Дух, Душа и Тяло/11.09.2021

Скъпи Сродни Души, днешната тема в „Дух, Душа и Тяло“ е Пророчества.

Засягам тази тема, защото много често не разбираме какво точно ни се Споделя, каква е целта, за да ни Споделят точно тези неща и какво се иска от нас, като Промисъл на Бог и това да изпълним Неговите Заръки и Воля. Пророчествата никога не са директни, Бог винаги държи да започнем да мислим и това е като главно във всяко едно Пророчество, да ни накара да поразсъждаваме върху всяка една дума, без да позволяваме на ЕГОТО да ни вкопчва в определени неща, това са най често хубавите думи, похвали, въобще всичко хубаво което ни се казва, а за лошите предпочитаме да не мислим, но в тях се крие Истина, не в директния смисъл в който ни се предоставят Посланията, а индиректно, това да ни кажат нещо лошо, не означава, че ще се мъчим, то цели да ни предизвика, да ни накара да се замислим, ако приемем директно, то означава, че все ни описват мрачно Бъдеще, но всичко е Промисъл, трябва да свикнем да се предпазваме от ЕГОТО което ни налага да мислим само за хубавите неща, както вчера, всеки от вас се впечатли от това, че децата ни ще ни наследят и ще продължат нашето дело, не че не е така, но тук има и скрит Промисъл, че ние сме тези които Творим и ние трябва да творим, не само да чакаме на Бог, Той ни Помага, но в кошара не вкарва, така че ако искаме да се Сбъдне този Божи Промисъл, то нашето Съзнание трябва да е отворено за това, от хубаво се превръща в мисия, не това да чакаме, а да ни накарат да работим, както върху нас и върху това, това не означава да се налагаме и да се опитваме на всяка цена да постигнем това, всеки си има Път през който трябва да премине, за да стигне до Бог, ако променим този Божи Път, то само ще навредим, това означава да не се стремим да им налагаме каквото и да е, те са тези които сами трябва да се обърнат към нас, за да можем да им кажем каквото и да е, насила не можем да ги променим, нито да ги накараме да Обикнат Бог. Много от нашите деца не Вярват въобще че има Бог и някакви каквито и да е Сили, както моя син, но аз не му налагам моите убеждения, от време на време вметна в разговорите ни това, че всичко е Промисъл, че нищо от това което му се случва, не е случайно, той отмята глава и не ще да приеме моите думи на сериозно, но това е нормално, още от малък е трябвало да му говоря повече за това, но и тогава имах същото мислене, никога да не се налагам, винаги да ги оставям сами да си взимат решенията, макар да прекалих и с това, защото имено това, че не съм успял да им предам много Ценности е факт който ме кара да се чувствам огорчен, ако налагах още докато са били малки на Ценностите с които съм израснал, нямаше да е трудно да ги накарам да се замислят върху моите думи, но може би и това е Промисъл на Бог, но се съмнявам, ние сме първите Учители на нашите деца, както каза Билянка в свой коментар, ние сме тези които ги изграждаме като стойностни мислещи Хора, ние сме тези които допускаме грешки, но не сме се учили от тях, както с моята дъщеря, която има много импулсивен характер който не можах да променя, тя ми е създавала много проблеми докато бе малка, които проблеми аз замитах под килима, защото си мислех, че постъпвам, правилно и ще дойде момент когато ще разбере, но съм могъл да и представа Живота и това което се случи с мен и бившата ми съпруга по по-различен начин, аз не говорех, не споделях, мълчах и мълчах, а те са трупали своите Огорчения на които не съм обърнал никакво внимание, Огорченията са много коварни, но това го Осъзнавам днес, преди това нямах такова мислене, Огорчението се таи вътре в нас, колкото по дълго го поддържаме, толкова по-надълбоко навлиза, стига до нашето ДНК и вече всичко става много трудно, каквото и да се опиваме да премахнем, то е начин на живот, във всяко нещо вижда само огорчение, точно това се случи с моята дъщеря, тя прие че живота и е огорчен и очернен от развода и това, че е израснала без майка, това буквално я съсипа, а аз си мислех, че ще мине време и ще го надживее, но идват следващите трагедии, както починалия и приятел в катастрофа с които бяха Пламък Близнак, но това са се разбрали докато са били при Бог, да имат изпепеляваща Любов и той да си тръгне, това само затвърждава Огорченията, ще дойде и следващото, тя отново ще го затвърди, единствено което мога да направя в днешен ден е да се Моля на Бог да и Помогне, за да излекува тези Огорчения, за да може да се отпусне, за да намери себе си, Огорченията са коварни само тогава когато са навлезли много дълбоко в нас, аз бях Огорчен от Връзките които съм имал, преваля ха се и Огорченията се трупаха в мен, на днешен етап, Бог ги е Излекувал, не съжалявам за абсолютно нищо, всичко се е случило по Божи Промисъл, но ако Бог не ги бе излекувал, явно въобще нямаше и да си помисля за каквато и да е връзка, щях да тая Огорчението си и да се самоубеждавам, че не са ми нужни никакви жени, че те носят само тъга и болка и че Любовта е илюзия, това са мисли които са минавали през мен и заради това ги споделям, това са етапи от моето Осъзнаване, те не са убеждения, нито са успели да проникнат на дълбоко в мен, но отчитам тези Етапи през които съм преминал и виждам колко пагубно ни повлияват Огорченията, така и с нашите деца, те си имат свой Път през който да преминат, за всеки Път има цел, тези цели ни карат да се чувстваме Живи, нищо че минаваме през Огорчената и куп несгоди, те ни дават и Сила, правят ни все по Силни и уверени, че можем да се справим със всичко, макар да си мисля, че съм изпуснал ситуацията с възпитанието на моите деца и съм позволил тези Огорчения да ги завладеят, все пак забелязвам че те фигурират, както при мен, така и при моята дъщеря, така и при сестра ми, така и при племенницата, всички ние преминаваме през тези Огорчения и позволяваме те да навлязат надълбоко в нас, моята сестра сякаш мрази мъжете, нейното мислене за тях е че са много глупави и не могат да разберат това което тя иска, но всъщност проблема е вътре в нея, но Огорчението и към мъжете си има Божи Промисъл, Път през който трябва да мине, за да опознае Любовта, този Път винаги е трънлив, никога нищо не върви така както сме го мечтали, мечтите също са нещо което ни е придадено от околния свят, те циклят също да ни Огорчат, но то е за добро, без Огорчение няма да можем да Осъзнаваме. Нашите деца трябва да минат по определен Път, за да могат да намерят себе си, този път може да е и през безверието, но това не означава, че няма Промисъл и за това, именно това че трябва да се замислим, да оставим всичко в Божите Ръце, без да се намесваме и да им повлияваме с неща които си мислим, че са правилни, а може да се окажат заблуди за тях, Бог Знае кой по какъв начин да се Осъзнае и безверието е част и Пътя на повечето наши деца, за да може да има Вяра, за Истинска Вяра трябва да сме преминали през съмненията, така тези съмнения се превръщат в трамплини към Бог, ако се усъмним в нещо, а то се случи, изненадата ни е много голяма и Вярата в нас укрепва, в случая от Вяра в тях самите ще прерасне във Вяра в Бог, в това не трябва да се съмняваме. Много от Пътищата преминават и през Възгордяването, когато се издигнеш на много високо с помощта на Егото, падането е много болезнено, по този Път са повече от 40% от децата ни, има много пътища, някой минават през тъмнината, пълен мрак от всякъде, на където и да погледне нашето дете вижда само мрак и никакво бъдеще, но Светлината винаги си проправя Път, когато си паднал и не можеш да станеш и една буболечка може да те накара да скочиш, за да побегнеш към Светлината, буболечката се явява групата на Сродни Души, много хора които са в тъмнината ни виждат и намират упование в нас, Вярват, но не могат да се престрашат да се включат, това също е Промисъл на Бог, Ние сме тези които ще носим Божията Светлина, мислете за нас, като Божи Вестители, носители на Божествена Светлина, от нас ще се Учат и ще искат да ни следват, това го усещам все повече, вие контактувате само помежду си, при мен са хора които искат да бъдат със Вас, така че трябва да усетите и да разберете, че няма нищо случайно, че сме Подготвяни за тази Божествена Роля, ще се появяват много които ще се опитват да наложат техните виждания, ни именно защото сме Семейство имаме Силата да устояваме на всяко едно Съмнение, пък ако го допуснем, то се оказва Път към Бог, не че искам да Ви мотивирам, искам да усетите Божия Промисъл във всяко едно Послание, да усетите какво Цели, защо ни Показва мрачни картини, какво всъщност е Искал да ни Каже, тези въпроси трябва винаги да са в нас, да не приемаме всяка дума за чиста монета, а да помислим и заедно да разтълкуваме всяко едно Послание,. Създадох специална тема за това във форума, но все още не се ползва, а трябва да стигаме до Истини, тълкувайки всички заедно да стигнем до Истината за това как да се справим и какво Искат да ни Кажат, ако започнем, ще видим други неща от това което ни е останало в главите когато ги тълкуваме по отделно, не това е начина, трябва заедно да стигаме до заключения, понякога Бог ни Казва неща които трябва да приемем директно, но те са много малко, повечето неща които съм Ви Предал са закодирани и имат свой Промисъл който трябва да разберем, ако се върнем назад може да разберем този код, заради това се пази всяко едно Послание, защото в Посланието от преди една година ще намерим решението ни за днес, за нашите деца и това по какъв начин можем да им Помогнем, това е в директен смисъл, защото сме коментирали именно това, но отговорите са забравени, решенията са се заличи, а трябва винаги да си припомняме изводите до които сме стигали като Истина и Решение. Това за Егрегорите сме го коментирали десетки пъти, но предоставено ни от друг ъгъл ни се вижда грандиозно, а това е нещо което ни е казано още преди две години, но ние не сме го приели по начина по който го Приемаме сега, заради това е грандиозно, защото сме го погледнали с други очи, Очите на Любовта и Бог в нас, не че тези Гноми не са съществували и тогава, знаем как действат Егрегорите, знаем че ни Помагат, знаем че от нас зависи да ги поддържаме, не че не сме го правили, трябва още повече да се задействаме, трябва да разберем, че това което правим е малко, защото лошото е по-силно за в момента, то с лекота ни завладява, страховете са в нас, чета коментари и си личи колко много ни е страх, личи си неувереността, личи си че винаги искаме друг да свърши работата в която и ние участваме, няма изключения, всеки е в тази работа и Промисъл на Бог, може и да не сте в Семейството на Сродни Души, това не ви изключва, напротив, трябва да сте мотивирани и да се включите още по активно, да се поинтересувате, кой прави тези списъци с имена, кои Молитви се четат и как може да се Помогне, за да може всички да сме добре, но гледайки от страни и давайки по едно сърчице, не помага, вие ни подкрепяте, но не ни Помагате, а трябва да се включите, за да можем да постигаме повече и повече, тези които наблюдават са зрители, а тези които работят постигат, нека всеки да постига, няма срам в това да искаш всеки да е добре и да положиш малко труд, колко време отделяме за други по маловажни неща, а за Общото не искаме и да чуем, време е всички да се включат, всеки който желае може да се свърже с нас, всеки който иска и може да Помогне със нещо конкретно, е добре дошъл при нас, не допускаме само грешни убеждения, както една Жена която ми писа сутринта, да публикувам нейни убеждения, мислейки си че ще помогне, всеки си има профил и може там да публикува какво си пожелае, тук никой не убеждава, нито кара някой да прави каквото и да е насила, тук работим по собствено усмотрение и убеждения, не че имаме една Съдба, имаме една Земя и Бог, това е достатъчно, за да се Обединим, за да започнем повече да постигаме, само 20 човека не са достатъчни, за да можем да променим негативизъм който е граден от векове, малко сме, а ни трябват още Сродни Души, приканвам всеки Зрител да се замисли и да започне да мисли и за другите, само така ще си Помогне и на себе си, както Молитвата на СВ Франциск, чрез Общото намираме себе си, и нея публикувах преди една Година, който иска може да си я прочете, там е Истината, в тази Молитва се намират, както проблемите, така и решенията. Моята дъщеря ми подари Икона на Св. Франциск и статуетка, много съм и Благодарен и съм ги поставил на челно място, защото Истината си личи, не само по думите, но и по делата. Св. Франциск скоро има Помен, така че можем и него да упоменем в нашите Молитви, Служителите на Бог не се делят по Религии или Нации, те са Служители на Света и Бог, те Служат и Помагат, разделенията ги причиняваме ние, а не Бог, за него всички сме Негови деца, както днес си Говорехме с Бог, че Той е Дърво и ние сме Неговите Плодове, трябва да се отърсим от старата шума и изгнили плодове, за да можем да Продължим, за да раждаме нашите плодове, а те са сред нас, но им е нужно много Любов, само така ще можем да им покажем и Божествената Любов, това е Пътя към нашите деца и Път към Бог, не да налагаме, а да ги обливаме с нашата Любов и Вяра, че са на правилния си Житейски Път, и това ви го споделих преди една година, че вече няма да има случайни Съдби, всичко се Промени, вече всеки е на пътя си и рано или късно ще намери Бог, за да продължи нашето дело.

Обичам Ви!🧡
11.09.2021 г

Абонирай се
Уведоми за
guest
0 Коментарa
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари