Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Рецепти за Божествена Любов“ е Сприхавост.

Много от нас Проявяват тази емоция унесени в задачите си, стремейки се да постигнем всичките си цели, опитвайки се да го направим по-най добрия начин, но всъщност понякога нещата не трябва да се случват като бързаме, а е нужно време, за да бъдат постигнати, а когато те не се случват по нашият план, ние се Отчайваме, започваме да нервничим, проявяваме Гняв и Агресия към околните, като прехвърляме вината към тях. Тази Емоция може да ни вкара в много голяма Депресия от която ще трябва след това да се Лекуваме, какво е нужно да знаем когато нещата не стават спрямо нашите Очаквания.

Когато работим нещо и искаме да го свършим както трябва, около нас винаги има Светли Сили които ни Помагат ( в това не трябва да се съмнявате, защото многократно съм се убеждавал в това ), които Светли Сили ни Помагат да бъдем Щастливи от свършената работа, но когато нашата работа по някаква причина, не би ни донесла нужното Удовлетворение, ТЕ се опитват да ни Кажат това, като един вид саботират тази работа, но защо всъщност го правят? Понякога делата ни може да навредят на някои или на няколко, понякога вършим тази работа много погрешно и ние заблудени не виждаме това, понякога е нужно да се изчака няколко дни, за да може тази работа да се случи по най-добрият начин и по някога просто не трябва да я вършим, защото е напълно безсмислено, не би ни помогнало с нищо, независимо, че ние си мислим, че е много важно за нас, все пак ТЕ Виждат нещата в дълбочина и единствената ИМ цел е, ние да сме Удовлетворени и Щастливи, но независимо от това ние отново се Гневим.

Когато някоя работа е действителна много добра за нас или както казваме ни е дадена от Бог, тя се случва с голяма лекота, аз си спомням времето когато исках да си купя къща, заеми не се отпускаха, но когато се появи моята къща, аз успях в един ден да изтегля два заема и то с такава лекота, че и до ден днешен се удивлявам на Божия Промисъл, Лекотата когато работата е Благословена от Бог, но когато не е, тогава Бог се стреми да ни го каже, но ние все не го чуваме и продължаваме на инат да упорстваме и да настояваме да се случи точно така както искаме, ако се оставим на Бог да ни Води, знайте че нещата ще се случат по възможно най-добрият начин и то начин който ще е Добър не само за нас, ами и за всички около нас.

Нужно е да знаем, че Бог винаги се стреми да бъдем Задоволени, но по начин който да е Добър за Всички, Той не прави разлика и не гледа само за един, а се стреми всички да сме Добре и Задружни, така както и Родителите искат, всичките му деца да са Добре, но ние с нашата Сприхавост забравяме за това и все се стремим да дърпаме чергата на към нас, забравяйки за хората около нас и от тук правим извода, че Сприхавостта произтича от нашето Себелюбие, което се стреми да извлече изгода само за нас без значение каква е цената.

Обичам Ви!💓
11.07.2020 г