Скъпи Богусвидни, темата в „Дух, Душа и Тяло“ е Отъждествяване.
Темата е провокирана от Надежда, следя всяко нейно действие, промените които протичат вътре във нея, които се проявяват и от вън, по скоро промените се предизвикват от нейното ЕГО, то не спира да я накланя, ту към добро, ту към хитруване и покорство. Далеч съм от мисълта да я критикувам, дано усетите, че всичко е размисли и проучване на ЕГОТО, както вътре в мен, а сега имам възможността да го наблюдавам и в друг човек. Надежда се старае много, но винаги се сравнява с мен, това я кара да не бъде себе си, копира много от моите навици, стреми се да върши всичко така, както го правя аз, но в случая, за пояснение на всички, трябва да усещаме Сърцето, то ще ни каже, кае и как е най-добро за нас, не трябва да се отъждествяваме с никой, всеки има свой Път, който трябва да бъде по неговия неповторим начин. В стремежа си да напредне, Надежда не усеща, че ЕГОТО я кара да се стреми да бъде добра, колкото и да Обяснявам, разговорите които водим, относно ЕГОТО и начините му за манипулиране, че се намесва във всяка една наша мисъл и действие, трудно е за кратък период от време, да разучиш из основи начините на манипулация и вкарването ни в илюзии от ЕГОТО, то не спира работа, наблюдавам го и в мен, макар да предотвратявам на 80% от неговите действия, все пак, ТО НЕ СЕ УМОРЯВА, все търси нови подходи, за да може да ме заблуди. Заради това започнах с това, че не трябва да се съдим, нито да се виним, не трябва да чувстваме вина, когато не сме се справили, противника ни е неуморим, за разлика от нас, ние се уморяваме, водейки Вътрешни Борби, това го усети и Надежда, вече няколко дни си ляга рано, не са и останали сили, за да изгледа, и един филм с мен, преуморена желае единствено да си легне, сега може да усети, какво ми е на мен, защо все съм отпаднал, няма сили, и настроението ми е променливо, Вътрешните Войни са най-жестоките и изтощителни войни, които водим, всеки от Вас, който ги води, ще го потвърди, когато Бог Внесе спокойствието в мен, тогава имам силите да свърша цялата работа на Света, но когато се боря с някой мой негативни мисли, то тогава за нула време се изтощавам. Вчера и тази сутрин наблюдавам Надежда, че си губи времето, свърших повечето работа, а тя се занимава с неща, които би трябвало да свърши за нула време, сяда пали свещ, подготвя се за Духовна Работа, а Бог има друг Промисъл, не това което желае ЕГОТО, Бог не иска да задоволява нейното ЕГО, а да я Учи и Изчиства, не се усеща, че Бог има съвсем друг Промисъл, от това което тя иска, така и тази сутрин, занимава се с какво ли не, без да има нещо нагледно, тя би казала друго, но с Бог и Мен, не трябва да спорите, Виждаме повече неща, от това което си мислите, усещаме Енергии, те не лъжат, те никога няма да те заблудят, ако всеки усеща Енергиите около него, ще разбере, че настъпва нов Етап от нашето Развитие, от вчера всичко се промени, потекоха други Енергии, птиците се размърдаха, отново започна подготовка за това което предстои, Бог Подготвя и нас, като малки деца, уж сме по-висши, пък не можем да бъдем като птиците, зачудих се вчера на свраките, защо се завърнаха на места, които бяха напуснали, зачудих се на времето, казват че ще вали, пък то сякаш се инати, гърми треска, а ни капка дъжд, зачудих се и на Надежда, защо се намира, като в небрано лозе, много работа, а не знае какво да подхване, а работата е много, поне в моята глава, задавам и директни задачи, които може да свърши за час време, те се вършат за дни, задавам и задачи, да се следи за определени негативи, но ЕГОТО я тласка в съвсем други насоки. Забелязах, че Бог е обърнал полюсите, неща които са ме дразнили в нея, сега я дразнят нея, и в това има Промисъл, всеки трябва сам да се пребори с ЕГОТО, да разучи по какъв начин ни завладява, та Любовта да не бъде помрачена, неща за които трябва да се следим, оставим ли ги, бързо ще си кажем, че този Човек не е за мен, че виждаш ли, не е подреден, разхвърлен е и неугледен, а това са времени неща, който пожелае, може да ги промени, а не да приеме, че е такъв, не да си каже, какво толкова, та нали всичко си е тук, но когато го потърсиш, губиш бая време, за да го намериш, такъв е и моя син, Бог ме Постави в ситуация, в която се дразня от определени неуредици, които трябва да Приема, да Прима хората такива, каквито са, без да изпитам ни грам някакъв негатив, без съдене, без винене, макар с последното да не се справям много добре, и често да се изпускам, и да виня директно, смятайки, че са ми близки, и мога да им направя забележка, близки, не близки, ЕГОТО действа по един и същ начин, заради това, ще променям себе си, стремейки се да премахвам, това, което нарушава вътрешния ми Мир, но както казах, и сме казвали, търся проблема в мен, не да се заблуждавам, казвайки, че съм такъв, стремя се, да се Променям. Надежда също се Променя, но не във всичко, винаги си оставя определени неща, които много и харесват, и на които подсъзнателно държи, приема се за такава, не мислейки, че може да се промени, просто приема, че е “такава“, такава, каквато ЕГОТО я е създала, харесвайки определени възгордявания, които са я спасили от определени комплекси, т.е. си е намерила начина, за да се чувства добре, но единствено погледнато от нейна гледна точка, а когато съжителстваш с друг, трябва и тези Програми, които са ни Помогнали в определен Етап от живота, да се премахват, защото са егоистични и винаги се възгордяваме с тях, връщаме едно и също Възгордяване, само защото сме си създали, чрез тези Програми зона на егоистичен комфорт.
Не е важно кой колко работа е свършил вкъщи, не е важно колко време отнема, за мен, всичко се случва много бързо, когато бях сам, вършех цялата покъщнина сам, пишех и се разсейвах с домашни задължения, почувствам ли се уморен, измивам чините, разсейвайки се по този начин, което внася спокойствие в мен, сядам и продължавам, почувствам се отново уморен, ще оправя цветята, или нещо друго, винаги се разсейвам с физическа работа, тя ме тонизира, именно, защото за момент спирам Вътрешните Войни, залисан в работа не мисля, извършвам автоматични действия, за които не е необходимо да се следиш, просто готвиш, просто миеш, просто минаваш с прахосмукачка, тези действия не ме уморяват, те ме разтоварват, с удоволствие ще работя само физическа работа, защото тя е много по-лека, от психическата такава, който не вярва, нека да опита, да седне да пише цял ден, но да сподели, след колко време, вече се чувства уморен, аз ще ви го кажа, един час, и изпитваш нужда да станеш, за да се разсееш с нещо, а физическата работа съм я вършел по цял ден, от тъмно до тъмно, и дори не се сещам да погледна, че вече съм се бил уморил, разликата е неизмерима, както и това, да работим по себе си, не може да се сравни с никоя друга работа, войните с нас самите ни, изтощават за секунди, и в това ми повярвайте, стига да пожелаете да се промените, за да вървим всички заедно напред!
Учител Дуно Пора Парира.
Обичам Ви!🧡
02.09.2022 г
1 коментар
Благодаря ти Учителю Сен Дуно