Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Дух, Душа и Тяло“ е Забрава.

Прекалената съсредоточеност в това да се Извисяваме, ни кара да забравяме много от Законите на Вселената, бих искал да засегна именно едно такова забравяне което Осъзнах.
Напоследък започнах да храня птичките в двора, сутрин и вечер им слагам, както жито, така и водичка и двора ми се напълни с много птички които непрекъснато търсят храна когато е свършила и водичка когато слънцето я изпарила, това изпълва Сърцето ми с много радост и си дадох сметка, че не се грижим достатъчно за всичко това което ни заобикаля, радваме им се много, но не полагаме достатъчно усилия, за да може и те да Живеят добре, а едно подобно действие води и до много други, защото Бог Следи за тези неща, колкото повече даваме, не само един към друг, толкова повече получаваме и това е така. Всеки ден получавам от тях радост и изпълват дните с трепет да се грижа за тях, всеки ден се радвам когато идват боязливо и се пазят от какво ли не, а всичко което може да се случи е да получат моята Любов, макар и кучето да се заиграва, да ги гони като на игра, все пак това е част от Живота и всичко се развива по естествен начин, но това е само пример за това, че всичко се случва по естествен начин, забравяме, че Бог се стреми всичко да е Реално, да не допуска да сме роби които само изпълняват насоките които сме получили и когато нещо се обърка, ГО виним за това и онова, но тук Забравата идва от нашата неувереност, нас ни е страх да не сбъркаме и да не се провалим, както една наша Сродна душа, която все си мисли, че не изпълнява задачите от Бог, но това са опитности от които трупаме Мъдрост, това са и задачи за да можем да бъдем Едно, но ние все се стремим да не бъркаме и по този начин забравяме, че трябва да Живеем нормално, а нормалното е всичко да се случва по естествен начин, не Бог да ни казва, направи това или онова, а всичко да си идва по естествен начин от нашите Сърца, това е Важно за Бог, ние сами да пожелаем да направим нещо, не че Бог не можеше да ми каже да нахраня птичките още преди една година, Чакал е сам да пожелая това, всичко да се случи естествено, без никаква намеса, за да може да се радвам Истински на това което правя, така е и с Мъдростите, трябва сами да ги Осъзнаем, Бог се намесва до толкова, че да ни тласне към размишления, но ние все търсим Лекотата от това да вървим по този не лесен Път който сме поели, а Лекота има и това е Бог, защото една Мъдрост се Осъзнава без Бог за цял Живот, а когато Бог ни поеме, то тогава всичко става много бързо и то с лекота, но е нужно и да страдаме, за да можем да осъзнаваме разликата от нашите действия и когато сами пожелаем да постъпим по определен начин, то значи Мъдростта е на лице, така и птичките станаха част от моето семейство, макар да имам много лош спомен от детските ми години, тогава съм бил пети клас когато си правехме чепераги и ги убивахме и даже ги носехме на кръста с въже, за да можем да се покажем колко сме добри в това да убиваме. Това е спомен който често изплува в съзнанието когато ги гледам и всеки път съжалявам че съм постъпвал така с тях, но тогава мисълта ми се определяла от самата среда, а не толкова да разсъждавам, всеки си има подобни спомени които му се ще да не ги има и да е постъпвал по друг начин, именно това е опитността, сбъркали сме и съжаляваме, така трябва да е, за да можем да ставаме все по Мъдри, което пък от своя страна да ни сплоти, защото Мъдростта води до Обединение и Любов към Всеки и Всичко, както към самите нас, така и към всичко което ни заобикаля, ще повторя това което писах тази сутрин във форума във връзка с починалите млади души, тези които идват за кратко и си тръгват.
Това са Души които са дошли да ни Изчистят, да дадат своя пример и да си тръгнат от тук, но бариерата да не се разделяме с подобни хора е много силна и страдането ни по тях ни срива и то много, но това е съдбата, трябва както да Обичаме Всеки и Всичко, така и да се разделим с Всеки и Всичко, това е част от Божествената Любов, да можем и да се разделим защото те са си тръгнали от Земята именно защото е било добро, както за тях, така и за нас които оставаме да ги почитаме, приемаме Примера им и се Учим на Любов, защото много от тях са Светли Души които са слезли да ни Помагат по различен начин, дори починалото новородено дете предизвиква в родителите Емоции които в крайна сметка ще помогнат за нещо, така е със всичко, умира един, а на негово място идва друг, окосяваме тревата и на нейно място поникват други класове, Живота винаги е бил цикличен, може детето което е починало, според нас преждевременно, да се прероди отново в друго дете което вече да ни бъде приятел, нищо не се губи, всяка Енергия се трансформира в друга, и всичко е тук при нас, а Смъртта е една от Изчистващите Енергии, която винаги довежда до добро, дори страдащата майка в един момент се Осъзнава, че това е било най доброто за него, че ако бе останал, щял е да се мъчи. Но загубата има и своите Роли от ЕГОТО, приема се че трябва да се страда, иначе другите ще кажат, че не са го обичали, а това е вече ЕГО, защото да действаш по определен начин, само и само да се покажеш пред останалите, не е почитане, по-добре е да запееш любимата му песен с което да покажеш, че е значел много когато е бил до нас, че е оставил своя отпечатък който никога не ще умре, че винаги когато палим свещ за него, той винаги ще е до нас и ще усеща Любовта в Сърцето, а не показността. Това са все неща които ги усещаме, но продължаваме да ги правим, защото ни е страх да бъдем по-различни, да не би да направим нещо грешно, страхувайки се да не сбъркаме, Тъмнокожите пеят и Възпяват Бог че ги е приел при Него, така трябва да се почитат, трябва да чуят любимата музика, трябва да им се отнесе това което са обичали, та дори да не бъде постно, те са вече при Бог, там храна не е нужна, нужни са Истинските Емоции които да съживят всеки спомен и това е Истинската Храна която им трябва, те трябва да си спомнят Всеки и Всичко и да Осъзнават всеки Път, че всичко е било за добро, а не да гледат че плачем и се мъчим да показваме страдание, което в крайна сметка се превръща в Роля и всеки път отивайки на гроба я играем и то с пълен глас, но това е малко брутално, макар да е така, зная че много от вас ще кажат, че те наистина страдат, но когато се приберем в дома, всичко това изчезва, започваме да мислим за други неща, а тогава това не е ли Роля, ако не можем да превъзмогнем нещо, то ще ни мъчи и след това, ако не можем да Живеем без някой, то тогава бързо ще си тръгваме от този свят, така както има изключително много случаи на една порода кучета, която умират заедно със стопаните си, именно защото не могат да Живеят без него, но ние можем, но Ролята е свързана и с това, че се нуждаем и от показност, защото се виним ако не го правим, мислим си че по този начин ги забравяме, но Забравата идва от това да се стремим да се показваме като много страдащи хора, а не да се стремим да съпреживяваме всеки хубав спомен и да се радваме, че е бил до нас, че ни е научил на нещо и ни е помогнал да вървим напред. Всичко това го оставям за размисъл на всеки един който мисли, че не е така, защото зная колко е трудно да се промени дадено поведение, но това не означава, че е невъзможно, заради това Бог оставя всичко да се случва по естествен начин, защото иначе ще разберем съвсем други неща, както и очаквам от много от вас, но всичко е за добро, всяка мътилка която се предизвика може да изкара нещо което да прозрем, така и Бог ме Учи, защото размъти цялото ми съзнание, за да видя и тези неща които преди това не бях виждал и винаги е за добро, както на мен, така и за птичките които храня, а ако се случи кучето да хване някое птиче, ще го приема като Промисъл на Бог, ще приема, че така е трябвало да стане и ще оставя всичко да си продължи, защото зная, че на мястото на това птиче, вече има други три които също ще се нуждаят от вода и жито.

Обичам Ви!🧡
07.05.2021 г