Календар Празници | Божествена Ера

Календар

понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

януари1Църковни – Неделя пред Богоявление. Обрезание Господне. Св. Василий Вел

януари2Църковни – Св. Серафим Саровски, Св. СилвестерЦърковни – Св. Серафим Саровски, Св. Силвестер

Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: „Радост моя!“. От историите, описани в житието, има 2, които са най-известни: опитомяването на мечката, която преподобният храни с хляб от ръката си, и случаят с разбойника. Според житието разбойници разбрали, че при Серафим често ходят богати посетители, и решават да ограбят килията му. Намират го в гората, докато се моли, както всеки ден; с брадва му счупват главата, но светецът не се възпротивява на насилието, въпреки че по онова време все още е млад и силен. След този случай преподобният завинаги остава силно изгърбен. В килията му разбойниците не откриват нищо ценно. По-късно те са хванати, но отец Серафим им прощава и моли съдията да не им налага наказание. През 1807 г. преподобният приема монашески обет за мълчание, старае се да не се среща с никого и да не разговаря. През 1810 г. той се връща в манастира, където живее в затвор до 1825 г. След като излиза от затвора, приема много посетители от монасите и миряните. Както се твърди в житието, той имал дар на прозорливост и изцеление от болести. Посещавали го известни хора, в това число и цар Александър I. Към всички, които идвали при него, се обръщал с думите „Радост моя!“, а по всяко време на годината поздравявал с „Христос воскресе!“. Той основава и постоянно покровителства Дивеевския девически манастир. През 1831 г. светецът имал видение: явила му се Богородица, обградена от Йоан Кръстител, Йоан Богослов и 12 девици. Умира през 1833 г. в Саровския манастир в килията си по време на коленопреклонна молитва. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител. Канонизиран е за светец през 1903 г. На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със своето семейство. ❌

януари3

януари4

януари5

януари6Църковни – Богоявление (Йордановден), (Велик Водосвет)Църковни – Богоявление (Йордановден), (Велик Водосвет)

Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.
Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве. В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят "хаскане". Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже-"хаскари" или "къпинчари". Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка.
В Македония Богоявление и следващият ден – Ивановден, се наричат "Мъжки" и "Женски водици" (Прилепско) и се свързват с обичая "Водичарки". Водичарките са моми в предбрачна възраст, които обикалят на групички по домовете и изпълняват специални "водичарски" песни. По своето съдържание тези песни напомнят на коледарските и на лазарските и са предназначени за всеки отделен член на семейството. С тях момите пожелават здраве, дълголетие и благополучие на домочадието. В района на град Битоля вечерта на Богоявление се извършва обредното припяване на китки и пръстени, в което участват девойките за женене. За целта те украсяват един гюм с зеленина и отгоре му поставят було. Обичаят е известен с названието "тайани". ❌

януари7Църковни – Свети Йоан Кръстител (Ивановден)Църковни – Свети Йоан Кръстител (Ивановден)

Този ден християнската църква отрежда на най-великия от пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората – на Йоан Кръстител или Предтеча. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.
На Ивановден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.
В тракийските земи на Ивановден или по-късно – на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците – "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък. В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато ❌

януари8

януари9

януари10

януари11

януари12Църковни – Св. мчца Татяна, Св. Сава СръбскиЦърковни – Св. мчца Татяна, Св. Сава Сръбски

Св. Татяна била родена в Рим от знатни родители. Баща и, който бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и я научил на божественото писание. Когато достигнала пълнолетие, Татяна пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа и му служела ден и нощ с молитва и пост. Заради добродетелния и живот Христос увенчал невестата Си с мъченически венец. СВ. САВА СРЪБСКИ Най-почитаният сръбски светец – св. Сава, първият сръбски архиепископ и просветителят на сръбския народ – е роден около 1170 г. с името Растко като най-младия син на великия жупан Стефан Неманя. Когато е на 15 години Растко Неманич е назначен за жупан на Хум (Херцеговина). Но той усеща в себе си силно монашеско призвание, тайно напуска родината си и забягва в Света Гора, където се замонашва (с името Сава) в руския манастир „Св. Пантелеймон“, а след това постъпва в ромейския манастир „Ватопед“. Под въздействието на подвига на сина си Сава, през 1196 г. великият жупан Стефан Неманя напуска управлението на страната и също става светогорски монах (с името Симеон). Ромейският император предоставя на Симеон и Сава запуснатия манастир Хилендар, който те въздигат и превръщат в главно сръбско духовно огнище. През 1207 г. Сава се завръща в Сърбия с мощите на покойния си баща, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. След това развива важна просветна дейност и устройва Сръбската църква. През 1219 г. св. Сава е ръкоположен за епископ и оглавява новоучредената самостоятелна Сръбска архиепископия. През 1221 г. той коронясва за крал своя брат Стефан (наречен Първовенчани). Сава остава архиепископ до 1233 г., когато предава своя пост на ученика си Арсений и заминава на второто си голямо поклонническо пътуване до Йерусалим и Близкия Изток (Антиохия, Александрия и пр.), където между другото изпълнява и дипломатически поръчения на българския цар Йоан Асен ІІ. На връщане от Светите места Сава приема поканата на царя да му гостува в Търново, където към края на 1235 г. е посрещнат с големи почести. Взема участие във Великия богоявленски водосвет, където се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 14 януари 1236 г. (Българската църква го чества на 12 януари) Погребан е в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, но през следващата година мощите му са тържествено пренесени в манастира Милешева в Сърбия, където стават предмет на всенароден култ. През 1594 г. мощите на св. Сава са изгорени от турците на възвишението Врачар в Белград. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца, единият от които е в Самоковския девически манастир „Покров Богородичен“. През XX век на хълма Врачар в Белград е построен величествен храм „Св. Сава“, завършен с великолепна украса в наше време. Молитвите му към Господа да имаме! ❌

януари13

януари14Църковни – Св. НинаЦърковни – Св. Нина

На 14 януари църквата тачи Светите преподобни Отци, избити в Синай и Раита, Египет и на Света Нина, просветителка на Грузия. На този ден имен ден празнуват всички, носещи името Нина. Името е с древен вавилонски произход – Нин се е наричала богинята на плодородието. Среща се и в индианските племена и означава „огън“, „пламък“. Макар че се счита за руско, това лично женско име се радва на международна популярност – често се среща в Русия, България, славянските и германските народи. В Италия Нина е галено име, съкратено от Джованина, както и на всички други дълги имена, завършващи на „нина“ Света равноапостолна Нина е патрон на Грузия, донесла християнството, покръстила царското семейство и мисионерствала за покръстването на грузинския народ в началото на IV век. Данните за живота й в източните и западните житиета се различават, като за година на раждане се посочва от 280 до 296 г. сл.Хр., а за година на кончината ѝ – 332, 335 или 340 г. Баща й бил роднина на Свети Георги Победоносец, а майка й – сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (днешна Грузия). Там тя започва да разпространява вярата в Иисус Христос. По пътя девойката стига до град Мцхет. Там попада на грандиозно езическо пиршество. Изведнъж тогава се случва чудо. Езическият идол, който е обект на молитви от страна на местните жители, бива поразен от мълния и всички изпадат в паника. Легендата гласи, че именно Нина е предизвикала това, тъй като се помолила на Бог да спре езическите действия на грешниците. Започва да проповядва благата вест за Христос Спасител и същевременно се отдава на церителска дейност. Слухът за нея достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Света Нина успява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да повярва в Христа, да отхвърли езичеството и да се покръсти от Света Нина през 314 г. Светицата продължава своята проповедническа и целебна дейност и става широко известна в страната. Света Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. След смъртта й през 335 г, православието започва да я почита като светица. На същата дата се почита и в католическата църква под името Кристина или Кристияна. В началото на ІV век в Синайския полуостров, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня, живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нападение било описано от знаменития египетски подвижник Амоний. Между загиналите монаси имало бележите подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на тази развилняла се орда, която напразно изтезавала Божиите люде, за да узнае къде са скрили несъществуващите им богатства. Игуменът Павел насърчавал своите събратя: – Ние всеки час се готвим за смъртта. Ако е угодно Богу да ни освободи от живота, нима ще скърбим и ще се плашим? Не трябва ли да благодарим и да се радваме? Нил Старши, който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров заедно със сина си Теодул, е описал второ подобно нападение на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Между пленените бил и Теодул, който бил откупен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил открил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те отново са завърнали в своята Синайска обител. За да защити Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, император Юстиниан Велики (527-565 г.) построил си прочутия до днес Синайски манастир „Света Екатерина“, където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник. ❌

януари15

януари16

януари17Църковни – Св. преп. Антоний Велики (Антоновден)Църковни – Св. преп. Антоний Велики (Антоновден)

Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден. В нар. представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет. Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.
Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.
Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: "Аз обаче ви казах истината – говори Той, – за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя" (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи "Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под "огън" възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.
През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.
Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството". Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му.
Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена. ❌

януари18Църковни – Св. Атанасий и Кирил (Атанасовден)

януари19

януари20

януари21Национални – Международен ден на прегръдкатаНационални – Международен ден на прегръдката

На този ден целият свят празнува един от най-необичайните празници – Световен Ден на прегръдката. Той е основан в САЩ през 1986 г. под името на Националният ден на прегръдките, а след това бързо се разпространи из целият свят. Според традицията на този ден могат да се подаряват приятелски прегръдки даже на непознати хора. Въпреки младата възраст на този празник, днес е трудно да се намери неговият автор. Не е известно, кой е измислил тази идея за "близкото" честване на 21 януари и защо била избрана точно тази дата. Смята се, че инициаторите на празника са били студенти. Именно на този ден младежите и девойките са се прегръщали помежду си без интимен мотив. Според една легенда, по време на приятелската прегръдка хората обменят душевна топлина. Психолозите смятат, че хората, които искат да Ви прегърнат в обятията си – самите те желаят да изпитат чувството на сигурност, комфорт и любов. А прегръдките ни съпътстват през целия живот. Ние прегръщаме приятели и роднини по време на срещи, след раздяла, прегръщаме се помежду си за да изразим радост и благодарност един към друг. Хубавото е, че честването на 21 януари няма да изисква никакви материални разходи. Трябва само щедро да възнаградите с топлината си всеки, който желаете. Поздравявайки по повод празника, подарете на Вашите близки и любими хора прегръдката си в знак на топли отношения към тях, за да напомните за най-искрените си топли чувства и радост към Вашите родители, приятели, близки и други хора. ❌

януари22

януари23

януари24

януари25Църковни – Св. Григорий Богослов

януари26

януари27

януари28

януари29

януари30Църковни – Св. Три Светители, Св. цар Петър Български

януари31

Категории
	Църковни
	Богусвидни
	Национални

+ Export Events