Скъпи Сродни Души, днешната статия в „Дух, Душа и Тяло“ е Скръб.
Както знаете скоро се разделих с моя Баща, той бе Добър Човек по своему, макар твърде често да е постъпвал глупаво, все пак сме една кръв и Сродни Души. Когато той Почина се чувствах много уязвим, от една страна знаех, че с него си тръгват и много лоши Негативни Поведения (това ми бе казано от Бог, още преди 2 години), но така също и раздялата ме накара да тъжа, защото колкото и да Грешим, винаги накрая остава единствено Липсата и невъзможността да споделиш още и още неща, неща които не си могъл да му кажеш. Много често се вторачваме в дреболии и оставяме важните неща за по-нататък, но идва и такъв момент и започваме да Съжаляваме, защо не сме постъпили по друг начин когато е бил Жив, защо не сме му казвали по често, че го Обичаме, макар да се опитвах да му го показвам, така и не можах да му го казвам често, все се вглеждах в дребни Житейски неща, а Любовта я забравях. Той се бе вдетинил накрая, бе непрекъснато недоволен, все му пречеха хората около него, кой е чукал, кой го е тровил с някакви препарати, обичаше да си пийва, но след това лежеше болен и се оплакваше, че му е лошо, това ме дразнеше, всеки път му се карах да не бъде такъв, да остави всичко и да не нарушава спокойствието си с глупости, той си бе такъв, така и не успях да го променя. Сега когато го няма, всичко изглежда толкова безсмислено, ако бях му казал просто, че го Обичам, може би щеше да му е по-лесно, но не, ние все гледаме да изправим нещата, като си мислим, че помагаме по този начин, по-добре е да Дарим Любов, отколкото да се опитваме да променяме родителите си. Всеки преминава през раздяла със свойте родители е имал подобни мисли. Майка ми е Жива и ще променя моето отношение към нея, защото и тя си има свойте особености, наскоро си бе намокрила телефона и го бе отворила по начин който не би трябвало, първия път приех всичко спокойно, тя не знаеше и как го е намокрила, взех телефона, отнесох го в сервиз, хората го погледнаха, казаха, че трябва да се смени дисплея, аз за всеки случай го подсуших добре и го отнесох да го предаде на моя зет, защото той се занимава с това. На другия ден отивам, тя го беше отворила по същия неправилен начин и го сушеше отново, тогава вече и се ядосах много и и се скарах, за което много скоро съжалих, усещайки че и стана много неприятно, говоря за такива на пръв поглед незначителни неща , не трябва да се вторачваме в такива дреболии, ако го бях избил на майтап, отново всичко щеше да премине, но и оставих неприятното усещане, че е направила много голяма нередност, та това е телефон, днес сме с един, а утре с друг, но това неприятно усещане ще и остана до края на нейния Живот и сигурно ще се сетя за този случай и отново ще Съжалявам, че съм постъпил по този начин.
Не трябва да си оставяме взаимно подобни Спомени, а да се стремим да имаме единствено Хубави Спомени, всичко е заменимо, но ние не сме, нашите Енергии които генерираме, ни съпровождат непрекъснато, телефона си заминава, но Енергията която сме създали чрез него си оставят своята следа и ни тормозят много дълго време, замислете се, при всеки има подобни случаи, трябва да се стремим непрекъснато да си създаваме Положителни Спомени, трябва да се стремим да не обръщаме внимание на материалните ни неща, те са временни, ние сме тези които сме важни, всяко нещо което ни тормози, може да отмине с насмешка, но ние не можем да се разделим с насмешка, Страдаме един за друг и Съжаляваме, защо сме били толкова дребнави приживе, защо не сме могли да бъдем по-добри, да приемаме всичко с насмешка и да си изградим приятните спомени които да топлят Сърцата ни, след като се наложи да се разделим с близките.
Обичам Ви!❤️
4.12.2020 г