Скъпи Сродни9 Души, темата в „Дух, Душа и Тяло“ Хулиганство.
Темата която искам да разгърна, е много интересна, защото си оставаме „Хулигани“ до края на животите ни, всъщност да си Хулиган е хубаво, самата дума носи в себе си радост и детски пориви, да си хулиган е Дар, защото в бунтарството са се раждали, не една, две течения, които са променяли Света, така и ние можем да се наречем Хулигани, и то с главна буква, защото повечето които четат и ни следят, не могат да ни приемат, не могат да приемат, че говорим за Бог и твърдим, че го усещаме и Чуваме, но който не вярва, си остава в същия гьол, а който иска да види, ще бъде Хулиган като нас. Много хубава Енергия носи думата „Хулиган“ и ще я ползвам с удоволствие, но тя крие бунтарство, непрекъснато съмнение и разбира се Вътрешни Войни. Някога когато сме били по-малки, не сме мислили толкова много, решаваме и го правим, а сега са размисли и раздирания, мислим го до пето коляно и накрая нищо не измисляме, тоест потискаме първичните си пориви. Когато започнем да „Мислим“, всъщност, това не мисловен процес, а различни предложения от страна на ЕГОТО, ние ги приемаме като разсъждения, но всъщност приемаме съмненията от ЕГОТО, които до затвърждаваме, вкопчвайки се в тях и си мислим, че сме взели най-правилното решение, а всъщност сме се оставили на ЕГОТО. Заради това все твърдим с Бог, че ние не мислим, заблуждаваме се, че сме разсъждавали, а всъщност сме умували върху съмненията идващи от нашето ЕГО, а това не е разсъждение, винаги сме казвали, че ЕГОТО е лош съветник, то може да постави милиони Бариери, за да ни спре, то ни спира да се Променяме и Разгръщаме, на 99.99% от съмненията и страховете в тях, са не основателни и плод на ЕГОТО, не на реалността, а мисленето е коренно различен процес, повече го усещаме, отколкото да мислим и да си блъскаме главите да разрешим нещо, след като не идва от Сърцето, то значи ще усетим леко отблъскване, а когато е от Сърцето, и особено е по Божии Промисъл, то веднага усещаме желание и силни Емоции от това, което искаме да направим. Ще дам пример: Идва ни идеята да нарисуваме Икона, прекрасна идея която ни е дадена с Више, но какво прави ЕГОТО, то започва да ни вкарва мисли, че трябва да си надарен, че ти никога не си рисувал подобни неща, че трябва да се упражняваш много, преди да направиш каквото и да е, че трябва да се учиш от другите, гледайки те как са ги рисували, че, че, че… и милиони „че“ и съмнения, страхове, които буквално убиват първоначалния порив и всяко следващо наше действие, вече не идва от първичния порив, а добре обмислени действия чрез ЕГОТО, уж Творим, а все не ни харесва това което сме нарисували, то е повлияно от съмненията, от гледането на други Икони, от много премисляния, дали ще се справим, а е могло да седнем и да започнем, без мисъл, дори да не се получи, трябва да се оставим на първоначалния порив който сме получили, и който е щял да отвори скритата Дарба в нас, но ЕГОТО е поставило своите бариери и Дарбата остава заключена, докато не забравим за това си желание, докато не минат години, и отново не усетим порива да се опитаме, ако и тогава не се оставим на него, а се позовем на ЕГОТО и новите-стари съмнения, които ще ни вкара, ние отново няма да успеем, и окончателно ще заклеймим тази си Дарба. Като информация от Вселенската Библиотека, над 98% от Дарбите са загърбени от нас, чрез Съмненията предоставени ни от ЕГОТО, това е достатъчно показателно, за това, че не искаме да сме Хулигани, за да действаме първично, чрез интуиция която имаме, но и на нея не се доверяваме, на кого тогава да се доверим, ако не на Сърцето и Бог, който е в него, предпочитаме да вярваме на ЕГОТО, с милионите му съмнения и страхове, то ни води, и то ни довежда до нещастие, но ние Вярваме, защото сме свикнали с това, да не ни върви, както често се майтапех, „ все не ми върви!“, израз който също показва, доколко сме разочаровани – всъщност от ЕГОТО, което сме слушали, и колко много сме загубили от това, за да се стигне до мисълта, че „Все не ни Върви!“. А то ни върви, всеки ден ни се Дава и всеки ден отблъскваме Помощта от Више, все се съмняваме, и отново вярваме на ЕГОТО, независимо че твърдим, че сме се оставили на Бог, всъщност сме се оставили на ЕГОТО, имитирайки някаква мисловна дейност, а всъщност сме съучастници на предложенията от ЕГОТО, не и на Даровете и Помощта от Бог и всички Светли Сили. Ще Ви споделя още една статистика, от както сме Семейство от Сродни Души, на 78% от Помощта от Бог и Светлите Сили, е била отблъсната, само от нас, тези които сме в Семейството, дори и при мен процента не е малък, той е на 45% процента, което говори, колко много трябва да се Учим, само за това, да бъдем Хулигани, да не говорим да сме част от Семейството на Бог, което обхваща цялата Вселена. Ние се вайкаме за незначителни неща, непрекъснато мъдруваме върху виртуални проблеми, разрешаваме несъществуващи трагедии, и всичко това идва от ЕГОТО, което заема на 99% от времето ни през деня, за да си мислим, че мислим и разрешаваме нещо, всъщност се самозакопаваме. Помислете колко много работа е нужно да ни извадят от подобен капан, който напълно ни е превзел, ако сме първични, ако сме Хулигани, то ще приемем всеки Дар, без да се страхуваме, идва мисълта и действаме, идва Дара и го Разгръщаме, без съмнения, суетностти и милионите ни страхове, работим и Творим Чудесата на Бог, а Той ги е Приготвил и Чака да се Освободим от всички тези бариери, за да може да ни Дари и щастието което ни е Обещал, как да ни го Дари, та ние го отблъскваме всеки ден.
Знам, че това е неосъзнато от Всички ни, но е така и трябва сериозно да се замислим, когато си задаваме въпроса: Защо Бог не Помага и на мен, както на Мария, Надежда и на другите Сродни Души, за които пиша? Те са постигнали нещо и продължават напред, а за вас остават разсъжданията, но дано този път бъдат Хулигански, а не нови бариери които да ни спират!
Учител Дуно Пора Парира.
Обичам Ви!🧡
06.07.2022 г