Календар Празници | Божествена Ера

Календар

понеделник

вторник

сряда

четвъртък

петък

събота

неделя

октомври1Църковни – Покров на Пресвета БогородицаЦърковни – Покров на Пресвета Богородица

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възниквнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.). В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни – вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.
На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.
Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
— Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
— Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.
По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен". ❌

октомври2Църковни – Св. свщмчк Киприан и св. мчца ЮстинаЦърковни – Св. свщмчк Киприан и св. мчца Юстина

Света Юстина се родила през III век в езическо семейство в град Антиохия. Един ден тя чула проповедта на антиохийския дякон Праилий и била така запленена, че веднага поискала да стане християнка. Първоначално родителите ѝ били против, но след чудно съновидение и те повярвали в Христа и приели свето Кръщение заедно с дъщеря си. Един антиохийски младеж, на има Аглиаид, бил влюбен в Юстина и искал тя да му стане жена. Когато девойката отхвърлила предложението му, той се обърнал към магьосника Киприан, който с магиите си да преклони волята ѝ. Магьосникът на два пъти пращал бесове за да завладеят помислите на девойката, но тя ги отблъснала с молитва и кръстно знамение. Третият път самият дявол се явил на Юстина в образа на жена, която ѝ обяснявала ползите от брака. Но Юстина разбрала кой всъщност ѝ говори и го прогонила със силата на молитвата и кръстното знамение. Когато Киприан научил, че главатарят на бесовете бил посрамен от девойката, разбрал, че Христос е истинският Бог и извършил велико покаяние. Взел всичките си книги и отишъл при местния епископ Антим, паднал в нозете му и го помолил да бъде кръстен. Епископът изгорил книгите и на следващия ден го кръстил. След една година Киприан бил ръкоположен за презвитер, а пред смъртта си епископ Антим го определил за свой наследник. Киприан имал дара да изгонва бесовете и обърнал към Християнството мнозина езичници. По време на антихристиянските гонения при император Диоклециан св. Киприан и св. Юстина били хвърлени в тъмница и подложени на мъчения от местния управител Евтолмий. След като не успял да ги принуди да се откажат от вярата си, той ги изпратил при императора в град Никомидия. Там те били посечени с меч. Телата на светите Христови мъченици Киприян и Юстина били отнесени в Рим и предадени на една света жена на име Руфима, която ги погребала с чест. Онези, които прибягвали с вяра при гроба на светците, получавали изцеления. ❌

октомври3

октомври4Църковни – Св. ФранцискЦърковни – Св. Франциск

Основателят на Францискански Орден е свети Франциск от Асизи (1182-1226 г.). Той е син на богат търговец. Като млад мъж той води безгрижен живот. Мечтае за рицарска слава и поради тази причина на драго сърце участва през 1202 г. в битката с жителите на съседния град на Асизи – Перуджа. В крайна сметка за него всичко приключва в кратко робство. Когато се завръща у дома, той преживява голям духовен катарзис. Отказва се от всичко, което притежава като се отдава напълно на Бога. Въз основа на заповедта на Христос разпнатия: "Франциск, отиди и възстанови моята Църква, защото е занемарена", той възстановява със собствените си ръце изоставените няколко църкви в областта на Асизи. Отказвайки се от всичко, което притежава, дори от собствените си дрехи, които дава на баща си, той живее оттук нататък като отшелник. През 1208 г. в църквата "Дева Мария на ангелите", намираща се близо до Асизи, наречена "Порциункола", той осъзнава, че Бог го призовава към духовно обновление на Църквата. Средствата за постигане на това трябва да бъдат евангелски живот в бедност и апостолство, следвайки примера на Христос и апостолите. Оттогава, облечен в сиво расо, препасан с въже, започва да проповядва Божието Слово. Той се заема със служба на болните, на страдащите и изоставените, а по особен начин към прокажените. frИзвестно време той е самотен, често неразбран и осмиван, но с течение на времето все повече и повече последователи и се присъединяват към него. По този начин той става основател на три ордена: малките братя (1209 г.), монахините на сестра Киара (1211 г.) и светския орден (1221 г.). Свети Франциск не получава свещеническо ръкополагане, а само дяконско. Обществото на неговите последователи е съставено от свещеници и светски хора. Той евангелизира в Италия и в чужбина. През 1219 г. отива в Египет, където християнските войски воюват срещу мюсюлманите за Светите земи. Там ръководейки се от учението на Евангелието, се стреми не чрез меч, а чрез слово да да възпре кръстоносците от кръвопролитията. След поражението на християните в битката при Дамиета, получава разрешение да отиде при врага, където е приет с уважение от султана като слуга на Бога. Искайки да съживи любовта към Христос у хората, той възпроизвежда първата коледна пещера в Гречио. В средата на септември 1224 г., молейки се на планината Алверния, той получава стигмата или раните на Христовото страдание. Умира на 3 октомври 1226 г. в Порциункола. Две години по-късно е издигнат на олтара и провъзгласен за светец. Свети Франциск оставя няколко свои послания, включително Правилото на Ордена на малките братя и известната Песен на слънцето. През 1980 г. Йоан Павел II го обявява за покровител на еколозите, които се стремят да защитят природната среда на човека. Свети Франциск все още се радва на универсална почит, симпатия и любов, не само сред католиците, но и от християни от други вероизповедания, а дори от нехристияни. Без него в днешния свят щеше да има по-малко любов, вяра и надежда в милостта на Твореца. ❌

октомври5Национални – Международен ден на учителя

октомври6Църковни – Св. Апостол Тома

октомври7

октомври8

октомври9

октомври10Църковни – Св. 26 преподобномъченици ЗографскиЦърковни – Св. 26 преподобномъченици Зографски

Византийският император Михаил VIII Палеолог мислел да закрепи слабата в негово време империя, особено срещу арабите, чрез съюз с папския престол. Обаче римските папи обещавали своята помощ само при едно условие: Източната православна църква да влезе в уния с папския престол, което значело – да се подчини на папската власт. Затова императорът бил заставен от обстоятелствата насила да въведе православна Византия в уния с Римокатолическата църква на специален събор в гр. Лион през 1274 г. А на следната година той подлагал на наказания и даже смърт всички свои противници, които осъждали неговата политика. В 1278 г. издал указ да се въвежда унията във всички църкви на империята чрез всякакви насилствени мерки. Светогорските монаси отправили послание до императора, в което доказвали, че нито главенството на папата, нито поменаването му в църковните богослужения, нито извършването на света Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към символа на вярата: “и от Сина”, могат да бъдат търпими в Православната църква. И го молели да пребъдва в онова учение, което Църквата е приела от великите свети отци на миналото. Във Византия пристигнали папски пратеници, които имали задачата да проверят дали унията се прилага. Дошли и в Света Гора Атонска. Някои манастири поради страх ги приели с почести и влезли с тях в евхаристийно общение, но други останали твърди в своето православие. Затова и жестоко пострадали. В числото на пострадалите бил и българският Зографски манастир. И това навярно не без влиянието на българското отечество, където тогава светителствувал Търновският патриарх Игнатий, когото дори и във Византия противниците на унията провъзгласили за “стълб на правоверието”. По волята на императора скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наети като войници на византийския двор, се нахвърлили със зверска злоба срещу Зографските монаси. Най-напред поискали от тях доброволно да приемат унията. Но Зографци категорично отказали, готови да приемат дори мъченичество за светото Православие. Игуменът Тома посъветвал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери, докато премине опасността. Много монаси се разбягали, но той самият с 21 монаси и 4 миряни, се заключил в манастирската кула, откъдето смело изобличавал отклоненията на римокатолиците от правилното християнство. Разярени, латинците подпалили кулата от всички страни. Затворените в нея преподобномъченици сред пламъците предали душите си в Божии ръце на 10 октомври 1284 г. Имената на четиримата миряни не са известни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсонофий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Иов, Киприян, Сава, Иаков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иоасаф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само еклисиархът Партений паднал от кулата на земята и преживял още 30 дни. И така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. Не е известно кога са канонизирани светите 26 преподобномъченици. Но има служба за тях и паметта им се е празнувала в Зографския манастир от най-древно време. Минали векове. Кулата, в която пострадали светите преподобномъченици, се намирала пред опасността да рухне. Затова през 1873 г. монасите я съборили и на нейно място дигнали паметник, който решили да осветят в деня на тяхната памет – 10 октомври. Отслужили всенощно бдение. След първата катизма на утренята монахът започнал да чете за страданията на светите преподобномъченици. Внезапно в храма се чул лек шум. Едновременно с това над него се появил огнен стълб, който осветил манастира и близките околности с такава силна светлина, че можели да се виждат и отдалечени места и предмети. След известно време този дивен стълб се придвижил към паметника и се спрял над него. Малко по-късно започнал да се издига нагоре и накрая се превърнал в светъл кръг, който като че ли увенчавал мястото, където пострадали светите преподобномъченици. Това дивно знамение продължило около 15 минути и негови очевидци били много монаси и миряни. ❌

октомври11

октомври12

октомври13

октомври14Църковни – Петковден – Св. Параскева-Петка ТърновскаЦърковни – Петковден – Св. Параскева-Петка Търновска

Църквата отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица.
Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.
След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство.
След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство – в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.
Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.
От Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.
С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби.
На Петковден ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господова черква, Божи дух. ❌

октомври15

октомври16Богусвидни – Празник на Богусвидната чешма

октомври17

октомври18Църковни – Св. ап. и ев. Лука. Св. вмчца Злата МъгленскаЦърковни – Св. ап. и ев. Лука. Св. вмчца Злата Мъгленска

Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
– Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.
Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
– Мила наше дъще – плачели бащата и майката, – пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
– Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте – вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка – пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри – мъчениците и мъченичките!
Турците разбрали, че девицата не ще беде склонена да се откаже от православната си вяра с такива средства. Решили да опитат страшните средства – мъченията.
В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
Подпомогната благодатно от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
Когато била оставена за малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир „Ставроникита”, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него – да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.
И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.
Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове.
Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година. Свети Лука бил апостол от Седемдесетте и спътник на св. ап. Павел, който споменава за него в Посланието до колосяни: "Поздравява ви Лука, многообичният лекар". Написал третото Евангелие и книгата "Деяния на светите апостоли". Свети Лука се родил в Антиохия Сирийска. Бил лекар и живописец, според свидетелството на Филосторгий и Никифор Калист. Според Преданието, той нарисувал иконата на Божията Майка и много проповядвал за Христа, най-вече в Египет и Беотия (Средна Гърция). Загинал мъченически на 80-годишна възраст в гръцката страна Ахаия. В 360 година мощите му били пренесени в Константинопол. ❌

октомври19Църковни – Преподобни отец наш Йоан, Рилски ЧудотворецЦърковни – Преподобни отец наш Йоан, Рилски Чудотворец

Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец. (ок. 876-946)
Чества се на 19 октомври, заедно със св. пророк Иоил.
На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.
Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възспоменава всяка година на същата дата.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит. ❌

октомври20

октомври21

октомври22

октомври23

октомври24Църковни – Св. Богородица (Молебен за децата с увреждания)Църковни – Св. Богородица (Молебен за децата с увреждания)

"Чрез тебе, Богородице, се дава радост на тези, които зоват към теб: благословена си между жените, пренепорочна Владичице!" (Часове на Пасха). Братя и сестри, Днес тържествено отбелязваме празника на иконата на Божията майка "Всех скорбящих радост" – "Радост за всички скърбящи". Този празник възниква в края ХVІІ век, когато през 1688 г. родната сестра на Московския патриарх Йоаким, Евфимия, била неизлечимо болна. Положението й се влошило много, но тя се укрепявала духом единствено с молитва към Божията майка и въпреки наглед безнадеждното си положение, твърдо се надявала да получи облекчение. И действително, тази вяра спасила болната. Веднъж, когато Евфимия рано сутринта дълго и усърдно се молела с Иисусовата молитва, а след това с помощта на тези, които се грижели за нея, се повдигнала малко на постелята и със сълзи от дълбините на душата си се обърнала към Небесната Царица, тя дочула сладкия глас на Богородица: „Евфимия, ти така дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички. В храма на Преображението на моя Син в Ординка е моят образ, наричан "Радост на всички скърбящи". Повикай свещеника на църквата заедно с този образ, и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш изцеление от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй моето милосърдие към теб и разказвай за него на другите – за прослава на моя Син Иисус Христос и на моето име!" По милостта на Божията майка и по вярата на тази християнка Бог извършил чудо и тя се излекувала. В памет на това чудотворно изцеление, станало на 24 октомври, е установен празникът в чест на иконата на Божията майка "Радост на всички скърбящи". И от това време, както свидетелства съставителят на сказанието за първото чудо от светата икона, „онези, които идват с вяра, приемат неоскъдняващо изцеление: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите започват да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават закрила, бесноватите приемат здрав разум, неплодните жени се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Чрез осеняване с този чудотворен образ се премахват всякакви недъзи – различни очни болести, страхования и различни привидения – и хората получават помощ във всички свои скърби. Затова този свят образ справедливо е наречен "Радост на всички скърбящи". Оттогава потокът на скърбящите към този храм не пресеква. И днес не намалява потокът от хора, поваляни от множество скърби и беди. Всички ние, също като тях, изобразените на иконата, сме скърбящи, обезкуражени, немощни, страдащи от греховете си. Господ ни праща скърби не за наказание, а за изпитание, за да ни накара да огледаме живота си и да видим, че главната причина за всички скърби и беди се корени в човешкото сърце. Колко много е грехът, нечистотата, злото в сърцата ни. А злото, което изпращаме към хората наоколо, неизбежно като бумеранг се връща към нас. И Всеблагият Господ ни вразумява, като ни изпраща скърби и беди на всекиму според силите да ги преодолее, "…Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме" (Марк. 4:26). Важно е как се отнасяме към скърбите. Ако започнем да униваме и роптаем, ако отслабне вярата ни, значи не сме добри християни. Ако обаче, както много вярващи, с топла вяра и молитва прибегнем към Божията майка, която Господ приема като велика застъпница за нас и която винаги се моли за нас, то Всемилостивият Бог прощава греховете ни. Прибегнем ли до нейното застъпничество, скърбите отстъпват. Господ ни укрепява и ние излизаме от тези скърби с по-силна вяра. И заставаме по-близо до Бога, защото преодоляваме греховете си, а това значи, че вървим към Него. Братя и сестри, Господ винаги е до нас. Но ние понякога се отдалечаваме от Него. Господ ни изпраща скърби, но не ни оставя никога. Той очаква от нас усилие на вярата и любовта, която единствено може да прави чудеса на земята. Според вярата и любовта ни Господ ни изпраща Своята небесна помощ. Нека и ние да следим за чистотата на сърцата и помислите си. Нека в нашето изпълнено със суета и съблазни време по-често си спомняме за Пресвета Богородица – Великата Застъпница на човешкия род пред Бога. Заставайки пред светия й образ, да насочваме мислите и чувствата си към самата Небесна Владичица и с вяра и любов да отправяме молитвите си към нея, като чистосърдечно разкриваме своите нужди, немощи и неволи и просим нейното милостиво ходатайство за нас. Но нека се молим със смирена покорност на Божията воля, със синовно доверие във всеблагия Божий промисъл, като пазим Божиите заповеди и всичко онова, на което ни учи светата православна вяра. Защото само тогава молитвите ни ще бъдат чути и Божията майка винаги ще ни закриля сред сполетяващите ни скърби и беди – за наше избавление в тоя временен свят и за вечното ни спасение в бъдещия живот. Амин! ❌

октомври25

октомври26Църковни – Св. великомъченик Димитрий Мироточиви (Димитровден)Църковни – Св. великомъченик Димитрий Мироточиви (Димитровден)

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец – в разговорната реч празникът се нарича Димитровден. Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър – зима". Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.
Християнската история, счита че Св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. ❌

октомври27Църковни – Св. мъченик Нестор (миши празници)

октомври28Църковни – Св. великомъченица ПараскеваЦърковни – Св. великомъченица Параскева

Параскева се родила в семейството на благочестиви християни от Икония, Мала Азия. Била единствена дъщеря и наследила голямо богатство. Но християнската й добродетелност я правела безразлична към земните блага и изкушения. Затова девойката се отдала на скромен и смирен живот. Раздала наследството си за дрехи на голите, за храна на бедните и гладните, за подслон на странниците.
Това предизвикало злоба и ненавист у съгражданите й езичници. И когато през 303 г. започнали гоненията срещу християните, заловили Параскева. И я изпратили на съд, за да отговаря за делата си. Но съдията бил запленен от красотата на девицата. Опитал се с благо думи да я склони да се отрече от вярата си. Поискал я за своя съпруга. Боголюбивото момиче било готово на всякакви страдания, но не и да престъпи Божиите закони. Разгневеният съдия заповядал да бият жестоко непокорната християнка. А Бог лекувал раните на мъченицата и й давал необикновена сила.
Един ден неочаквано за всички Параскева пожелала да отиде в езическото капище. Съдията се надявал да се покае. Но вместо това, тя с поглед и молитва съборила идолите и те се разпилели.
Обезумял от безсилие, съдията заповядал да изгорят мъченицата на клада. А когато видял как огънят гали полумъртвото й тяло, наредил да отсекът главата на мъченицата с меч. Така завършил славния живот на св. великомъченица Параскева. ❌

октомври29

октомври30

октомври31

Категории
	Църковни
	Богусвидни
	Национални

+ Export Events