Календар Празници | Божествена Ера

понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

юли1Църковни – Св. безсребърници Козма и Дамян. Възвръщане честните мощи наЦърковни – Св. безсребърници Козма и Дамян. Възвръщане честните мощи на

Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък – езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците. И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна сила: лекували безплатно и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество. Първият ден на юли е празник на всички лечители. Набраните от тях в нощта срещу Еньовден билки, се разпределят и сортират.
Този празник на св. Иван Рилски е от 1469 г. когато мощите му били върнати от Търново в Рилския манастир. Обновителите на манастира – тримата синове на Крупнишкия митрополит Яков – приели монашество, след като овдовели. Издействали разрешение от султан Мехмед II с ходатайството на неговата майка, султанката Мария. Пренасянето на мощите станало в края на месец юни. Навсякъде шествието с мощите на светеца било посрещано с почит и упование от народа. В манастира пристигнали на 30.VI.1469 г. и братята решили това събитие да бъде чествано на 1юли всяка година. По този начин пославянченият византиец Димитър Кантакузин написал нова Служба и житие с похвала, а рилският книжовник Владислав Граматик описал самото пренасяне на мощите. Така Рилският манастир се превърнал в най-значимия духовен център за народа ни през вековното турско робство. ❌

юли2

юли3

юли4

юли5

юли6

юли7Църковни – Св. великомъченица НеделяЦърковни – Св. великомъченица Неделя

Св. Неделя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала, като казвала че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите й в гр. Мелитин, където те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрая, след като Неделя решително заявила: „За мене живот е да умра за Христос", мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч. На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. Непосредствено след молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 г. Българските царе Асеновци (ХІІ-ХІІ векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство – Търново. До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който превел и името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия-Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български. За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 г. ❌

юли8

юли9

юли10

юли11Богусвидни – Почитане на Учителя Беинса ДуноБогусвидни – Почитане на Учителя Беинса Дуно

Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни стар стил) 1864 година във варненското село Хадърча, тогава в Османската империя. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна.
През 1897 г. Петър Дънов има мистично изживяване – слизането на Божествения Дух върху него, което е третият ключов момент в живота му (след болестта и обръщането му към Бога). Това става на 7 март (стар стил) във Варна. Счита се, че тогава „той приема „задължението“ на духовен Учител, който се е въплътил в това негово тяло“. Това духовно задължение, съчетано с гражданска позиция, Дънов следва неотклонно до края на земния си живот, работейки сред българския народ „за приемане от него на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, като най-висш идеал за човека“. През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“; в него членуват (според най-ранния запазен протокол от 1903 г.) д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомиян. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворително дружество „Майка“ беседата „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, която е апел към социално и духовно самоутвърждаване. На следващата година написва „Десетте свидетелства Господни“ и „Божието обещание“. През 1900 г. издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-ели-мели-Месаил. Глас Божий, с псевдоним „Еманоил“. Оригиналният ръкописен текст, с начало сакралната за него дата 7 март 1897 г., се намира в най-ранното му по хронологичен обхват тефтерче (2 ноември 1887 – 11 март 1899 г.). През юли 1900 година във Варна се провежда първият от годишните събори на Бялото Братство. Присъстват трима ученици на Учителя: д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Така Петър Дънов застава в центъра на духовно общество, което постепенно започват да наричат Веригата – название, олицетворяващо връзката на Бога със Светия Дух и Сина Божи. По-късно, през 1912 г. той заявява, че те представляват Бяло братство, обявено от него за клон на Всемирното Бяло братство, представлявано в миналото от богомилите в България. Последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“. Според тяхното гледище след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че името Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Според някои етимологията му вероятно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Добро чрез Слово.
От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, наричани първоначално „срещи на Веригата“. Оттогава до 1942 г. през август се провеждат годишни събори на различни места – във Варна (1900, 1903, 1905 – 1909), в Бургас (1901, 1902 и 1904), в Търново (1910 – 1925), в София (1926 – 1941), на планините Рила и Витоша. Те се превръщат във важни форуми, на които той изнася беседи, дава конкретни духовни задачи и работа за през следващата година. От 1901 до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични и психологически изследвания върху българите. Пътуванията му обхващат територията от двете страни на Стара планина и от Черно море до Цариброд. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ 66 (къща-близнак с тази, в която живее Георги Димитров). Започва да изнася публични беседи в неделните дни. Централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космична и метафизична личност. През 1912 г. в село Арбанаси работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“, който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Иисуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912“. На 9 март 1914 г. обявява началото на новата епоха на Водолея. На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа, „Ето Човека“, която е и началото на издаваните под надслов „Сила и живот“ неделни беседи. В тях излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство“. На 8 февруари 1917 г. започва в София специални лекции пред омъжени жени, известни като цикъла „Великата майка“ или „четвъртъчни беседи“, които продължават до 30 юни 1932 г. През 1917 – 1918 г., по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, тъй като разколебава духа на войниците на фронта, както и поради мнението му, че България не трябва да взима участие във войната. Живее в хотел „Лондон“ и води преписка със свои ученици. След края на войната бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и към 1936 година достига около 40 000 души, а е разпространено и в чужбина: Япония, Финландия, САЩ, Швейцария, Югославия, Испания, Чехословакия и др. На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното Бяло братство. Състои се от два класа ученици – Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Общият е за слушатели от всяка възраст и семейно положение, а Младежкият е само за младежи, поканени лично от него. Лекциите пред окултните класове са един път седмично и продължават 22 години – до декември 1944 г. Беседа на Петър Дънов в салона на Изгрева
През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева (днес квартал Изгрев в София), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно в Изгрева, където проповядва в специално построен салон. От 19 август 1927 г. (на годишния събор на Всемирното бяло братство) изнася поредица от беседи, обединени в цикъла „Пътят на ученика“. През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху паневритмията – цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм. Активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой на 4 май 1936 г., който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването на 14 юли Петър Дънов излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си. На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа“. В началото на 1944 г., по време на тежките въздушни бомбардировки над София, казва на свои ученици: „Тук вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога. Да излезем от тук“ и заедно с малка група от тях отива в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София). Установява се в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. Много негови последователи също се установяват в селото, а други периодично отиват там от София. В Мърчаево продължават беседите, провежда се и последният събор на Братството. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово“. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 година в София и е погребан на Изгрева. Мястото е обявено за паметно място през 1976 г. от Комитета за култура, ръководен от Людмила Живкова. През 1998 г. е обявено за паметник на културата с национално значение (недвижима културна ценност) като „Историческо място и гроб на Петър Дънов – Учителя. ❌

юли12

юли13

юли14

юли15Църковни – Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. велик княз ВладимирЦърковни – Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. велик княз Владимир

Света Юлита произлизала от стар род на римски царе. Овдовяла твърде млада, като останала само с тригодишния си син Кирик.
Света Юлита живеела в гр. Икония (област Ликаония, Мала Азия) и цяла била предадена на Христовата вяра. Тя кръстила своя син веднага след рождението му и когато той станал на три години, го научила на вяра и молитва, доколкото може да възприеме дете на тази възраст.
При император Диоклетиан (284-305) настанало гонение срещу християните и в Ликаонийската област. Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато и там започнали да преследват християните, тя отишла в Килийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена заедно с тригодишния си син на съд.
Управителят я запитал за нейното име, род и отечество. Тя нарекла себе си само християнка. Тогава управителят й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа.
Виждайки как Кирик пострадал преди нея, света Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, задето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 г.
Телата на пострадалите за Христа майка и син били хвърлени без погребение, за да бъдат изядени от зверове. Но две слугини ги взели през нощта и погребали.
Едната от тях доживяла до възцаряването на св. Константин Велики. Тя показала на вярващи мястото, където били погребани мъчениците, като разказала и за мъченичеството им.
Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от техните мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица". ❌ Богусвидни – Възраждане Богусвидни – Рожден Ден

юли16Църковни – Св. мчца Юлия девица, Св. свщмчк Атиноген и 10-те му ученици

юли17Църковни – Св. вмчца МаринаЦърковни – Св. вмчца Марина

В народния календар денят на св.Марина е известен като Маринден. Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина. Светицата е родена в Антиохия, днешна Турция ок. 275 година – време на жестоки гонения срещу християните. Марина, дъщеря на езически жрец, е една 12-годишна, когато чува за Исус Христос от християнин, предрешен като просяк. Отдадено започва да изповядва името Господне, но няма свещеник, който да я покръсти. Въпреки това младата християнка не се бои да изразява вярата си, с което спечелва омразата на своя собствен баща.
Когато Марина навършва 16 години, в нея се влюбва управителят на областта – човек, който проявява особена жестокост към християните. Тъй като Марина не се съгласява да се омъжи за него заради вярата си, той я подлага на мъчения и налага смъртно наказание.
Тялото на Св. вмчца Марина се е пазило в константинополския храм "Дева Мария Бахара" (Дева Мария Морска), поради което светицата е приета за покровителка на морската шир. Смята се, че едната ръка на св. Марина се съхранява във Ватопедския манастир на Атон. Пред частици от мощите ѝ вярващите могат да се поклонят в Тоскана, във Венеция, както и в няколко български храма.
Редица храмове в България носят името "Св. Марина". В двора на Софийската митрополия е имало много стар храм, за който се смята, че е бил катедрала на Митрополията още през 1578 година. Предполага се, че е разрушен от силно земетресение.
Митрополитската катедрала в Пловдив, разположена в Стария град, също носи името на Св. вмчца Марина. ❌

юли18

юли19

юли20Църковни – Св. Пророк Илия (Илинден)Църковни – Св. Пророк Илия (Илинден)

Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял по време на цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Разгневен от нежеланието им да спазват заповедите на истинския Бог, светецът опитвал да им посочи правилния път чрез заплаха от суша и глад, чрез чудеса и усърдни проповеди.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха. Юдеите вярвали, че той отново ще слезе сред тях преди идването на Месията. Ето защо когато след много години се появил Йоан Предтеча, той често бил смятан за върналия се на земята пророк. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Повсеместно българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии – градушката, гръмотевиците и светкавиците. Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно – бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец. ❌

юли21

юли22Църковни – Св. мироносица и равноапостолна Мария МагдалинаЦърковни – Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина

Когато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и чрез Своята Божествена сила извършвал личби и чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове и напълно я изцерил от болестта, от която тя страдала. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа, слушала неговото учение и вървяла след него до самата Негова кръстна смърт. Заедно с други свети жени, тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, как положили Господа в гроба. Тъгувайки за смъртта на Спасителя, светите жени приготвили благовонно миро, за да помажат с него, според юдейския обичай, тялото на Иисус Христос. И след като минала съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, дошла на гроба Мария Магдалина. За голямо свое учудване тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен. Смутена от видяното, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им казала: "Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили". Йоан и Петър веднага тръгнали подир нея и като влезли в пещерата, видели, че тялото на Иисуса го няма и че в ъгъла лежат само повивките, с които то било обвито. Те се върнали, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, гдето било лежало тялото Иисусово. Те й казали: "Жено, защо плачеш?" – Вдигнали Господа моего – отговорила тя – и не зная где са Го положили. Като казала това, тя се обърнала назад и видяла Самия Иисус, но не Го познала и мислила, че е градинарят. – Жено – казал й Той – защо плачеш, кого търсиш ? – Ако си Го ти изнесъл – казала тя, – кажи ми где си Го положил и аз ще Го взема. – Марийо! – казал й тогава Спасителят. Едва сега Мария Го познала и радостно извикала: "Учителю!" – Не се допирай до мене – казал й Господ, – но иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог! В това време и другите жени, които вече се връщали от гроба, срещнали по пътя Спасителя, Който им казал: "Радвайте се!" Те паднали пред нозете Му и Му се поклонили. По такъв начин светите жени, които ревностно служели на Господа по време на земния Му живот, се удостоили да бъдат първи благовестници на Неговото славно възкресение. Мария Магдалина, която първа видяла възкръсналия Господ, утешила скърбящите ученици с радостните думи: "Христос възкресе!" Като първа благовестница на възкресението, тя е призната от църквата за равноапостолна. След Възнесението Господне Мария Магдалина прекарвала с пресвета Богородица и апостолите в постоянна молитва и била свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йерусалим. Пълна с усърдие и вяра, тя сама проповядвала словото Божие и за туй посещавала разни страни. Църковното предание говори, че посетила и Рим, и че поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: "Христос възкресе!" и му разказала за кръстната смърт на Господа. Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на свои познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар. По примера на св. Мария Магдалина у християните влязло в обичай да се даряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение. От Рим св. Мария Магдалена дошла в Ефес, където до самата си смърт помагала на св. Йоан Богослов в неговите апостолски трудове. В V век нейните мощи били преместени от Ефес в Цариград. ❌

юли23

юли24

юли25Църковни – Успение на св. Анна. Св. дякониса Олимпиада и Евпраксия ДевиЦърковни – Успение на св. Анна. Св. дякониса Олимпиада и Евпраксия Деви

Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна – блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича – Успението й. Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.
Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” – висока температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”. ❌

юли26

юли27Църковни – Св. Седмочисленици

юли28

юли29

юли30

юли31

Категории
	Църковни
	Богусвидни
	Национални

+ Export Events