора които не могат да разберат директни обвинения които им се отправят, така и с последното Послание на Бог, хората на към които бе отпратено това Послание, не можаха да разберат ни дума, а тези които сме по-осъзнати, намерихме себе си в него, това е да си Осъзнат, това е да можеш да Приемаш и Разбираш, когато не си осъзнат, буквално спиш и директните критики остават неосъзнати, защото ЕГОТО работи с пълна сила и ги прави слепи за гредите, а им обръща внимание на сламките, това ме е учудвало винаги, как може да не забележиш нещо което стои пред теб, а забелязваш неща които са значително по далече от теб, спъваш се в тях и отново не ги забелязваш, това е всъщност да бъдеш сляп, а слепи са тези които имат стереотипното мислене и не желаят да се обърнат и да разберат нещо по различно от това с което са свикнали, има хора между нас които може да сгазиш и те ще ти Благодарят, и такива които можеш дори да смачкаш, а те ще питат – какво се е случило, за такава заспалост говоря, но Бог е този който ни води и има Промисъл за всички, аз лично се радвам на всички, Приемам ги такива каквито са, дори им се радвам, наричам ги по различен начин, едни са бисери, други Любов, но всички до един са в Сърцето ми и Ви Обичам еднакво, към някой изпитвам по-голяма симпатия и това е нормално, защото Вибрираме на една чистота, а към другите Изпитвам Любовта от която имаме всички ние нужда, разобличавайки самата Любов в това, Осъзнавам че ви Обичам еднакво абсолютно всички, както казва Бог, трябва да обичаш неприятеля, предателя и този който те е наранил, защото всички те те изграждат в това което си и те правят по-добър, не версия, а Истинско Божествено дете, това което сме, деца на Бог и Любовта ни е вродена във всяка наша клетка и хромозома, тя фигурира в нас като Живот, защото Живота произлиза от Любовта и тя създава Всеки и Всичко, всичко е създадено с Любов, така и ние сме създадени от Любов, като начало Бог, а след това и нашите родители, това е закономерност, строиш и то се издига с Любов, готвиш и влагаш Любовта си в това, създаваме деца и ги отглеждаме с Любов, Любовта създава още повече Любов и тя е единствената градивна частица от която сме произлезли, не маймуни, а Любов, това е Бог и всичко е Любов, но имаме нужда от Неговата Суровост, за да ни Покаже колко много сме се заблудили и излезли от това което сме, ние сме деца на Бог и Той е вътре в нас, ние Живеем чрез Него и Той е Жив чрез Нас, ако я няма Любовта и Бог няма да ГО има, това е Истина от Вселенската Библиотека, ако по някакъв начин Любовта изчезн е, то Бог ще умре, макар да ми е странно, то е изпълнено с Истина в която се убеждавам, защото Любовта създава, а Бог е Създателя, ако няма с какво да се подхранва, тоест изчезне Любовта, всички ние ще потънем в мрак и няма да можем да се прераждаме, така че Любовта е задължителна, тя е потребност повече от водата и храната, Любовта може да изкара вода, но водата не може да изкара Любовта, тя може да ни замие или освободи от някоя тежест която сме си прилепнали, но ако ние не я захраним с нашата Любов и това няма да може да направи и ще остане единствено течност, Любовта е Живот, а за да Живееш е нужно да Обичаш, да излъчваш Любов и нищо другото, другото е производно на Любовта, всичко произлиза от Любовта, без нея нямаше да ни има и всичко ще бъде единствено тъма.
Обичам Ви!🧡
12.04.2021 г