Дух, Душа и Тяло/17.08.2020

Скъпи Сродни Души, днешната тема в "Дух Душа и Тяло" е отново Самотата, но вече за третия тип, Самота предизвикана от липса, с кой да споделим Мъка и Радост.

Този тип е като втория, но е по особен, защото той включва и близки, майка, баща, сестра, или деца и при този вид Самота е най трудно да се справим. Често ми задават такъв тип въпроси, особено хора които се Извисяват като Духовни Водачи, Бог не ми позволява да ги съветвам, защото това е Изпитание за тях с което трябва да се справят сами, но все пак ще дам някакви насоки и за този тип проблеми. Когато срещаме неразбиране от близките, те непрекъснато ни Винят, Осъждат и все се опитват да Изправят Живота ни, нещо което не е редно да правят, особено майките , които все се мъчат да Помагат на децата, но в крайна сметка, така оплитат свойте интереси с тези на децата, че буквално спират Духовното Развитие или правят нещата да бъдат максимално трудни, напълно нарушават Вътрешния Мир на свойте деца, нещо което е Недопустимо, това деяние единствено вреди, те не могат да Помогнат на никой, ако го карат да се чувства Виновен, за това, че не правят това което те смятат за добре, което най често е насочено към Материалното, но не и за постигане на Истинско Щастие, което не се постига с пари.

Когато сме на своя Духовен Път и се Разгръщаме, ние се променяме, започваме да четем статии или материали за Духовността, да публикуваме материали на такава тематика, да се стремим повече да обръщаме внимание на Вътрешния Мир, а това не се харесва на близките, аз имах същите проблеми и всеки един ще мине през това Изпитание, при мен се получи така, че останах напълно Сам и Неразбран, трябваше да избирам Духовното Развитие или Близките, те искаха да бъда стария Ангел, който винаги бе Всеотдаен, винаги гледаше да им Угоди и винаги Пренебрегваше себе си, за да може близките да бъдат Щастливи, това бе той, но когато започна моето Осъзнаване, започнах да ценя повече себе си, да отстоявам свойте виждания, да бъда по суров и най вече да Живея Истински, нещо към което се стремях непрекъснато и все го отлагах, тази промяна започна много преди това, усещах, че трябва да се Променя и все им повтарях, че ще почна да Мисля повече за себе си, те ме подкрепяха, но в момента в който се случи, те започнаха да ме Винят и да ме Обиждат, аз бях лудия който изостави много доходоносна работа, аз бях този, който гледаше повече за себе си, аз бях този който искаше да е Щастлив, като държи на свойте си Принципи и Вярвания. Съмняваха се, че съм в секта, че съм се побъркал, че напълно съм загубил разсъдъка си и много други Обвинения. Борих се много, за да им обясня, че се развивам Духовно, но нищо от това не бе чуто, те се интересуваха, единствено да се завърне стария Ангел, който бе много по внимателен и Всеотдаен към тях, но когато започнеш да се Разгръщаш, неимоверно започваш да Виждаш и Осъзнаваш неща които не са били много в ред, че си бил Използван и много пъти Пренебрегван, имах периоди в които ги винях, но в последствие Осъзнах, че всичко е Божи Промисъл, ако те не бяха такива, най вероятно, аз нямаше да се Разгърна, трябвало е да стигна до този момент в който да Пожелая да се Променя. При всеки тези пориви се случват по различен начин, някой претърпяват злополуки, други са изоставени напълно и стигат до самото дъно, а трети ги притиска живота, за да сторят това, както е при мен. Разполагах с много пари, които харчех за децата и близките, гледах да угодя на всички, но за мен ми бе трудно с извинение да си купя и бельо, това са неща които са недопустими и Бог винаги се намесва, за да внесе Баланс, нещо без което не може, Баланс трябва да има в всичко, както при Взаимоотношенията, така и в Желанията, защото аз Желаех само Щастието на всички мой близки, а за мен не хаех, нищо че Мечтаех за много неща, аз винаги оставях собствените си Желания на заден план и в момента в който се реших да си угодя и си взех една по хубава кола, възникнаха многобройни проблеми, защо само аз, защо не и на всяко дете, защо не гледам и за другите и в един момент, тази кола започна да ми носи само нещастия, тя все се разваляше, все бе в ремонт и в крайна сметка я продадох и то много трудно с значителна загуба, всичко това те кара да се замислиш, защо е така, защо когато угаждаш си Добър, а когато гледаш да угодиш на себе си, си Лош, това се случва и при всеки тръгнал към Промяна, Целейки да внесе Баланс във Всичко. Това е много трудна задача, която може да се разреши, единствено и само чрез Вяра, Вяра както в Промисъла на Бог, че ще внесе Баланс в Всеки наш Аспект от Живота, така и Вяра в близките, че ще настъпи момент в който, те ще те Приемат такъв какъвто искаш да бъдеш и ще спрат да се опитват да те променят, целейки уж да ти подобрят Живота, но всъщност го превръщат в АД.

По тази тема може да се говори много, ще ми се и други да споделят своя опит, за да можем да си Помогнем един на друг, може би и Промисъла на Бог е точно това, да започнем да си Помагаме взаимно и заради това не ми Позволява да Помагам с такъв тип проблеми, защото единствено опита е този който носи Мъдростта, а не думите, думите насочват само вниманието към определен аспект, но истинската Мъдрост е в Опитността, тогава разбираме в дълбочина проблема, иначе знаем за него, разбираме от какво е причинен, но когато застане на прага ни, ние не можем да се справим и започваме да се Отчайваме и да си мислим, че е невъзможно да се излезе от тази ситуация, но от опит зная, че Бог има Промисъл за всяка една невъзможна ситуация, Той винаги се стреми да ни Дари Мъдростта, чрез Опитност, защото единствено тогава, тази Мъдрост е Трайна и ни Служи като водач в Пътя, Служи ни да Превъзмогнем и други невъзможни ситуации, Мъдростта е това което е нужно на всеки, но е трудно да се постигне, защото е свързана с много страдания и невъзможни ситуации.

Обичам Ви!❤️
17.08.2020 г., 9:49 ч

Мария Илиева

И аз тръгнах по духовния си път " подтикната " от семейството си. Което изброява Ангел беше и в моя живот. Трудно ми беше да отстоявам пътя си при властни хора, но не се отказах. В началото страдах , плачех, мъка свиваше сърцето ми, дори и Хашимото си " направих", започнах да губя енергия, докато не осъзнах, че те са ми най големите учители. За което сега вече им благодаря, защото не може да се намери Бог, докато не премине човек през страданията. Е, има хора, които го намират без страдания, но те са единици. Благодаря на Бог, че ме води по пътя към него. Благодаря ти Ангеле!

Елисавета Райчинова

Когато на 33 год. възраст се пробудих ,вече майка на 3 деца и целеустремено започнах да чета и да търся Истината за вярата, за Бога…за Нашия Баща, който винаги е бил моят спасител, Пътя, Светлина и Любов, съпругът ми ме упрекваше, че съм се побъркала. Много унижения, много сълзи излях, но вярата ми не умря, напротив, чувството, че никой не може да притежава душата ми освен нашия любящ Баща, Майка, Живот, ме води и ще ме води до края и след него! Слава Тебе Господи!!!

Нели Цветкова

Чудя се как да започна, но ще говоря направо. От малка съм била контролирана от моите родители и след време проумях че в трудни ситуации търся съвет от друг човек и не мога да взимам решения сама. Обичам много родителите си и знам че всичко което са казвали и правили е било от любов НО това никак не ми е било от полза защото съм почти на 30 години а едва сега започвам да се опитвам да бъда самостоятелна и когато се ентусиазирам за нещо и направя крачка веднага съм възпрепятствана от родителите ми защото за тях това не е правилно… Напоследък стискам зъби след това дишам и продължавам каквото и да става. Имам и други трудности , понеже от скоро се развивам духовно настъпи в личния ми живот ситуация от която мъжа ми се стресна и възприе духовното за нещо от което иска да избяга и да не чува а моята душа се опитва да му покаже че това което е видял не е духовността не е светлината и всичко към което се стремя но когато човек е изплашен или пък прекалено емоционален и го ударят в сърцето то тогава той не е в състояние да проумее нещата и да ги различи , да чуе най близкия си човек и да му се довери. Това се яви като още една опитност за моето духовно развитие но съм сигурна че всичко се случи за да покажа колко всъщност вярвам и действам Не съм се отказала просто давам време на моя мъж защото го обичам и знам че духа е в него . Понякога е нужно да по спрем да помислим и да поизчакаме. Оставила съм нещата да вървят по Божественият план и всеки ден Го поздравявам. Вярвам че всичко е така както Татко казва и аз му Благодаря! Слава тебе Татко! Слава тебе Майко! Благодаря! 💖
17.08.2020 г

Абонирай се
Уведоми за
guest
0 Коментарa
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари