Дух, Душа и Тяло/29.03.2022

Скъпи Сродни Души, темата в „Дух, Душа и Тяло“ е Начертан.

Пътищата по които минаваме са много, но винаги минават през предначертани точки, искам да заделим време и на преломните точки които са ни предначертани. Промисъла е вид Програма, която, не винаги се изпълнява, тя е заложена като Промисъл, Път по който да минем, но преломните точки, както ги наричам, дават възможност и за други Промисли, това ще рече, че ако вземем решение да минем по лесния Път, той ще ни заведе в друга Реалност, тя ще бъде същата както, ако вземем решението да минем по по-трудния Път, или да се откажем да Живеем, във всички Реалности са заложени едни и същи преломни точки, те не се изменят в ни една Реалност която сами сме избрали. Знаете, че нашия избор се определя от Сърцето, то ни казва по кой Път да поемем. Какво всъщност представляват преломните точки?
Когато сме при Бог, всички Сродни Души синхронизират своето Прераждане, това ще рече, както прочетох притчата която пусна Пепи, всъщност от там реших да разискваме, именно договорите които имаме един към друг и Бог, Който се Грижи всичко да е синхронизирано и в полза на Всеки и Всичко, ще започна, като публикувам отново притчата:

Притча за въплъщаването

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. Бог попитал една от тях:

• Защо искаш да се въплътиш?
• Искам да се науча да прощавам.
• На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.
  Натъжила се Душата, но повторила:
• Аз така искам да се науча да прощавам!
  Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
• Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.
  Приближила се друга Душа и казала:
• Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.
  Още една Душа се приближила и казала:
• Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.
  Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т.н.. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.
  Но, се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки, че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

Притчата е много показателна, по какъв начин сключваме нашите договори, има заложени Уроци които трябва да научим, за целта си помагаме един на друг, никой не вини другата Душа, но това е когато сме при Бог, когато сме тук на Земята, никой не си спомня за никакви договори или Сродни Души, това го разбираме сами, докато учим чрез грешките, именно Уроците са преломните точки които ни се дават, и тук не говорим за лесен или труден Урок, говорим за научен Урок и неосъзната грешка, макар и това да използвам „грешка“, да е неправилно, защото те са належащи, имайки предвид, че те ни събуждат и ни Учат, за по-лесно ще ги наричам така. Грешките са най-важните Промисли на Бог, когато сме се договорили да си изневерим, или да изкараме всички негативи от нас, ние всъщност го правим, за да помогнем на наша Сродна Душа, това се случва при всички, всички си помагаме взаимно, за да си научим Уроците, Уроци които влизат в нас с Мъдростта, повече да не грешим. Ако не грешим, то означава, че няма какво да Учим, а винаги има какво да научим, именно това е преломната точка, ако сме научили урока, минаваме на етап две, учим следващия заложен Урок, след като внесем и тази Мъдрост, минаваме етап три, така стигаме до максимум осем етапа, осем Мъдрости които са ни липсвали, или не са били достатъчно затвърдени в Душите ни, заради които сме се договорили с нашите Сродни Души и Бог, да ги научи и затвърдим за постоянно във нас. Всички Договорености се случват през Любовта, само когато се Обичаме, можем да се отречем от самите нас, за да помогнем на Сродна Душа, само когато има Истинска Любов, сме готови на всичко за тази Душа, така обичайки се безрезервно, ние се договаряме да си помагаме в ученето на Уроците. Както е в притчата, всяка Сродна Суша се появява при нас, с определена роля, кой майка, кой сестра или приятелка, ние се срещаме с нашите Сродни Души, изкарваме на показ определени негативи, и се разделяме, но ако се съберем, то вече си оставаме Истински Приятели и Сродни Души, вече се знае кой на какво е способен и с какво ни е помогнал, само когато Осъзнаем, че Сродната Душа с която сме се спречкали, всъщност ни е Помогнала да се събудим и да Осъзнае, че друго ни вреди много повече и сме го допускали да е така, с многократните повторения на тази грешка, само тогава ставаме напълно Свободни от ангажиментите си един към друг, което дава Свободата да бъдем Истински Приятели, с прекрасни Взаимоотношения. Уроците са различни, различни са и нашите роли които поемаме, но каквито и да са те, ние си оставаме Сродни Души, ако превъзмогнем ЕГОТО, то се превръщаме в Истински Сродни Души. Много дълго време не можех да разбера Божествената Любов, мислех си, че е най-студената Любов която съм усещал, всъщност усещаме Любовта на Бог, както и от наши Сродни Души, като жестокост, но това го усещаме чрез ЕГОТО, ако го няма, то Осъзнато ще разберем и само ще Благодарим, така както непрекъснато трябва да Благодарим на Бог, че е Проявил жестокост, с която ни е Изчистил и Освободил от цикличните ни грешки, може цял живот да не проумяваме, че постъпваме и грешим по един и същ начин, ако не е жестокостта, то може никога да не ги осъзнаем. Ще ми се да говоря много за Божествената Любов, трудна е за приемане поради ЕГОТО, не успяваме да разберем, че ние се нуждаем от жестокост, нуждаем се от болест и от изневяра, все неприятни неща, които са такива, единствено заради ЕГОТО, което все съпоставя живота ни, преди и сега, след като го съпостави, то ние усещаме липсата от предишния Живот, което води до разочарования и загуба на всякакво желание да помислим, по лесно ни е да се вторачим в миналото, проклинайки настоящето, не разбирайки, че настоящето изправя нашите обърквания, изкарвайки ни от цикличността, която е предизвикала болест, именно защото повтаряме една и съща грешка, води до болест, ако я Осъзнаем на втория, или третия път, то въобще няма да се прояви болестта, напротив, ще преминем към следващия Урок, което неимоверно ще ни приближава все повече към Бог, до момента в които, вземем всички Уроци и остане единствено Божествената Любов за изучаване. До това състояние стигнах, когато Бог ми се яви и Започнахме Работа, но вече с много по сериозни Уроци, които повлияват на Цялото, Уроци които те превръщат във Вселенски Лечител, защото, както като единици Души, така има Уроци на Планети и Вселени, те са такива, защото тези които ги населяваме, отново допускат едни и същи грешки, което разболява самата Планета, видимо е и сега, ние разболяхме нашата Планета, допускайки една и съща грешка, мислим само за нас, без да по мислим, че не сме сами, че сме заобиколени от други Твари, които също искат да живеят, също искат да имат с какво да се хранят и къде да си направят гнездо, ние им отнехме всичко, защото нашето Духовно развитие е спряло, зациклило е на една и съща грешка, грабене на всеки и всичко, без да си даваме сметка, че не можем без тях. Ако унищожим един единствен вид, нарушаваме Баланса на Планетата ни, унищожавайки този вид, това допринася за развитието на друг вид, този вид унищожава определена растителност, която също изчезва, така ефекта на доминото се развива неосъзнато, до момента в който, Земята не реши да внесе Баланс, да ни даде урока от който се нуждаем, това означава, че толкова много пъти сме допускали една и съща грешка, че се е стигнало до масова болест на цялото население. Лудостта ни, до пръв ще се проявява, това не е заплаха, а закономерност която ни чака, за всяко действие, има равно по него противодействие, ако сме внесли дисбаланс, ще трябва да ни се отвърне, не от Бог, тук не говорим за каквато и да е чужда намеса, чисто физически, ние ще усетим как Земята се бунтува,, намествайки пласт по пласт, отнемайки ни Континенти, давайки ни нови много по-хубави такива, но вече климата ни ще се промени, ще изчезват видове, ще се появяват нови, всичко това ще трябва по естествен начин да се Балансира, ще трябва отново да се борим за доминиращ вид, ще има много по-силни Създания от животинското ни царство, което ще надделява над нас, всичко ще се повтаря, както е било по времето на динозаврите, до момента в който, не се постигне Баланс, да бъде добре за всеки и всичко, най-вече за нашата Планета, без която не може ни едно създание, без която няма да има смисъл да пиша и да обяснявам, Какво е Божествена Любов и защо я усещаме като жестокост. Защото се налага да ни събудят, налага се да ни притиснат до гилотината, това е правилната метафора, само когато Животите са ни застрашени, само тогава започваме да се променяме, това и ще се случи в бъдеще, животите ни ще бъдат винаги заплашени. Тези които са силни, ще се справят, а слабите които са свикнали с всички глезотии, с които сме се накичили и ползваме, като че ли са най-важните, за да живеем, те лесно ще си тръгват от Земята. Не искам да ви плаша, макар да не са ми Казвали кога ни чакат тези Изчиствания – не искам да им казвам беди, защото ние сме си ги предизвикали, тава е Лечение, усещам, че скоро ще настъпи, дано се лъжа, да имаме още време да се подготвим за това, което ни Очаква, като съответна реакция на нашата Майка Земя.

Учителя Дуно
Обичам Ви!🧡
29.03.2022 г