Днес темата от поредицата “ Рецепти за Божествена Любов“ е доста интригуваща. Ще засегнем нещо твърде болезнено за нас, като това да не Вярваме на нищо и да се Съмняваме във всичко.
Съмненията са хубаво нещо което цели да ни предпази от евентуална нередност или вреда, но проблема е, че ние прекаляваме и с това. Обществото ни е все още под влияние на стария свят, нещата се променят и Бог би искал да сме единни, да си помагаме, да не мислим негативно един към друг и най важното да се Обичаме. Твърде много хора се Съпротивляваме срещу всичко ново, което неимоверно ще ни доведе до тотално Съмнение във всеки един аспект от новия свят в който навлизаме. Съпротивата за каквото и да е, е пагубна за нас, тя буквално ни изважда извън строя, карайки ни да не приемаме и да отхвърляме всичко.
Когато човек Обича той дава всичко за ближния, майката напълно се отдава за детето си, без значение какво трябва да направи, бащата работи усилено, независимо, че би искал вместо това да излезе с приятели и тези съвсем нормални неща ние ги Приемаме, но е парадокс, ако някой ни каже, направи това, то ще промени живота ти, аз вече съм го преживял, ние подлагаме на съмнение тази помощ. Замислете се върху това колко често през деня ние проявяваме Неприемане и по този начин се втурваме в битка която ни изцежда напълно, но в крайна сметка се налага макар и на по-късен етап, ние да Приемем даденото нещо, всичко е въпрос на избор, по какъв начин да приемеш дадено нещо. Съпротивата, Неприемането и Съмненията вървят ръка за ръка, те действат винаги заедно, едното води до другото. Ако искаме животът да ни протича по-лесно е по-добре да Приемем, да се доверим и ако това нещо не вибрира на нашата чистота, то само ще изчезне от нас. Понякога сме като Кон с капаци, които се слагат на конете, за да не се плашат и те виждат само напред, но за нас хората е настъпил момент за Промяна и е нужно да погледнем нещата и от друга гледна точка, а не да си знаем едно и да си мислим, че това е правилно и другото са глупости, ами ако не е така, ами ако ни е убягнала някаква част от Цялата Истина, а ние имаме само трохица от нея, не Осъзнавайки Цялата Истина, защото не желаем да премахнем капаците на нашето ограничено мислене и да погледнем Цялата Истина, по този начин да разширим мирогледа си. Ако тази Цяла Истина не ни харесва, отново може да проявим характера си и да си останем там докъдето сме стигнали, но ако искаме да се Разгръщаме е нужно да погледнем, да опитаме и от другата Истина.
Обичам Ви!
1 коментар
Благодаря ти Учителю Сен Дуно