Дух, Душа и Тяло/13.07.2020

Скъпи Сродни Души, днешната тема в "Дух, Душа и Тяло" е Смъртта.

Много хора се Страхуваме от Смъртта и това е разбираемо, когато преди години ми говореха, че Смъртта е Преход, гледах с недоверие и недоумяване, та нали животът ни приключва, та нали оставаме без близките си, но на днешен етап, Смъртта за мен е Път към Вкъщи, Път който ме води при нашият Баща-Бог, от където всъщност сме дошли и сме се Въплътили в сегашните си тела. За много хора най-вероятно ще им е трудно да ме разберат, това е нормално в предвид многобройните ни Страхове.

Когато се Страхуваме за живота, ние не разбираме в дълбочина тази Емоция, какво означава да умреш. Да умреш, както казах е да отидем при Бог, умират само нашите тела, но същината ни, Духът ни и всичките Мисли, Емоции и Битие, те отиват при Създателя и ние отново се превръщаме в Светли Същности, каквито всъщност сме. Едни са Ангели, едни са Божи Служители, а други Светлина която Израства, чрез преживяванията на Земята и всъщност Истината е, че не Земята е постоянният ни дом, а Небето, но ние сме тук със Съзнания които умишлено са изтрити с цел да можем да Израстем от нищото и да се превърнем отново в Светлина, мисълта че Земята е временен дом е нужното ни нещо, за да се Освободим от Страха да не умрем.

Много от нашите близки умират, но те всъщност се прибират вкъщи, но ние не можем да ги преодолеем, защото сме свикнали с тях , Обичаме ги и това е съвсем нормална наша реакция, съвсем нормално е да тъжим, да плачем и т.н., защото иначе би трябвало да сметнем, че сме Безчувствени, заради това не приемам някой изказвания, че трябва да се радваме когато наш близък си отиде от този свят, та нали той ни е съпътствал през целият му живот, всеки спомен е свързан с този човек, ако не сме го Обичали да, би ни било безразлично, но ако сме го Обичали е нормално да тъгуваме, но има майки, родители или близки на които им е трудно да преодолеят загубата на ближен, тогава те попадат в капан от който не могат да излязат, както знаете всичко прекалено е вредно. Нужно е да намерим Сили и да продължим живота си по подобаващ начин, така както би искал, не само нашият близък, но и Бог.

Когато почине някой, той отива при нашият Създател, където преминава през етап в който, той се пречиства от всичко което е приел на Земята, единственото което остава са Спомените и Мъдростта която е натрупал от това Прераждане, когато тези спомени са много силни, тази Душа не може да се пречисти и именно тогава сме му нужни ние, за да може той да види, че сме Добре и сме се съвзели. Имайте в предвид, че когато някоя Душа се възнесе, то тя напълно премахва всички негативни Земни Емоции, като Вина, Ревност или каквато и да е Емоция, различна от Любов и Вяра. Много жени смятат, че техните съпрузи ще ги Ревнуват от горе, знайте че те не изпитват такива Емоции и не биха могли да ви Винят, защото не познават тази Емоция, те напълно ви обгръщат само с Любов и Вяра, че ще се съвземете и няма да страдате, но когато не успеем да се съвземем, то Душата започва да страда заедно с нас и то по начин който ни е познат като АД. Това не са неща които си измислям, а информация която идва от Бог.

Скъпи Сродни Души, Майки, Родители, Близки или Приятели, нормално е да тъгуваме, но трябва и да Помогнем на близките, като продължим напред, като превъзмогнем загубата, а не да ги задържаме в Междинния Свят , за да очакват нашето съвземане, та спокойно вече да продължат напред, трябва да сме Осъзнати, да мислим и за тях, за да бъдем всички Добре.

Обичам Ви!❤️
13.07.2020 г

Абонирай се
Уведоми за
guest
0 Коментарa
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари