Календар Празници


Календар
<=
=>
понеделниквторниксрядачетвъртъкпетъксъботанеделя
            август1
август2 август3 август4 август5 август6Църковни – Преображение ГосподнеЦърковни – Преображение ГосподнеНа 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне.
Той припомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от учениците си.
След вглъбена молитва Исус се преобразил – лицето и дрехите му светнали с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син.
Според народните вярвания на 6 август настъпва трайно преобразяване на времето и природата. Слънцето обръща гръб на лятото, а щъркелите се събират на ята, преди да отлетят.
Преображение Господне се отбелязва по средата на Богородичния пост и на този ден е разрешена риба на трапезата.
❌
август7 август8
август9 август10 август11 август12 август13 август14 август15Църковни – Успение на Пресвета БогородицаЦърковни – Успение на Пресвета Богородица15 август (28 август ст. стил) – Разрешава се риба
Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.
❌
август16 август17 август18 август19 август20 август21 август22
август23 август24 август25 август26Църковни – Св. мчци Адриан и НаталияЦърковни – Св. мчци Адриан и НаталияСв. мчци Адриан и Наталия живели по времето на император Максимиан, който извършвал жестоки гонения срещу онези, които изповядвали Христовото учение.
Веднъж по указание на жители на Никодимия войниците на Максимиан намерили в една пещера 23-ма човека, които заявили, че вярват в Христа. Войниците ги вързали и отвели при царя, който отивал в езическия храм за жертвоприношение. Царят сам ги разпитвал, а те без страх изповядвали своята вяра. На заканите на владетеля, че ще ги подложи на мъчения, отговаряли, че не се боят да страдат за името на Исус. Разгневеният Максимиан заповядал да ги бият най-жестоко, но мъчениците останали непоколебими. На изтезанията станал свидетел Адриан, един от членовете на преторията, знатен и богат човек, близък с императора. Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните. Адриан започнал сам да ги разпитва каква награда очакват от своя Бог за тяхното търпение. И в разговора с едва дишащите от телесна изнемога мъченици, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки и гледайки тия люде, той разбрал божествената истина и като застанал сред преторията, казал на писарите, които записвали осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на тези светци мъченици, защото и той повярвал в техния Бог Христос и с радост искал да умре за него. Учуден от постъпката му императорът предложил на Адриан да се разкае, но той отказал. Тогава царят се разгневил, заповядал да го оковат в тежки железни вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.
Адриан имал млада жена – Наталия, която изповядвала християнството. Когато научила за мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили. Наталия била при съпруга си до смъртта му и го ободрявала чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот. Тя прислужвала на мъчениците и измивала раните им. Скоро след кончината на мъжа си Наталия се поминала, като заспала вечния си сън до неговия гроб. Тя също е причислена от Светата църква към лика на мъчениците, умрели за Христа.
❌
август27 август28 август29Църковни – Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (Секновение)Църковни – Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (Секновение)Празникът е известен още като „Обсечене”. Според традиционните народни схващания на Секновение “денят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – самодивите. Смята се за “ лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи, и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.
Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Св. Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период – между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Обредността на Секновение е представена от ред забрани. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
И този празник има двойствена ориентация – съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение. В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – смърт (Секновение, т.е. отсичане главата на светеца).
Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение”, “Св. Йоан с отсечена глава”, “Църн св. Йоан”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
❌
август30Църковни – Св. Александър, Йоан и ПавелЦърковни – Св. Александър, Йоан и ПавелНа 30 август имен ден празнуват всички, които носят името Александър (означава – мъжествен, защитник на мъжете), Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко. На този ден Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква – пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.
Александър, Йоан и Павел били боголюбиви християни. Със своята всеотдайна дейност в името на Бог те били ръкоположени за патриарси на Цариград при управлението на императорите Константин Велики и Анастасия, и във времето на ересите на иконоборците.
До края на живота си светите отци служели мъдро и всеотдайно на своето голямо паство. И чрез своите проповеди и силни внушения сеели Божието слово сред езичници и еретици.
По времето на Петър Велики, на датата 30 август, мощите на св. Александър Невски били пренесени тържествено в новооснования град Петербург и положени в построената в негова памет Александро – Невска лавра.
❌
август31          
Категории
 Църковни
 Богусвидни
 Национални