Скъпи Сродни Души, темата в „Дух, Душа и Тяло“ е Сили.
Темата ще предизвика редица противоречия, като ще започна с Любовта, най-силната Емоция в нашия арсенал, тя може, както да ни даде крила, така и да ни ги скастри, както се случи с мен през изминалите седмици. Макар да виждах, че Бог използва ситуацията, за да можем да Отработим редица проблеми които излязоха по времето ни с Надежда. От уж никакво събиране, и двамата изпитваме много силно привличане, което си е чиста Любов по всички параграфи, мислех че ще се справя, имайки предвид Предсказанието на Бог за нашата раздяла, все пак не успях, сринах се, без желание за каквото и да е. Вече съм преживявал няколко пъти раздели, и всеки път реагирам по един и същ пагубен за Всеки и Всичко начин, пример за силата на Любовта, но в негативен аспект. Това което държах да не допускам е, Любовта да не прераства в омраза или ненавист, това се случва при повечето, и в това нямах проблем, Любовта ми е по-силна от ЕГОТО, което искаше да прекъсна всичко което ме свързва с Надежда. Не съм изтрил ни една снимка, нашата стои все още на стената, нищо не промених и се изправях пред болката, че вече не сме заедно, трудно свиквам. Винаги съм бил откровен, мъчно ми е, но Приемането е задължително ако искаме да продължим, така и сторих, приех го след като и писах с лична молба към нея, но тя не отговори, с което ми показва, че не иска да ме чува, нито има надежда дори за приятелски някакви Взаимоотношения, това бе коментирано от нас, но не се получи. Тук винях Бог, че Той насади Негативи в нас, макар да знам, че всяко Негово действие е само и единствено за Доброто на всичко, все пак го направих, че ни накара да се отдалечим много, а абсолютно същото се случи и при Станислава, Бог ме накара да и пиша определени неща, които окончателно ни разделиха, и до ден днешен няма контакт с нея. Страха, че ще се получи същото ме накара да ГО виня за всичко с което се намеси между нас, обвиних ГО, че е убил нашата Любов, че с умисъл е искал да ни накаже и навреди, все думи от моето ЕГО, което не искаше да приеме, че съм се разделил с Надежда. Неприемането ме вкара в много сериозно Изпитание, в което Бог отново ме водеше, използвайки го, за да ми Помогне и да увеличи Вярата ми в Него, и това е другото противоречие, че колкото и да ме мъчи и наказва, Любовта ми към Бог и Всички Сили нараства стремглаво, това съм го виждал и в обикновените ни животи, да заобичаш насилника (имаше си специално наименование), и то е Истина. Любовта ни нараства с трудностите на които ни Подлагат, Любов която става все по-чиста, това е по Промисъл на Бог, именно за това ме Подлага на Изпитания, както да Приемам, така и да влизам в дълбочина на Мъдростите с които ме е Изпълнил. Непрекъснато усещам противоречия, както в Мъдростта, че насила хубост не става, как така Бог чрез мъчения и принуждавайки ни насила да се променяме, става добро, буквално насила. В това съм го винил многократно, независимо, че не искам да се променям, поради прекомерния АД в който се намирам, Бог все пак успява да ме промени, и то насила. Друга Мъдрост е Свободата, в нас е заложено да искаме непрекъснато да сме Свободни, тук вече излиза въпроса – себелюбието също го иска, и дали Свободата не се явява Бариера за нашата Истинска Свобода, говоря за тази която ЕГОТО ни кара да искаме, и да се стремим. Ще дам пример отново с моята сестра, тя от себелюбие отхвърля всички около нея, дори собствената си майка, само с единствената мисъл, че е ограничавана, с което и пречим, виновни са и всички, без изключение, дори нейните деца, винаги е ограничавана, и винаги и пречат да прояви себе си. Винене, винене, и пак винене, но всички от вън, без да се замисля, че проблема е вътре в нея, след като отхвърля Всеки и Всичко, то значи, не другите са виновни, а проблема е себелюбието което непрекъснато я кара да недоволства, защото е привидно ограничена. А ние имаме обикновени взаимоотношения, такива каквито има всеки от нас, на нея това и тежи, макар да знам и другите причини защо и тежи, исках само да дам пример за илюзорна свобода, която води до Робство от ЕГОТО и много голям товар, тежест която няма да и даде свобода, а Болест, поне на там се е запътила, не проумявайки най големите си негативи които цял живот е проявявала и са я разболявали до сега.
Използвах случая да я предупредя, защото и с нея нямам контакт, те с Надежда решиха по едно и също време да Прекъснат контакт с хората които ги Обичат, това е тяхно Решение, уважавам го, и казвам това което всички знаят, всеки сам ще си понесе Товара, след като не иска да го сподели с Любимия Човек, това вече е насочено към следващата Мъдрост, че всеки трябва да се стреми да се свързва с ближния, за да може товарите ни да се разпределят помежду ни. Така и ние Богусвидното Семейство Израстваме заедно, споделяйки добро и зло, така се учим, и така Осъзнаваме, Израствайки в Любовта, а до колко сянката е демон, на разпятието което Сътворихме Заедно с Бог, това ще оставя сами да решите, нека всеки сам да понесе Товара който е решил да носи, оставяйки се на ЕГОТО да го води!
Учител Сен Дуно!
Обичаме Ви!❤️
18.05.2023 г
2 коментара
Благодаря ти Учиителю Сен Дуно
Благодаря ви Господи и Учителю за Посланието което е много поучително!Отнася се и до мен със всичко което сега се твори в нашето семейство! Нима е толкова трудно да се извиниш за това което е станало в миг на нервност и да се продължи напред заедно и разтоварени от тежкия ненужен товар на игоизма и по скоро инатакойто все още явно го има в нас!Господи твоята воля да бъде! 🙏💞💞🙏