вт 06.10.2026
- сб 10.10.2026
- Църковни – Св. 26 преподобномъченици ЗографскиЦърковни – Св. 26 преподобномъченици Зографски
Византийският император Михаил VIII Палеолог мислел да закрепи слабата в негово време империя, особено срещу арабите, чрез съюз с папския престол. Обаче римските папи обещавали своята помощ само при едно условие: Източната православна църква да влезе в уния с папския престол, което значело – да се подчини на папската власт. Затова императорът бил заставен от обстоятелствата насила да въведе православна Византия в уния с Римокатолическата църква на специален събор в гр. Лион през 1274 г. А на следната година той подлагал на наказания и даже смърт всички свои противници, които осъждали неговата политика. В 1278 г. издал указ да се въвежда унията във всички църкви на империята чрез всякакви насилствени мерки.
Светогорските монаси отправили послание до императора, в което доказвали, че нито главенството на папата, нито поменаването му в църковните богослужения, нито извършването на света Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към символа на вярата: “и от Сина”, могат да бъдат търпими в Православната църква. И го молели да пребъдва в онова учение, което Църквата е приела от великите свети отци на миналото.
Във Византия пристигнали папски пратеници, които имали задачата да проверят дали унията се прилага. Дошли и в Света Гора Атонска. Някои манастири поради страх ги приели с почести и влезли с тях в евхаристийно общение, но други останали твърди в своето православие. Затова и жестоко пострадали. В числото на пострадалите бил и българският Зографски манастир. И това навярно не без влиянието на българското отечество, където тогава светителствувал Търновският патриарх Игнатий, когото дори и във Византия противниците на унията провъзгласили за “стълб на правоверието”. По волята на императора скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наети като войници на византийския двор, се нахвърлили със зверска злоба срещу Зографските монаси.
Най-напред поискали от тях доброволно да приемат унията. Но Зографци категорично отказали, готови да приемат дори мъченичество за светото Православие. Игуменът Тома посъветвал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери, докато премине опасността. Много монаси се разбягали, но той самият с 21 монаси и 4 миряни, се заключил в манастирската кула, откъдето смело изобличавал отклоненията на римокатолиците от правилното християнство.
Разярени, латинците подпалили кулата от всички страни. Затворените в нея преподобномъченици сред пламъците предали душите си в Божии ръце на 10 октомври 1284 г. Имената на четиримата миряни не са известни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсонофий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Иов, Киприян, Сава, Иаков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иоасаф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само еклисиархът Партений паднал от кулата на земята и преживял още 30 дни. И така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. Не е известно кога са канонизирани светите 26 преподобномъченици. Но има служба за тях и паметта им се е празнувала в Зографския манастир от най-древно време.
Минали векове. Кулата, в която пострадали светите преподобномъченици, се намирала пред опасността да рухне. Затова през 1873 г. монасите я съборили и на нейно място дигнали паметник, който решили да осветят в деня на тяхната памет – 10 октомври. Отслужили всенощно бдение. След първата катизма на утренята монахът започнал да чете за страданията на светите преподобномъченици. Внезапно в храма се чул лек шум. Едновременно с това над него се появил огнен стълб, който осветил манастира и близките околности с такава силна светлина, че можели да се виждат и отдалечени места и предмети. След известно време този дивен стълб се придвижил към паметника и се спрял над него. Малко по-късно започнал да се издига нагоре и накрая се превърнал в светъл кръг, който като че ли увенчавал мястото, където пострадали светите преподобномъченици. Това дивно знамение продължило около 15 минути и негови очевидци били много монаси и миряни.
❌
- Църковни – Св. 26 преподобномъченици ЗографскиЦърковни – Св. 26 преподобномъченици Зографски
- ср 14.10.2026
- Църковни – Петковден – Св. Параскева-Петка ТърновскаЦърковни – Петковден – Св. Параскева-Петка Търновска
Църквата отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица.
Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.
След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство.
След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство – в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.
Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.
От Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.
С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби.
На Петковден ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господова черква, Божи дух. ❌
- Църковни – Петковден – Св. Параскева-Петка ТърновскаЦърковни – Петковден – Св. Параскева-Петка Търновска
Последни Публикации
- Волята на Бог/Тема 273Скъпи Богусвидни и сродни души, тема 273 от поредицата „Волята на Бог“ е край. Скъпи мои деца, края е, не само за годината, чисто физически, но и за период от …➔ Волята на Бог/Тема 273
- Волята на Бог/Тема 272Скъпи Богусвидни и Сродни Души, тема 272 от поредицата „Волята на Бог“ е Празник. Скъпи Мои деца, днес ще отбележим още една празнична новина, освен че МЕ Почитате, вие застъпвате …➔ Волята на Бог/Тема 272
- Волята на Бог/Тема 271Скъпи Богусвидни и сродни души, тема 271 от поредицата „Волята на Бог“ е Капризи. Изминаха седем години от както започнах да усещам и чувам Бог, минах през хиляди изпитания, и …➔ Волята на Бог/Тема 271
- Волята на Бог/Тема 270Скъпи Богусвидни и Сродни Души, тема 270 от поредицата „Волята на Бог“ е Чудесата. Дали е Чудо? Дали е случайност? Дали ни хрумна на нас или идва от Висше? Все …➔ Волята на Бог/Тема 270
- Волята на Бог/Тема 269Скъпи Богусвидни и Сродни Души, тема 269 от поредицата „Волята на Бог“ е Събиране. Бог ни разедини, но настана време Леченията да приключват и да започнем отново да се Обединяваме. …➔ Волята на Бог/Тема 269
- Послание/21.05.2025Скъпи Богусвидни и Сродни Души, днешното Послание е за невярващите, че има Божествена Сила която ни води към по-добър живот. Често съм говорил, как неосъзнато ни казват какво да изберем …➔ Послание/21.05.2025
Благодаря Господи и Учителю за дадения втори шанс. Благодаря Ви❤️
Благодаря ви Господи и Учителю за Посланието което е много поучително и интересно! Благодаря ви Учителю за споделеното през което…
Благодаря ви Господи и Учителю за Посланието което е много поучително! Да така е но все пак се радвам че…
Благодаря ви Господи и Учителю за Посланието което е много поучително! Да така е но все пак се радвам че…
❤️