Волята на Бог/Тема 248

Скъпи Богусвидни, тема 248 от поредицата „Волята на Бог“ е Свидетелство.

Темата ще изиска от нас да засвидетелстваме Любовта си към Бог, но това означава, че тя трябва да бъде Любов и към Всеки и Всичко, тъй като всички сме деца на Бог, и Бог е Сътворил Всеки и Всичко. Най-лесния вариант е да започнем от Бог, но това не означава, че сме засвидетелствали Любовта си и към Всеки и Всичко, поради това трябва да започнем от Всеки и Всичко, като се върви в градивен растеж, семейство, деца, фамилия, приятели, Народ, растения, животни, флора и фауна, нищо не трябва да се пропуска, когато усетим, че Обичаме Всеки и Всичко, това означава, че сме готови да засвидетелстваме Любовта си към Бог и всички Светли Сили. Като Изпитание стои да заобичаме и враговете си, това вече е висш пилотаж, да си готов да подадеш и другата буза, за да те шамаросат, пълно Смирение и Приемане на всичко което ти е Дадено от Бог, Уроци и Изпитания, Любов и раздели. Бих Искал да засегнем Божествената Любов, именно тя е в основата на нашето обучение, да можем да обичаме така, както Бог Обича. Всички Изпитания и радости, погледнати систематично, Прераждане след Прераждане, ни учат именно на това, да започнем да Обичаме както Бог Обича, без значение колко грешим, дали сме осъзнати, убийци или лицемери, Бог Полага достатъчно търпение и настойчивост във всяко едно Прераждане, и систематично ни Учи да Обичаме Истински. При раздялата ми осъзнах именно това, виждайки и следващото си Прераждане, знаейки какво съм правил и в предишните, ясно се очерта именно това, че Бог поетапно Премахва бариера след бариера, за да ме Научи да Обичам Истински, без значение кой или какво. Разделих се, но това не е края, трябва да мога да Обичам всички ви, така както Обичам нея, Любовта ми към нея не е намаляла ни процент, независимо че съм отблъскван, знам какви са причините и кой я кара да постъпва така, Вярата ми е, че всички вървим по своя Път, за да можем да се научим да се Обичаме! Ако е Рекъл Бог, ще бъда отново с нея, ако ли не, ще Обичам друга, единственото което знам със сигурност е, че сам няма да оставам, и това всъщност трябва да ни накара да се замисли, че ние никога не сме сами, единствено бариерите които си поставяме, са бариери която ни пречат да се слеем с друг, или други, въпрос на гледна точка. Душата няма пол, тя иска да прекара с всеки който Бог и е отредил, за да разменят Енергии, и това е празник за двете Души, те нямат ограничения, няма ревност, няма пол, както вече казах, единствено остава Духовната Връзка! Ние когато се влюбим, започваме да оприличаваме връзката с материята, пол, външност и характер, дали е висока или ниска, имали гърди или няма, имали пари или е беден, всичко говори за това, че ние не ценим самата връзка, като Духовен начин за общуване, а материята, която всъщност е преходна! Примерно, грозно момиче по време на ученическите си години, израства като прекрасна млада жена, пример който съм виждал не веднъж, и обратно, красиво момиче, израства като грозен Човек, външно и вътрешно, т.е. материята си играе с нас, което всъщност води и до това, да се нараняваме, ако ценим повече самата връзка с Човека, без да обръщаме внимание на детайлите свързани с материята, физическото тяло и характер, то тогава с лекота ще можем да се Обединяваме, т.е. ако премахнем предразсъдъците, то сме премахнали половината бариери които ни пречат да се Обединим!
Често разсъждавам над нашия нрав, начина по който общуваме и живеем, по принцип, честно казано сме слепи за Истините които ни Споделят, повтаряме Мъдрост след Мъдрост, интернет е пълен с тях, дори и нашите Богусвидни се вживяват на мъдреци, но това не ни е помогнало, и няма да ни помогне. Мъдростта е за самия човек, може да ти даде ориентир след като я прочетеш, но докато не я изживееш, то тя си остава чуждата Мъдрост. Ние не успяваме да я вкараме в живота само с четене, ако можехме така, то от толкова много Мъдрости които се публикуват всеки ден, до сега щяхме да можем да Обичаме както Бог, но не се получава, няма я опитността в действията ни, така както не знаем да се Обичаме, винаги ценим повече материята, отколкото самото Духовно Същество, не приемаме другия, защото си мислим, че всички трябва да сме еднакви, а ние сме шарени, така както е шарен българския килим, така и всеки от нас има различна шарка, т.е. характер, и ако го ценим като ресурс за нашето лично Израстване, учейки се от него, от нещо по-различно от нас самите, то тогава всъщност ще кажем, че Приемаме Всеки и Всичко. Какво се получава най-често, именно съревнованието което ЕГОТО иска непрекъснато да водим, да се надлъгваме кой е по-мъдър, кой знае повече от другия, да парадираме с нашата Мъдрост, независимо че е само на хартия, но не и в живота ни, съревновавайки се създаваме илюзорен свят на мъдреци, но илюзията си е илюзия, тя не е Реалност, Реалността се изживява, така както се опарваш от огъня и повече не го пипаш, така и Мъдростта пари, когато я изживееш, така и разбираш, че само с писане и приказки, нищо не се върши, че делата и примера са по-важни, от многото Мъдрости изпълващи интернета. Замислете се, от колко време се рецитират словата на Учителя Дънов, запомнили сме ги на изуст, но колко ще се похвалят, че са ги изживели и ги прилагат в ежедневието, ще ви кажа, че в България са само 3% от четящите, които са успели да усвоят поне три Мъдрости от Учителя ни, другите само пишат и се възгордяват, създали са си Роля, че са духовни, и искат да им обръщат внимание, но всъщност, те само играят роли, всеки ден сядат водени от ЕГОТО и мъдрят, какво да напишат в днешния ден, за да не ги забравят, за има с какво да се възгордеят, ежедневие, ден след ден, те бълват все що е възможно, споделят чужди мисли и слова, но от тях почти нищо не излиза. Как наричаме това действие, ще ви кажа – имитиране, те са имитатори които играят ролята която им допада, мислят си, че мотивират и помагат на Българския Дух, а дали е така, докога ще четем и четем, без да се случва каквото и да е, бихте казали и за мен това, но за две години сме създали много повече от всяка една група, много от Семейството Израснаха, чуват Бог всеки ден, пишат техни Мъдрости и Истини, пеят техни песни, рецитират техни стихове, всичко това е само за две години, а бъдещето е пред нас, до пръв ще започнем работа. Не искам да съдя ни една от другите групи които много години са на първа линя, и не са променили нищо, едно и също всяка година, без да си водят отчета, дали това служи на някой, или е само средство да се приобщим към определена група, която на нас ни допада и чрез която можем да се възгордеем. При Богусвидни също имаше възгордяване, но Хората които го проявяваха, вече си тръгнаха, не са в Семейството, останахме шепа Богусвидни, които Истински се Обичаме, а Бог се усеща във всеки от нас, стиховете не спряха, съчиняват се песни, коментират се събития, всеки от тях е искрен и Искрица от Бог, изчезна всякакво възгордяване и себелюбие, останахме Истинските Богусвидни, и това ще е достатъчно за напред. Примера е с нашия парламент, да не говорим примерно за Турския, където са още повече Хора – много които само се карат и нищо не вършат, пример който ни показва, че колкото повече Хора дърпат чергата на към тях, толкова повече ще мизерстваме, всеки иска парче от пая, и за Народа все не остава, по-добре трима Истински, които ще свършат повече работа, отколкото тези 240 изедници, по добре един да иска, отколкото 240 да не могат да се наситят, това е Мъдростта която не осъзнаваме, че начина по който устроено всичко не работи, то не е довело до нищо добро. Когато бе само Тодор Живков, всичко се решаваше много бързо, майка ми взе жилище от жилфонд за три дни, достатъчно бе едно оплакване на по-горно ниво, и проблема и се разреши, сама майка с две малки деца на улицата, недопустимо за тогава, а сега масово явление, но тогава всичко се решаваше централизирано, а сега те препращат от врата на врата и никой не решава проблеми, а имитира работа, всеки се оправдава с другия. Пример който го има във всички етажи на сегашната власт, като започнеш от Президент, и стигнеш до обикновения чиновник, всеки се оправдава с другия, но само когато се касае до взимане от тях, ако е взимане от нас, то вече говорим за централизирано насилствено взимане, без значение има или няма, взимане от Държавата е гарантирано със закон и затвори, но взимането от нас, като пенсии и заплати, не е защитено, нито гарантирано, тук всеки си прави каквото му текне и както му е изгодно!

Независимо че се отклоних, това също има отношение към темата, и това, че не мислим, не знаем как да живеем, и как да общуваме, не знаем да се обичаме, нито Мъдростите навлизат в нас с четенето им всеки ден във фейса!

Учител Сен Дуно.
С Бог Сме Едно!
Обичаме Ви!❤️
16.06.2023 г


2 коментара
  • Марийка каза:

    Всичко е вярно, само с четене не става, трябва и приложение, там хич ни няма.Тази тема трябва да се повдига много често, дано ни дойде ума.Благодаря от сърце за предоставената ни възможност да се ограмотяваме, Господи и Учителю!Бъдете благословени за любовта и грижата към нас!

  • Диана Петкова каза:

    Благодаря ви Учителю за Посланието! Темата е обширна и интересна обхваща нашето ежедневие и отношение един към друг!Благодаря ви за всичко което правите за всички нас! Бъдете Благословени Учителю!Обичаме ви и ние!🙏💞💞💞🙏

Вашият коментар