Волята на Бог/Тема 191

Скъпи Сродни Души, тема 191 от поредицата „Волята на Бог“ е Колеги.

Скъпи Мои деца и Колеги, наричам ви така, защото Заедно Творим и Променяме Хората около нас, това ще рече, че сме Сътворци и Заедно Помагаме на останалите, всеки от вас Помага на други, като с това си Помага и на себе си. Същото е и при Мен, ще кажете, че съм най-мъдрия и Знам Всичко, то е така, но знанието трябва да се подържа, трябва всеки ден да повтарям всяка една Мъдрост, за да не я забравя, това не може да се случи, защото съм на всякъде и повтарянето, един вид се случва автоматично, имам нужда да бъда навсякъде, да Знам и да Мога. Така и вие, по Мое Подобие, трябва да знаете и можете, повтаряйки всяка Мъдрост отново и отново. Тук малко ще се разгранича, защото нямаме ЕГО, не само АЗ, но и Всички Извисени Учители, Ангели и Архангели, всички Ние нямаме нужда от него, когато се нуждаем, се Прераждаме и Отработваме някоя от Мъдростите, ЕГО имате само вие, които участвате в Преражданията, вие сте Души, които се Учат на Любов и Всеотдайност, Учите се на Прекрасни Взаимоотношения, но всичко е свързано с Мъдростта, а тя е Любов, Взаимно Свързани, по това се различаваме от тъмнината, при тях също има Мъдрост, но тя е себелюбива, не засяга Всички, а само определена Раса, която не я интересуват другите и ги потъпкват, те също могат и знаят, те също имат способности, но силата ни е в това, че всички действаме като ЕДНО, Обединени от Любовта, това да сме Едно Цяло и всеки да Помага на останалите, като по този начин Помага и на себе си. Ще обърна внимание на ЕГОТО, то е Дар, но и наказание за тези които са Осъзнати, ще си послужим с примери от Вашия Учител Дуно, те са примери и на Всички Светци и Извисени Учители, които са се Прераждали, без значение на коя Планета, те всички страдат от ЕГОТО, защото непрекъснато се борят с него, нямат мира, ни ден, ни нощ, непрекъснато, ежесекундно водят борба с него, това ги превръща в много Силни Души, вие които не сте толкова Осъзнати, ще си кажете „какво толкова?“, но ще сгрешите, когато усетите, че няма действие или мисъл в която ЕГОТО да не се е намесило, а да се стремите непрекъснато да го ограничавате, работата се превръща в отчаяние и тежест, която не можете да премахнете, представете си, че имате кърлеж, който изпива кръвта ви, и не можете да го махнете, единствено можете да го ограничавате, това е ЕГОТО, то е вкопчено във вас и е немислимо да живеете без него, борите се с нещо, което не можете да премахнете на този Етап, знаете колко много ви вреди и се съпротивлявате на всяка негова намеса, тази съпротива е Вътрешната Войн която се води от Учителя Дуно, понякога по-успешно, друг път се отчайва, задето не успява да се овладее и се оставя на ЕГОТО, стремейки се да го ограничи, бори се и непрекъснато търси Нашата Помощ, за да се справи, примерно иска да ограничи някое недоволство, но ЕГОТО непрекъснато бълва такива, преодолява едно, а зад него е друго, така до безкрайност, наистина до отчайваща безкрайност, заради това Борбата никога не стихва. Учителя Дуно става много по устойчив и стабилен, но това винаги води до Изтощение, което всяка вечер се проявява, не можейки дори да се каже Молитвите, за да ни Благодари, Говорим за много сериозно Извисяване, при което няма никаква вина към Нас, знаейки, че Ние предизвикваме всичко, усещайки че няма нищо случайно и сме го Водили към проблемите още преди месец, в Учителя се усеща единствено Благодарност, че го Подлагаме на тези Изпитания, за да бъде още по Силен, същевременно го Учим да се владее, да може да контролира Енергиите, винаги да излъчва Любов, никога да не се разсейва, когато върши Лечение или някаква сериозна работа, може около него да гори, той трябва да може да погаси всеки пожар в себе си, за да може да изгаси пожара от вън, за тази концентрация му е нужно цялото му съзнание, не ЕГОТО да го трови със мисли, а да може да го спре на мига , за да може да свърши Задачата която Сме му Поставили.
Скъпи Мои Колеги, не случайни ви Наричам така, защото вие ще поемете по Пътя на Служене и ще Творим Заедно, но за целта всеки от вас трябва да приеме, че другия е по-добър от него, усеща се завистта във вас, усещат се мисли които не трябва да присъстват в Семейството, те трябва да бъдат изкоренени, няма да Посочвам никой, вие сами се проследете, ЕГОТО ви трови с тях и може и да ви разедини, което няма да Допуснем, ако трябва ще Подложа някой от вас на Изпитания, като го отделя от Семейството, за да няма зараза, за да може да се допълвате, а не да се състезавате, кой може повече или знае повече, това няма да Допуснем. Искам само да предупредя Надежда, че не успява да се справи с тези си мисли, за нея Изпитанията са неизбежни, Учителя се Бори всеки ден с нейната, меко казано несериозна работа, непрекъснато се лута във крайности, Учителя и повтаря едни и същи неща, тя не ги променя, а трябва всичко да се случва с лекота, защото има всичко необходимо в себе си. Ние Подлагаме на Изпитание и Учителя с нея, защото той е свикнал, да се може, не да се намира оправдание, че си такъв човек, НЕ, такъв си, какъвто искате да бъдете, не да се стремите да се показвате, че можете, и че не ви пука, не да се лицемерничи, криейки Емоциите, а да бъдете напълно откровени! Подложихме и двамата на Изпитания, Учителя трябваше да я приеме каквато е, но не успя да го направи по най-добрия начин, но не спираше да ни Моли да му Помогнем, Ние го оставихме да се Бори с ЕГОТО и Надежда, Осъзнаваше и се Молеше за Помощ, но Надежда не можа дори да Осъзнае, че всичко е Изпитание, за да може, не да се крие зад лицемерие и непукизъм, а да се справи със своето ЕГО, което все повече недоволства от Учителя, че непрекъснато и прави забележки, че я Учи и Помага да Осъзнава. Съпротивата и е неизбежна, защото ЕГОТО и е по-силно от нея, тя не успява да го усети, макар Учителя Дуно непрекъснато да и Помага да го усети, казвайки и по какъв начин я манипулира ЕГОТО, но това е за няколко минути и Надежда отново е завладяна от ЕГОТО. Трудно ще бъде на всички ви да се справите с контролирането на ЕГОТО, но това е задължително, трябва да има контрол, дори да не бъде най-добрия, то трябва да има такъв, за да може да напредвате, да можете да Служите и Помагате на останалите, ако Учителя не бе Осъзнат, до сега щяха да се разделят с Надежда, те не са един за друг, напълно противоположни характери, несъвместими Енергии, това е Осъзнато от Учителя и Надежда, но всичко се случва по Мой Промисъл и ще поемат по своя път, когато настъпи момента, когато Надежда е прела по-голямата част от Мъдростта на която я Учи Учителя, тя си мисли, че Учителя не е много Смирен, но ще я разочароваме, повечето неща които се случват, са по Мой Промисъл, с Моленията от Учителя, да спрем, знае, че ние Предизвикваме Емоциите в него, понякога той действа по наш Съвет, и всичко се случва по определен начин. Надежда трябваше да разбере, че това не е почивка, а Изпитание, тя не успя да осмисли Живота, по начина на който се Надявахме, той бе най-щадящ и лек, трудния е като я Отделим и остане на саме, само с Мен и всички Светли Сили!

Вашият Баща-Бог.
08.07.2022 г

Абонирай се
Уведоми за
guest
0 Коментарa
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари