| Календар | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| понеделник | вторник | сряда | четвъртък | петък | събота | неделя | ||||||||
май1Национални – Ден на труда и на международната работническа солидарностНационални – Ден на труда и на международната работническа солидарност На 1-ви май 1886 година американските работници организирали стачка с изисквания за 8-часов работен ден. Стачката и придружаващата демонстрация завърши с ожесточени сблъсъци с полицията.През юли 1889 г. Парижкия конгрес на II International, в памет за демонстрацията на работници в Чикаго, прие решинието за провеждане на 1 май ежегодишни демонстрации. За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност се е празнувал през 1890 г. в Австро-Унгария, Белгия, Дания, Германия, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Швеция и някои други страни. Дълго време Първи май е бил символ на революцията, на непримирима борба. Този празник се чества в 66 страни по света. Денят на труда се празнува със събирането на хората под знамената на синдикатите, както и по инициативата на социалистическа партия. Организират се фолклорни фестивали, профсъюзни митинги и много други мероприятия и шествия. ❌ Църковни – Св. прор. Иеремия. Прпмчк Акакий Серски. Св. ТамараЦърковни – Св. прор. Иеремия. Прпмчк Акакий Серски. Св. Тамара  Св. пророк Иеремия – от Левиевото коляно. Живял 600 години преди Христа. Наставлявал народа в истинското богопочитание. Предсказал падането на Иерусалим, което и станало в негово време. По време на Вавилонския плен оплакал поробената си родина. С тая цел написал книгата "Плач Иеремиев".
Св. Акакий произхожда от българското с. Ново село, Солунско. Деветгодишен го подлъгали да приеме мохамеданството и бил обрязан. Беят на гр. Серес се привързал към него и го осиновил. По-късно Акакий напуснал дома на бея и за да изкупи греха си, станал послушник в Хилендарския манастир. Приел монашество и под ръководството на духовника Никифор се подготвял за мъченичество. Обезглавен е в Цариград на мястото, което се нарича Пармак-капи на 1.05.1816 г.
Света Тамара Грузинска е царица на Грузия от династията Багратиони. Периодът на нейното управление (1184–1213) се смята за „Златен век“ в историята на страната. Тя е първата жена, която управлява Грузия в собственото си право.Св. равноапостолна Нина (покръстителката на Грузия, чества се на 14 януари) и св. благоверна Тамара са двете най-почитани светици в страната. Тамара е провъзгласена за наследник и съуправител от нейния баща през 1178 г., но се сблъсква със силна съпротива от страна на аристокрацията. Тамара се справя успешно в неутрализацията на тази опозиция и предприема енергична външна политика, която помогнала на държавата да отблъсне селджуцките турци. Позовавайки се на мощен военен елит, Тамара успява да превърне държавата си в една от най-могъщите в Кавказ, докато не идва крахът на империята, под атаката на Монголската империя. ❌ | май2Църковни – Св. равноапостолен Цар Борис-ПокръстителЦърковни – Св. равноапостолен Цар Борис-Покръстител Св. Борис-Михаил е български владетел от XI век, покръстител на българския народ, забележителен държавник. По време на своето продължително царуване /852-889/ княз Борис извършил значителни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последствия. В 864 г. той се покръстил и въвел християнството като официална религия в Българската държава. Построил много храмове и манастири и радеел за изграждането на независима Българска църква. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал радушно в Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата. В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти князът временно напускал обителта – веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари. Починал на 2 май 907 г.
❌
| май3 | май4 | май5Църковни – Св. мъченица ИринаЦърковни – Св. мъченица Ирина На този ден честваме паметта на Св. мъченица Ирина.Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на знатни езичници от Магедон. Баща и построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието и. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности. Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща и и съобщил, че и е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побегнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани. След време в града имало нов управител, който като разбрал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения. Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения. Народът виждайки несправедливостта въстанал и прогонил управителя с камъни. Властта поел сина му, който продължил делото на баща си. В краката на момичето били забити пирони и в това състояние била развеждана из града в огромни мъки. Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил. От тогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч. След време Ирина получила известие, че скоро Бог ще си я прибере. Тогава заедно с учителя си Апелиан отишла до пещера в гората и наредила да я затрупат вътре. Света Ирина починала в началото на II в. ❌ | май6Църковни – Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден)Църковни – Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден) Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец. Той е покровител на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве.Гергьовден е един от най-големите стопански празници на българите, който поставя началото на новата трудова година. В наши дни се чества като Ден на овчаря, защото според народните представи св. Георги е покровител на пастирите. В народните песни за него се пее с любов и уважение, а самият светец се окачествява като “хубав”, “зелен” и “милен”. Още в ранно утро на празника жените и децата събират свежи цветя по поляните и кичат с тях вратите и прозорците на къщите си. Събират роса от тревите и се мият с нея за здраве. Стопаните отиват с шарен колак при кошарите и издояват първото мляко. В менчето пускат пари и здравец, за да са млечни овцете. През това време всяка домакиня замесва тесто и изпича специален гергьовденски хляб – “кошара”, “харман” или “боговица”. Пластично украсява хляба, като върху него моделира от тесто овчаря с гегата и неговото стадо. В чест на светеца – покровител на овчарството, във всеки дом се коли по едно мъжко агне. Около шията му се поставя венец от цветя.. На дясното му рогче се запалва свещ. Агнето се прекадява с тамян, прочита му се молитва и се коли пред вратата. Кръвта му се излива в реката, за да “тече берекетът, както тече водата” или в мравуняк, за да се “плодят овцете като мравките”. Кожата му се дарява на църквата. Около обяд всички се събират на празнична трапеза с печеното агне. Цял ден се пеят песни, играят се хора, организират се борби и състезания. Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите. По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо. Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Обявен е за официален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България след Ивановден, и отбелязван от около 180 хиляди души. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и цигани. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия. ❌ Национални – Ден на храбростта и Българската армияНационални – Ден на храбростта и Българската армия  Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Обявен е за официален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България след Ивановден, и отбелязван от около 180 хиляди души. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и цигани. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
❌
| май7 | ||||||||
| май8 | май9 | май10 | май11Църковни – Св. равноапостолни Кирил и МетодийЦърковни – Св. равноапостолни Кирил и Методий Още в най-старите български ръкописни книги, запазени до днес, е отбелязана паметта на светите братя – 14 февруари за св.Кирил и 6 април за св.Методий. За техния общ празник, 11 май, най-ранният запазен спомен е от XII век. Тази дата се чества и през следващите векове като църковна прослава, а през годините на българското възраждане се превръща и в гражданско тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане.През 1857 година започва редовното отбелязване на празника на св.св. Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Първото честване е организирано от Найден Геров през 1851 г. в Пловдив. Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура. Светите братя Константин и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със св. Бенедикт от папа Йоан Павел II. ❌ | май12 | май13 | май14 | ||||||||
| май15 | май16 | май17Църковни – Св. мчк Николай Софийски. Събор на св. Баташки мъченици. Св.Църковни – Св. мчк Николай Софийски. Събор на св. Баташки мъченици. Св. /КРОСС/ Житие на св. апостол Андроник
Свети Андроник бил един от 70-те апостоли Христови и сродник на св. ап. Павел, който споменава за него в Посланието до Римляни: "Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа" (Рим. 16:7).
Андроник благовествувал в разни страни и бил епископ в Панония. Той приел мъченическа смърт и неговите мощи били по-късно намерени в гр. Евгения (Византия).
Св. Николай Софийски
Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.
На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено "Търницата" и изгорено, а пепелта – разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.
Скоро след кончината на св. Николай Нови Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. Архангел Михаил". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.
Гробът на св. Николай Софийски е един от малкото известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала "Три кладенци". На триста метра от него (в градинката между улиците "Пиротска" и "Опълченска"), се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветен от софийския митрополит Партений.
❌
| май18 | май19 | май20 | май21Църковни – Св. равноапостолни царе Константин и ЕленаЦърковни – Св. равноапостолни царе Константин и Елена Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.В някои селища на Югоизточна България и Родопите се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва "панигир" – обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести. ❌ | ||||||||
| май22 | май23 | май24Национални – Ден на българската просвета и култура и на славянската писмеНационални – Ден на българската просвета и култура и на славянската писмеВ българската празнична система един от най-красивите и символно осмислени дни е честването на народната просвета, учебното дело и националната ни културата като продължение на великото дело на славянските първоучители – светите братя Кирил и Методий. За пръв път този празник е отбелязан в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. Редовното му национално честване започва от 1857 в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Превърнал се в любимо тържество на буквите и цветята, 24 май се чества и зад граница – сред възрожденската ни емиграция в Румъния и Русия, дори сред българските заточениците в Диарбекир, сред студентите в чужбина. Масовото му възприемане е свидетелство за бързо протичащия процес на национална консолидация и разкрива жаждата на българина за просвета и наука. С написания по-късно от Стоян Михайловски всеучилищен химн "Кирил и Методий" честването влиза в кръвта на всеки българин още от ученическата скамейка. За официален празник е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г. ❌ | май25 | май26 | май27 | май28Богусвидни – Ден на Обединението и Божествено начало на Учител Сен ДуноБогусвидни – Ден на Обединението и Божествено начало на Учител Сен Дуно На тази ден Богусвидни се събират на Богусвидна Чешма с мисълта за Любов и Благодарност към Бог и Светлите Сили в това число на Учител Сен Дуно, като Мисия на Божественото Съзнание и Обединител на Българи и Славяни като Едно.
❌
| ||||||||
| май29 | май30 | май31 | ||||||||||||
| ||||||||||||||