| Календар | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| понеделник | вторник | сряда | четвъртък | петък | събота | неделя | ||||||||
март1Национални – Баба МартаНационални – Баба Марта В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци – "мартенички" или "байници" (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни – със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците. Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, те се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват –надясно. Ако някога изработването на мартениците е ставало от жените в семейството рано преди изгрев слънце на първи март, днес то е сезонна индустрия. Седмици преди наближаването на 1 март, мартениците излизат на пазара. Сега човек ги купува за да ги подари на тези който обича. Мартеницата днес се носи отляво до сърцето, като гривна или гердан. Днес до традиционната мартеница може да се видят най-различни изображения на различни детски анимационни герой, герой от филми, зодиакални знаци, всевъзможни изображения и символи изработени от най-различни материали. Според предание дошло от древността, българите вярвали, че с настъпването на пролетта (според народните вярвания началото на пролетта бележи първи март), се събуждала и някаква зла и лоша сила. Мартеницата е амулета на тогавашния българин , която гони злото и привлича доброто, тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот). Сваля се когато се види първият щъркел и се завързва на плодно дърво. В някой райони я хвърлят в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече. ❌ Църковни – Св. прпмчца ЕвдокияЦърковни – Св. прпмчца Евдокия Евдокия живяла в Сирия, в град Илиопол. Събрала богатство почти колкото царската хазна с греховни дела. Така умъртвила душата си и вкаменила сърцето си.Монах на име Герман отседнал в съседство на Евдокия. Тя чула молитвите на Герман и много се трогнала. Евдокия станала християнка и започнала да разпространява вярата. Противниците и я преследвали и на 1 март тя загинала от меч. ❌ | ||||||||||||||
| март2 | март3Национални – Ден на Освобождението на България от османско игоНационални – Ден на Освобождението на България от османско иго За първи път 3 март се чества през 1880 г. като Ден на Възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник.С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник. ❌ | март4 | март5 | март6 | март7 | март8Национални – Ден на жената – Осми мартНационални – Ден на жената – Осми март Осми март води началото си от 1857 г. от нюйоркската демонстрация на жените. Шивачки и текстилки напуснали фабриките и тръгнали по улиците на града с искане за 10-, а не за 16-часов работен ден.На 26 август 1910 г. в Копенхаген на Втората международна конференция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ. Българките са едни от първите, които го отбелязват – на 11 април 1911 г. Те са и тези, които предлагат датата 8 март. Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от Ана Маймункова, правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март. Денят е официален празник в Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Грузия,Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, жени-колеги. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си. В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените. В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си. В страни като България и Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери. ❌ | ||||||||
март9Църковни – Св. 40 мчци в СевастияЦърковни – Св. 40 мчци в Севастия Имената на Св. 40 мчци пострадали в Севастия са: Кирион, Кандид, Домен, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евноик, Уалент(Валент), Вивиан, Клавдий, Приска, Теодул, Евтихий, Иоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Ангий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий(Екдикт), Лисимах, Александър, Илий, Горгоний, Теофил, Дометиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Уалерий (Валерий), Филиктимон, Севериан, Худион, Мелиот и Аглаий. Мчк Исихий. Мчк Урпасиан. Мчк Кесарий, брат на свет. Григорий Богослов. Прав. Тарасий. Св. мчк Исихий Доростолски.
❌
| март10 | март11Църковни – Св. Софроний ВрачанскиЦърковни – Св. Софроний Врачански Св. Софроний, един от най-ревностните защитници на православието против заблужденията на лъжеучителите, се родил в Дамаск в VI в. от богати и знатни родители. От младост той се прославил с мъдростта си. Но повече от светската мъдрост го привличала божествената мъдрост, затова той ревностно изучавал Свещеното Писание и благоговейно посещавал местата, осветени от стъпките на Господа Иисуса Христа. Обикаляйки по манастирите в околностите на Йерусалим, в лаврата на преподобни Теодосий той се сближил с благочестивия инок Йоан Мосх. Като станал негов ученик, Софроний предприел с него далечни странствувания. Заедно посетили те отначало палестинските пустинници, после – египетските и сирските и описали техните жития и подвизи. Така съставили книгата "Лимонар" или "Луг духовний" (Духовна градина). Дълго живели те в Антиохия, а в Александрия били близо до св. патриарх Йоан Милостиви, комуто помагали в трудовете му. В Александрия Софроний приел монашеско пострижение и още тук по чудесен начин бил изцерен от очна болест при мощите на св. Кир и Йоан.
В това време различни бедствия тежели над Църквата. Йерусалим се намирал под властта на персите, които отнесли и самия кръст, на който бил разпнат Спасителят, и държали в плен патриарх Захарий. От друга страна лъжеучения смущавали вярващите. Персите се приближили и до Александрия и св. патриарх Йоан Милостиви трябвало да излезе от там. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до смъртта му и присъствували на неговото погребение в родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх се поминал и неговият ученик Софроний пренесъл тялото му в Палестина, където той останал да живее.
Софроний твърдо противодействувал на заблужденията на монотелитите, чиято ерес поддържали император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски. В 729 г. патриарх Захарий се върнал в Йерусалим и отново заел патриаршеския престол. Негов приемник бил Модест, който управлявал Църквата само две години, и след него бил единодушно избран св. Софроний (634 г.). За да противодействува по-успешно на лъжеучението, той свикал събор в Йерусалим. Със съборно послание той изяснил истинското учение ла Църквата. Но независимо от неговите страдания, ереста още дълго вълнувала Църквата. Между главните защитници на истината против това лъжеучение били св. Максим Изповедник и римският папа св. Мартин, които се удостоили с мъченическа смърт за православната вяра.
През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 г. Йерусалим бил превзет от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-после се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар обещал да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Той до края на живота си оказвал уважение към светителя, който се поминал около 638 година.
Св. Софроний Йерусалимски е оставил няколко поучителни слова, обяснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, разказ за чудесата на св. Кир и Йоан, много църковни песни и съборно послание, което на Шестия вселенски събор (681 г.), свикан против монотелитите, било признато за напълно апостолско учение.
❌
| март12Богусвидни – Божествено Рождение Учител Сен ДуноБогусвидни – Божествено Рождение Учител Сен Дуно Всички празнуват
❌
| март13 | март14 | март15 | ||||||||
| март16 | март17 | март18 | март19 | март20 | март21Национални – Първа пролетНационални – Първа пролет Това е и денят на пролетното равноденствие, когато продължителността на деня е равна на нощта. Днес Слънцето при своето видимо движение по еклиптиката пресича пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера преминава в северната.Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропична година и се равнява на 365,24219 денонощия. По света е възприетата календарна система, основаваща се на т.нар. "Григориански календар". Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – варира между 20 март, 21 или 22 март за северното полукълбо. Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна. ❌ | март22 | ||||||||
| март23 | март24 | март25Църковни – БлаговещениеЦърковни – Благовещение Православната Християнска Църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден". Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.
❌
| март26 | март27 | март28Църковни – Св. мъченик Боян–Енравота, княз БългарскиЦърковни – Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български Св. мъченик Боян, княз Български – внук на хан Крум, осъден на смърт от брата си Маламир за вярата Христова, паднал под удара на меча около 833 година
– Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!
❌
| март29 | ||||||||
| март30 | март31 | |||||||||||||
| ||||||||||||||












