Дух, Душа и Тяло/13.07.2021

Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Дух, Душа и Тяло“ е Предизвикателство.

В тази тема няма да говорим за проекта Предизвикателство, а за ролите които ни е Дарил Бог, за да Изпълним Неговата Воля, тази тема ме накара да Осъзная, че моя Живот е бил предрешен и в него не е имало нищо случайно, всяко нещо което съм преживял и ми се е случило е целяло да доведе до определено мое Разгръщане, всяка раздяла, всяка трудност, всяко едно мое Взаимоотношение е целяло именно това, да ме Изградят такъв какъвто ме виждате в момента, не съм и мислил, че Бог е имал подобен Промисъл за мен, Живота ми протичаше както на всеки един останал Човек на Земята, живееш, страдаш и постигаш, никога не съм и сънувал, че Бог е Отредил да съм Водач или Учител, пък за Светец, това е нещо което граничи с лудостта и фантастиката. Вчера прочетох коментара на мой колега от времето когато работех по самолети и пътувах из Европа, време на моето Извисяване, защото тогава вече се Осъзнавах и разбирах, че не ми е там мястото, колегата ме призовава да си намеря работа както преди и да не ви лъжа, но когато се замислих, подобни мисли може да има всеки, всеки който е далеч от Промяната която тече, би си помислил, че това са пълни глупости и че ви използвам с определена цел, да може и да е така, но докато чета коментарите ви се усеща Любов, не някакви съмнения, а удовлетворение от това, че сме се събрали и сме Едно. Да получавам и доходи от вас, но не това е била целта, пиша всеки ден и ви Дарявам Послания и статии, неща от които бих могъл да се възползвам и користно да ги върша, няма цена на това което пиша, има само изказана Благодарност и стремеж да не се нарушават Вселенските Закони, тази Благодарност е задължителна и за този мой колега, който има изключително много заблуди, защото той е прекрасен човек, но иска да бъде нещо което няма да му донесе някакво Щастие, подобно поведение и Възгордяване от работата по самолетите наблюдавах във всеки един колега, до толкова се Възгордяваха, че превръщаха работата в Живот, лишавахме се от семейства, близки и любими животни, защото имах колега който страдаше много за своето куче, но работата бе по-важна от кучето. Всеки от тях споделяше, че иска да се откаже и повече да не пътува, но Страха и удовлетворението от това да се докоснат до нещо толкова мащабно като самолети, това да пътуват навсякъде из Европа, винаги надделяваше и много малко от тях се отказаха. Когато реших да приключа с тези пътувания, Осъзнавах колко голям риск поемам, това да остана без никакви средства, отново да започна нещо което изоставих, това бяха мебелите и отново да започна всичко отначало ме плашеше изключително много, но тогава Любовта по приятелката ми, ми даде изключително много сила и аз предприех този ход и промяна на цялото ми съществуване, реших напълно да се отдам на Духовността и да започна един нов Живот. Споделям тези неща и се замислих, че всичко е било предначертано, тогава моята приятелка пое тежестта за прехраната, тя печели достатъчно пари, за да може да ни издържа, но това ме тровеше, работех мебели, но усещах, че не това е това което искам, не това е моето призвание, че това е нещо което съм затворил и не желая да се връщам към него, така на една поръчка ме обзе страх, че няма да мога да се справя и цялата поръчка бе истински кошмар, бе изпълнена с недовършени неща които ме сринаха тотално, до толкова ме обзе страх, а преди това съм направил стотици подобни поръчки, но тогава страха бе изключително голям, вдигнаха ми колата от улицата, стана наводнение заради спукана тръба и цялото нещо се изрази като недоволство от хората които нямаха никаква вина, макар жилището да бе изпълнено с много Негативна Енергия, все пак винаги съм се справял в подобни ситуации, но тогава се провалих, последваха още две поръчки с подобни провали и това ме отблъсна напълно от това да произвеждам мебели, до толкова не желаех да работя тази работа, че се заблудих и започнах на инат да правя всичко, но резултата бе все повече изнервяне и неспособност да се справя с Волята на Бог, да погледна в друга посока. Тогава последва и раздялата ни и разочарованието от това, но Бог винаги използва тези наши нещастия и несгоди, за да ни Помогне. След като се разделихме ходих до една гледачка Елена в Дупница, тя ми бе помогнала да преодолея раздялата ми с моята съпруга преди 21 години, тогава тя бе моя Психолог, ходех само, за да ме надъха, за да мога да се справя, всеки път когато изпадах в отчаяние, ходех и се връщах въодушевен и зареден с Позитивна Енергия, тази Жена е изключителен и суров Човек, ако усети, че човека си заслужава, Помага, ако усети, че я използвате за някакви глупави въпроси, гони, така тази жена се превърна в мой психолог за около три години в тогавашното време когато се разведох с бившата ми съпруга, тя ми Помогна да Осъзная много Мъдрости от Живота и да си стъпя на краката, не помнех ни едно нещо което ми казваше, аз съм такъв, помня само неща които са ми направили впечатление, до толкава се ядосвах, че не мога да запомня нищо от това което ми казва, за да следвам нейните съвети, че започнах да я записвам, но и това не ми помагаше, защото в един момент Осъзнах, че тя ми е нужна само като Психолог, някой който да ми каже някоя Истина и да ми даде Вяра, да ми повдигне Духа, за да мога да Продължа, не желая да ви описвам през какво минах в тогавашното време, но ми бяха нужно 10 години за да се отърся от това което преживях и се наложи да се разделя с нея, децата и тази Жена бяха единствените които ме крепяха, моята Емоционалност е изключително силна и това е пагубно за всеки един човек, независимо че се хвалим с нея, по лесно е да можеш да преглътнеш и приемеш дадено падение, вместо да се Възгордяваш и по този начин да влизаш в Роли, само и само да се покажем колко много страдаме, макар тогава да не Осъзнавах всичко това, всъщност си бе точно така, до толкова бях свикнал да ме съжаляват, че се чудех защо някой са толкова студени, това ми поведение бе засилвано с непрекъснатите думи „Как се справяш сам с тези две малки деца“, тези неща ми се повтаряха непрекъснато и до толкова ме вкараха в Изпитание и Заблуда, че продължи 10 години, докато започна да се отпускам и това се случи след като се преместих да живея в София, това бе Промяната която ме тласкаха да направя, да изляза от Кюстендил, да отида там където има по-висока Вибрация, защото е така, в малките градове ЕГОТО е много по-голямо, това го усещам и сега, когато отида да видя майка ми която живее в жилищен квартал изпълнен с много блокове на по осем етажа, усещам как всеки един живущ в блока има изключително много комплекси и ги избива като се правят на нещо което не са, Възгордяват се с хубавите си коли и това че могат да си позволяват разни неща, не разбирайки, че живеят в пълна Илюзия и всичко свързват само с коли и прекрасен ремонт на двустайния си апартамент, това е хубаво, но не се усеща някаква Радост или Щастие, уж си помагат, но се усеща досадата от това, уж сядат за да пийнат заедно, но единствените разговори са за това кой колко има и какво е направил в апартамента и това е всичко, за някакви Чисти Взаимоотношения, не може да става и дума, всеки играе своята Роля в която си се е представил и това ги задоволява, гледам ги, не че ги съдя, но си мисля колко са далеч от Истинските неща, за тях живота започва и свършва с кола и апартамент, това да ходят на работа, да се приберат и да седнат да пийнат, това им стига, мечтите са им ограничени само до това да си купят нещо с което да се Възгордяват, да могат да парадират с тях пред останалите съседи, това не е Живот, а Заблудено Съществуване, това не е Свобода, а начин на Съществуване, не Осъзнават до колко са се ограничили и колко много си вредят един на друг, защото то се получава като зараза, единия се похвали, а другия се почувства с наранено ЕГО и се стреми и той да се похвали с нещо, получава едно надлъгване за Илюзорно Щастие което няма нищо общо с това да си Щастлив или да Живееш Свободно, Свободата е нещо за което трябва да се Бориш и да работиш непрекъснато, те не се борят, нито работят за нея, те работят за своето ЕГО което иска все повече неща за Възгордяване и показност пред останалите, такъв Живот е необясним за мен, както е необяснимо поведението на този мой колега, който си мисли, че може да ми навреди, но само ме направим още по-силен, укрепна Вярата ми в Бог и това да желая да Променям все повече хора, а парите са само средство за препитание, не искам да бъда роб на тях, никога не са ми били цел, колкото повече имах, толкова повече ги раздавах, никога не съм ги задържал, нито пестил, единствено за себе си отчитам, че съм скръндза, дойдели време да си купя нещо, все ми е свидно и ми е трябвало някой който да ми даде кураж, но това съм аз, Бог е Решил да бъда устроен по този начин, Осъзнавам и осмислям всяко мое поведение и Мисъл и никога Мисълта за Бог няма да избледнее или пък да спра да Ви Помагам, това е вътре в мен, не мога да го преодолея, така както пуша все още и се опитвам да се надъхам, за да ги спра, така и Вярата ми в Бог е непоклатима, за да се Отдалеча от Него, ще трябва изключително много хора да ми кажат, че греша, но това няма да се случи, защото виждам колко много хора се обръщат към Бог и търсят Неговата Помощ, така и този мой колега ще ме потърси, за да намери решение на това което го чака, това са неща които ми се Казват, не мога да видя някой, ако той не е пожелал това, Правото всеки да допуска това което желае, се спазва навсякъде във Вселената, единствено Бог Може да ни Дари нещо което не желаем, всички останали Живеят спрямо Вселенските Закони и нежеланата Помощ е бреме което носят и двамата, и този който я е предложил, и този към когото е отправена, бреме което се Отработва с Изпитания, така след раздялат6а ми с моята приятелка, отново потърсих тази жена и тя отново ме насочи да се обърна към Бог и така до сега, само с едно ходене до нея, успя да ме надъха и аз отново започнах да се Моля с Молитвеника който тя ми бе подарила.

Обичам Ви!🧡
13.07.2021 г

Абонирай се
Уведоми за
guest
1 Коментар
Най-новият
Най-старите Най-гласувани
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари
Shekir Tyumbelekchi
Shekir Tyumbelekchi
юли 13, 2021 10:11 am

Да брат Ангеле, всичко от началото до края ни, които е условен, защото край няма!! Е еволюцията на душата и духа ни, за да се слеем отново с Отца ни.