Дух, Душа и Тяло/23.03.2022

Скъпи Сродни Души, темата в „Дух, Душа и Тяло“ е Наследство.

Темата я знаем, но наследството ни липсва, както ни липсва Любовта и това да сме ЕДНО. Започвам темата по този начин, наблягайки на най-важното което трябва да съхрани всяко едно поколение, Традициите съдържат всички Добродетели в себе си, ако имахме традиции, които да ги носят, то Наследството щеше да бъде безценно. Ако родителите ми бяха предали повече Любов, то Сърцето ми щеше да бъде отворено, значително по-рано, ако ми бяха предали единението, то щях да се стремя да бъда Едно, със Всеки и Всичко, ако насаждаха в мен Любов към Земята и всеки Дар който имаме, то щях да го ценя значително по-рано, ако в тях имаше добродетелта да уважат всяко Живо Създание, то това щеше да бъде и в мен, всички негативи щяха да са избледнели, на фона на тези Добродетели. Всичко е свързано, както са ме възпитали, такъв съм израснал, без изградени Добродетели към най-важното, за да бъдем щастливи, ДА, предали са ми много Добродетели, не отричам това, но съществените са останали не предадени, дори затрупани под хиляди предразсъдъци, негативни поведения и мисли, всичко което са те, се е прехвърлило върху мен, без да имам какъвто и да е избор. Те също не са имали избор, какво да бъде изградено във тях, никой не вини никой, това е Живота, раждаш се, водят те и заедно с това, приемаш това, което ти се предлага, като се превръща в норма на поведение, без да се замисляме или да се корим, че постъпваме неправилно, сметнали сме негативите, като цяло, за нещо нормално. Много примери могат да се изложат в подкрепа на думите ми, ядосваме се ежедневно, без да разбираме, защо всъщност ни е станало яд, че някой иска да бъде по-различен, снощи загледах филм, в който ми хареса главния герой, който се изразяваше много умерено и приемствено, думите му бяха подбрани, без да винят, напротив, всеки израз подсказваш, че вината е в него, точно както трябва да бъде, и ми се ще, да го постигна, всяка дума да си е на мястото, без никакво чувство на вина, което да говори единствено за оправдание и заемане на защитна позиция, човека казваше две думи на кръст, но говореха толкова много, че се замислих, още колко много работа трябва да свърша, за да постигна това съвършенство на Взаимоотношенията, за в момента повече мълча, стремя се да оставям отсрещната страна да се изкаже, а главния герой с лекота, изразяваше недоволството от нещо, без да остава каквото и да е огорчение в отсрещната страна. За подобни Взаимоотношения мечтая, мечтая да мога да се изразявам отчетливо, да изразявам моята позиция, без да се потискам, но по начин, който да не остави никакво огорчение, само така можем да отворим, още повече нашите Сърца, само така можем да бъдем напълно открити, само така постепенно ще изградим и нашите деца, като Любящи, изпълнени със Добродетели и Традиции.
Никой за нищо не е виновен, наблягам на това, не виня, нито моите родители, нито баба и дядо, те също са получавали това, което им се е предлагало, тук има нещо друго, ние сме на Земята, за да научим определени уроци, под формата на изпитания, това подсказва, че ние трябва да се родим Грешни, или да се изгради в нас заблуда за определени поведения, тук ЕГОТО ни Помага в това, да бъдем грешни, то е грешно, и ние с него имаме грешно мислене, ще кажете – как всъщност да се случи така, че едновременно да си научим Уроците и заедно с това, да сме изпълнени с традиции и Добродетели? тук отговора е двузначен, всичко зависи от Мисията поради която сме тук, някой Хора носят ценностите в себе си, Урока е именно в това, да запазят всяка една Ценност, други пък, нямат абсолютно никаква и Мисията им е, да изградят поне една част от Ценностите, които ни Водят към Бог, Мисиите ни, обобщени така, се оказват две, едните имат и трябва да го запазят и предадат, а другите трябва да се научат на тях, но взимайки ги, от тези които имат, това се отнася и за родителите, като погледнем от този ъгъл, всичко изглежда много лесно, и тук идва проблема, ние не учим Уроците заради които сме тук, повечето Уроци остават не научени, заради това, постепенно всяка Ценност е започнала да избледнява, или напълно изчезва, както Любовта ни Към нашия Създател, тя е избледняла, не че е успявала да Изгрее с целия си блясък, напротив, напълно е избледняла. Децата ни, не вярват в Бог, за тях всичко това са някакви тъпотии, с които старите само досаждат, както тази сутрин се опитах да обясня на сина ми, че ако отиде сам до едно учреждение, за да свърши работа, това ще му донесе само дивиденти, всеки който сам върши цялата си работа, е уважаван и почитан, това го знам от личен опит, сблъсквал съм се, и с двата варианта, ходил съм до банка с подкрепата на приятел, служителите гледат на теб, като несериозен човек, но когато съм ходил напълно сам, и съм вършил работата си уверено, тогава и Вярата на отсрещната страна я има, те виждат един самостоятелен човек, който сериозно е дошъл да свърши работа, а не разчита на друг за това, Погледа над такива Хора е изпълнен с Вяра и Почитане, а не се гледа като на поредния лигльо, който не може да свърши нищо сам. Такъв е моя син, все иска да му Помогна във всяко едно нещо, Бог непрекъснато ме Учи, да го оставям да се сблъска с трудности, за да се научи, за да има увереността, че може и сам, че може да се справи с всяко едно нещо, стига да има Вярата за това, която му отнех за пореден път, не се усетих и му предложих да му бъда опора, след като ме бе помолил за това, да отидем по-късно, след като напиша темата. ЕГОТО ми създаде чувство за вина, че първоначално му отказах, именно поради тези причини, не се усетих и се подадох на ЕГОТО, с което само навредих, както на мен, защото пропуснах поредната подобна ситуация в която, чрез моя отказ, щях да започна да изграждам увереност в сина ми, чрез това, да го оставех сам да се сблъска с проблемите, щях всъщност да му помогна много повече, от това да му бъда подкрепа, за пореден път допуснах грешка във възпитанието на моя син. По този начин вредим много на нашите деца, все гледаме да облекчим тяхната работа и трудности, по този начин вредим, по този начин ги лишаваме от възможността да израстат уверени и самостоятелни, все искаме ние да поемем техните тежести, мислейки си, че им помагаме. Надявам се да устите ясно това, което искам да Ви предам, този пример е идентичен и за начина по който сме загубили Ценностите, всички Традиции целят именно това, чрез битието, да се предават и Ценностите, Традициите ги приобщаваме към нас самите, повече гледаме да хапнем, да пийнем, а Духовното което се съдържа в тях, постепенно е избледнявало, Почитаме Великден, който е съвсем скоро, по скоро с това, да купим всичко необходимо, за да се съберем, за да се повеселим, не се замисляме, защо е този Празник, какво съдържа във себе си, защо е толкова важен за нас, какви Енергии предизвикват всички обичаи които спазваме, когато остане само пиене и храна, тогава липсват всякакви Енергии, всякакво Чистене или Духовно свързване с Бог, Той е някъде там, споменат в Църквите и си е останал там, а традициите пазят в себе си, толкова много тайни, за които дори не се замисляме. Защо трябва да спазваме всичко с точност, защо се изисква всичко това, днешното поколение ги нарича глупости, те не могат да усетят принципа който ни води, те не знаят, какво е да имаш Вяра, всичко приземяват до техните нужди, макар да говоря за младите, така е при много от нас, по възрастните, Обичаите са се размили в личните удовлетворения, ходят за пикник на Кръстова Гора, те не ходят, за да получат Дарове и Изцеление, а на пикник който си организират, много мога да говоря за неблагодарността и за несъзнателното ни самопогубване, губейки всяка една Ценност. Да не говорим за ЕГОТО, което все търси, все по лесното, все иска да спести част от Обичая, казвайки ни, че това са пълни глупости, казвайки ни, че е по-важно да се съберем цялата Фамилия, като повод за обединение, но се е загубило истинското ни Обединение, не се Обединяваме с Бог и Всички Светли Сили, този егоизъм, провокиран от ЕГОТО, е главната причина да загубим повечето Ценности, все опростяваме всяка една церемоня, това важи и при Свещениците, все искат да спестят част от ритуалите, за да могат по-бързо да свършат със задълженията и да седнат да пийнат и хапнат, така е при всички ни, мързи ни да спазваме всичко, така както е било преди 150 години, толкова е минало от началото на нашето заличаване, като Божи деца, постепенно все повече ни е мързяло, започнали сме да опростяваме всеки един Обичай и Традиция, с което сме се отдалечавали все повече от Бог, докато стигнем до падението, всеки Празник да бъде повод да хапнем, та дори да се напием, ходейки да обикаляме Храмовете за Великден, падение което ни донесе, един куп Изпитания. Бог Продължава да ми споделя, как ще Изкупим всички Карми които си създадохме и създаваме, това ще бъде тема на размисъл, след като издам книгата, там ще опиша още много от начините, чрез които ще Изкупим нашия мързел и невежество, нашата загуба на всякаква мисловна дейност, защото, ако поне един от Фамилията мисли трезво, то може да настъпи някаква промяна. но сме свикнали да не мислим, свикнахме и да страдаме, но това което е в момента, бледнее пред това, което чака нашите деца и внуци, бледнее пред всичко което се е случвало до сега на Земята, с изключение на ледниковия период, но тогава са си тръгнали всички вкупом, за да се преродим, още по чисти и знаещи, но както ние Българите обичаме да се майтапи, а е много трагично, до каквото се докоснем, пепел става, така и пепелта ще ни завладява, но не по начина който се е случвал някога, а поради нашата глупост и безразсъдност.

Обичам Ви!🧡
23.03.2022 г