Календар Празници | Божествена Ера

Календар

понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

март1Национални – Баба МартаНационални – Баба Марта

В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.
На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци – "мартенички" или "байници" (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни – със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците.
Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, те се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват –надясно.
Ако някога изработването на мартениците е ставало от жените в семейството рано преди изгрев слънце на първи март, днес то е сезонна индустрия. Седмици преди наближаването на 1 март, мартениците излизат на пазара.
Сега човек ги купува за да ги подари на тези който обича.
Мартеницата днес се носи отляво до сърцето, като гривна или гердан. Днес до традиционната мартеница може да се видят най-различни изображения на различни детски анимационни герой, герой от филми, зодиакални знаци, всевъзможни изображения и символи изработени от най-различни материали. Според предание дошло от древността, българите вярвали, че с настъпването на пролетта (според народните вярвания началото на пролетта бележи първи март), се събуждала и някаква зла и лоша сила.
Мартеницата е амулета на тогавашния българин , която гони злото и привлича доброто, тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот).
Сваля се когато се види първият щъркел и се завързва на плодно дърво. В някой райони я хвърлят в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече. ❌ Църковни – Св. прпмчца Евдокия

март2Църковни – Сирни заговезни, Прошка

март3Национални – Ден на Освобождението на България от османско иго Църковни – Начало на Великия постЦърковни – Начало на Великия пост

Великият пост (или Велики пости, Света Четиридесетница) е период от седем седмици в християнството, който предхожда най-големия православен, християнски празник Възкресение Христово (Великден). Това е е най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден.
Великият пост е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник и започва по традиция седем седмици преди Великден. Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.
Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога, по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за своята жертва за човека. През Великият пост човекът скърби заради своята греховност, станала причина за жертвата на Иисус Христос. Човекът трябва да преосмисля поведението си и да се моли да му бъдат простени греховете, за да се пречисти телом и духом. За този период има специален сборник с песнопения, т. нар. Постен триод, който съдържа кратък канон обикновено с покаен характер за всеки ден от поста.
Целта на постите е, чрез въздържание (не само от определни храни, но и от широк спектър "лоши мисли и дела") и смирение да се постигне покаяние, за да се посрещне достойно Възкресение Христово.
Освен в Православната църква, постите се спазват и в римокатолическата църква. Протестантстките църкви имат положително отношение към постите, без да ги смятат за задължителни. ❌

март4

март5

март6

март7

март8Национални – Ден на жената – Осми мартНационални – Ден на жената – Осми март

Осми март води началото си от 1857 г. от нюйоркската демонстрация на жените. Шивачки и текстилки напуснали фабриките и тръгнали по улиците на града с искане за 10-, а не за 16-часов работен ден.
На 26 август 1910 г. в Копенхаген на Втората международна конференция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ.
Българките са едни от първите, които го отбелязват – на 11 април 1911 г. Те са и тези, които предлагат датата 8 март. Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от Ана Маймункова, правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март.
Денят е официален празник в Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Грузия,Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, жени-колеги. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.
В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си.
В страни като България и Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери. ❌ Църковни – ТодоровденЦърковни – Тодоровден

Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение. Двама от тях се воини-великомъченици – св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура. Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.). А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол). Последният заедно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески подвизи.
Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.
Също така обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Тодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. За благодарност към св. Тодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита. ❌

март9Църковни – Св. 40 мчци в Севастия

март10

март11Църковни – Св. Софроний ВрачанскиЦърковни – Св. Софроний Врачански

Св. Софроний, един от най-ревностните защитници на православието против заблужденията на лъжеучителите, се родил в Дамаск в VI в. от богати и знатни родители. От младост той се прославил с мъдростта си. Но повече от светската мъдрост го привличала божествената мъдрост, затова той ревностно изучавал Свещеното Писание и благоговейно посещавал местата, осветени от стъпките на Господа Иисуса Христа. Обикаляйки по манастирите в околностите на Йерусалим, в лаврата на преподобни Теодосий той се сближил с благочестивия инок Йоан Мосх. Като станал негов ученик, Софроний предприел с него далечни странствувания. Заедно посетили те отначало палестинските пустинници, после – египетските и сирските и описали техните жития и подвизи. Така съставили книгата "Лимонар" или "Луг духовний" (Духовна градина). Дълго живели те в Антиохия, а в Александрия били близо до св. патриарх Йоан Милостиви, комуто помагали в трудовете му. В Александрия Софроний приел монашеско пострижение и още тук по чудесен начин бил изцерен от очна болест при мощите на св. Кир и Йоан. В това време различни бедствия тежели над Църквата. Йерусалим се намирал под властта на персите, които отнесли и самия кръст, на който бил разпнат Спасителят, и държали в плен патриарх Захарий. От друга страна лъжеучения смущавали вярващите. Персите се приближили и до Александрия и св. патриарх Йоан Милостиви трябвало да излезе от там. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до смъртта му и присъствували на неговото погребение в родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх се поминал и неговият ученик Софроний пренесъл тялото му в Палестина, където той останал да живее. Софроний твърдо противодействувал на заблужденията на монотелитите, чиято ерес поддържали император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски. В 729 г. патриарх Захарий се върнал в Йерусалим и отново заел патриаршеския престол. Негов приемник бил Модест, който управлявал Църквата само две години, и след него бил единодушно избран св. Софроний (634 г.). За да противодействува по-успешно на лъжеучението, той свикал събор в Йерусалим. Със съборно послание той изяснил истинското учение ла Църквата. Но независимо от неговите страдания, ереста още дълго вълнувала Църквата. Между главните защитници на истината против това лъжеучение били св. Максим Изповедник и римският папа св. Мартин, които се удостоили с мъченическа смърт за православната вяра. През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 г. Йерусалим бил превзет от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-после се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар обещал да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Той до края на живота си оказвал уважение към светителя, който се поминал около 638 година. Св. Софроний Йерусалимски е оставил няколко поучителни слова, обяснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, разказ за чудесата на св. Кир и Йоан, много църковни песни и съборно послание, което на Шестия вселенски събор (681 г.), свикан против монотелитите, било признато за напълно апостолско учение. ❌

март12Богусвидни – Божествено Рождение Учител Сен Дуно