Дух, Душа и Тяло/11.01.2022

Скъпи Сродни Души, първата ни тема в „Дух, Душа и Тяло“ за тази година е Себелюбие. Защо е толкова важна тази тема и се налага да я коментираме толкова често, както от Бог, така и от мен? Защото Себелюбието се оказва ахилесова пета за всички ни.

Когато започнем да Израстваме, започваме да насочваме вниманието си към Цялото, Бог Отваря нашите Сърца и ние искаме да Помагаме, това ни желание е вродено, защото сме свързани Енергийно, усещаме Подсъзнателно, че сме ЕДНО, и че сме задължени да си Помагаме, може да не разберете точно това което ви обяснявам, поне не по този начин, то е подобно както с децата ни, усещаме че трябва да им помагаме. Както в микро план със нашите деца, същите Емоции ги има и между всяка Жива Твар, без значение дали са Хора или Животни, когато се случи някоя беда или по скоро бедствие, то и най-големите врагове си Помагат безусловно, това се наблюдава, както при нас, така и при Животните, това означава, че има някакъв стереотип, или Формула по която са организирани всички Животи и това е Енергиите които ни свързват. Не ги усещаме, но това не означава, че ги няма, и въздуха не виждаме, но знаем и го ценим, така трябва да ценим и всяка Енергия, дали ще бъде във форма на Животно, Растение, Камък или Човек, всички сме Енергия която е свързана помежду си с невидими нишки. Когато някоя нишка се наруши, ние всъщност се чувстваме дисбалансирани, усещаме че нещо ни липсва и подсъзнателно се стремим към него, това е толкова осезаемо, поне за мен, но Вярвам, че и Вие ще усетите тази наша взаимна зависимост. Не можем един без друг, винаги се стремим да се Обединяваме, а спойката е Любовта, тя ни сплотява. Тук трябва да усетим най-силно израза, че сме Подобие на Бог, защото сме Свързани и със Бог, всички тези Енергийни Връзки водят към един единствен център - Бог, това е като паяжина, каквото и да правим, в каквато и посока да поемем, неимоверно ще стигнем до Бог, защото винаги по естествен начин, тези Енергийни връзки ни сближават и сами се водим към центъра – Бог, това е толкова неизбежно, колкото е неизбежно дишането, винаги си поемаме дъх, за да приемем поредната доза въздух. Така винаги ще се стремим към центъра – Бог, той не ни привлича, всичко е напълно Естествено. Ще дам пример със нас самите, без да се възгордявам или пък да се сравнявам, ние сме микро формулата за която ви говоря, в случая аз съм центъра и всички усещате, че сме Едно, Благославяте и Благодарите, така от микро, както и всичко около нас, което следва определени Формули на Съществуване, ние се стремим по естествен начин към Бог. Макар да съм Слят със Бог, все още не съм свикнал напълно със тази мисъл, че Бог е аз и аз съм Бог, това е като мираж, като приказка или сън който очаквам да свърши, но всъщност това ми усещане идва именно от себелюбието, това е основната причина да не можем да бъдем Истински Свързани с Бог, винаги дърпаме конците и изискваме от Бог единствено за нас, но нямаме Отвореността да искаме за Бог и всички Светли Сили, забравяйки, че и те имат Своите Потребности от Енергии, и разбира се най-силната е Благодарност и Любов, желание всичко да правим заедно. Може да сме си го мислили, но не го правим съзнателно, при последното Послание и наричането на Вторник и Петък за дни на Благодарността, защо мислите са ни нужни тези дни, те повече ще преборят нашето себелюбие, ще отворят още повече Сърцата ни, та да усетим, че наистина сме ЕДНО със Всеки и Всичко, че наистина сме деца които Учат да живеят. Себелюбието е бариера и да се обединим помежду си, винаги се следим, дали дадено нещо е полезно за нас, ако има и най-малкия дискомфорт, то го отричаме, без да разбираме, че понякога трябва мъничко да се поизмъчим, за да може всички да вървим заедно, може да се напънем, да имаме някакви дискомфортти, дали ще Дарим Време или пари, Енергия или само Благодарност, това е без значение, дори за Благодарността която трябва да излъчваме, ние усещаме напрежение, то идва от ЕГОТО, повече от себелюбието производно на ЕГОТО, винаги да е добро повече за нас, ако трябва да отдадем Животите си само за другите, то настъпва истинска война във нас - та те ще Живеят, а ние ще страдаме. Това бе и последното ми Изпитание от Страна на Бог, ЕГОТО ми какво ли не изкара, само и само да се оправдая , да оправдая моето себелюбие, макар да усещах, че ме Водят, не можах да преодолея себелюбието си. Обвиних Бог, че ме е превърнал в роб, обвиних го, че ме унищожава и цели да ме убие, жестоките думи излизаха от мен и то с лекота, забравяйки колко много Сме Слети с Бог, забравих абсолютно всичко, забравих че Живота ми зависи от Бог, усещах, но не можех да се противопоставя на своето ЕГО, то бе по-силно от каквато и да е Любов от Страна на Бог. Отчитам факта, че това е нещо ново за мен, отчитам факта, че съм свободолюбив Човек, но отчитам и факта, че не съм готов да отдам Живота си единствено за Цялото, пренебрегвайки своя личен Живот. Тази саможертва не се изисква от мен, изискваше се да преборя и тази моя черта, Себелюбие, да мога да отдам Живота си за Общото, без да търся някаква полза за мен, без да искам каквото и да е за мен, това Изпитание остана не преминато от мен, не че съжалявам, Бог ми е Казал, че всичко се случва спрямо възможностите на самия Човек, не на това какво Бог Желае, а на това което сме способни, в случая не издържах на напрежението, отново гонех Бог от мен, не разбирайки какво Цели. Усещам докато пиша, че ЕГОТО ми го желае, копнее да издържа и на това Изпитание, нищо, че точно то не ми е позволило да го издържа, но сега когато съм спокоен, то иска да кажа на Бог, да ме Подложи на същото Изпитание, за да премина и него. Както сме коментирали, ЕГОТО винаги иска още и още, но когато усещаме това, можем и да се спрем, може да Поговорим с Бог и да го Помолим да ни спира, да не позволява на нашите ЕГА да ни завладяват, за да искат още и още. Макар да е за добро, този порив в мен идва единствено от ЕГОТО, то именно иска да се справя с абсолютно всичко и да ви помагам повече и повече, но когато ЕГОТО участва, то не можем да сторим нищо Истинско, рано или късно ще попаднем в неговия капан и всичко ще се провали.

Това което ви описах се наблюдава при всички обикновени Хора и Лечители, за в момента няма такъв Лечител който да може да преодолее ЕГОТО, за да отдаде Живота си безкористно за благото на останалите, за доброто на Цялото, а това го могат Всички Светли Сили, те не търсят от нас нищо, Съветите които ни Даряват са за полза на самите нас, вярно че това Помага и на Тях, но ние си вредим повече чрез нашата неблагодарност. Тези които проявяват неблагодарността несъзнателно, е по малка Тежест, но за тези които знаем че Бог е в нас, Тежестта е по-голяма при Неблагодарността, защото повечето споделяте и удостоверявате, че Бог е вътре във нас и ни Помага, но забравяме да ГО Поканим да хапне с нас, да споделим, и то Чисто Енергийно Храната си, забравяме да му Благодарим на мига когато усетим колко много ни е Помогнал в някоя ситуация, казваме си, че ще го направим по еди какъв си начин, а е нужна само Истинската Благодарност излъчена на мига, Бог е в Сърцата ни, мисълта за Благодарността може да премине като светкавица през нас, Бог ще я Усети, дори само това ще ни Помага, не само на нас, но и на Тях.
Макар да разбираме, че за да опознаем каквото и да е, дали нашата Природа, дали сферата в която работим, трябва да вникнем дълбоко в нея, да я характеризираме и да разберем нейната природа, а природата на Бог и Всички Светли Сили е една единствена, Любов и Отдаденост да Помагат безкористно на Всеки и Всичко, не търсят, нито изискват, само ЕГОТО е способно та изкриви Божествената Любов, да я превърне в демон, както и аз самия съм го правил и съм Осъзнавал, колко много съм Прегрешавал на Бог докато ме е Подлагал на Изпитания, все ГО обвинявам и все му се вричам, не разбирайки собствената си природа, не разбирайки самия себе си, как го допускам, защо от мен се изтриват всички тези неща с които Бог ми е Помагал и Помага, как Любовта която изпитвам към Бог изчезва безследно и въобще не успявам да се контролирам. Отговора е себелюбието, то е причината да не успеем да Отворим напълно Сърцата си, макар това да се отнася за Лечители и Водачи, то е валидно и в микро план, както започнах, има точни Формули по които е устроено всичко, може да говорим за семейство или Държава, та дори и Вселена, всичко е устроено по точно определен начин, действат едни и същи Закони и всички сме Свързани Енергийно и се стремим да се Обединяваме и да изтласкваме Любовта да е водещата Емоция във всяко едно нещо, може и обувки да шием, ще потърсим одобрението на околните, ще търсим Любовта и Благодарността, а за Бог и Всички Светли Сили, не мислим по този начин, мислим си, че ТЕ са ни задължени, но както обущаря иска да бъде оценен, макар това да идва от ЕГОТО, е нещо нормално, така и Бог Иска да усещаме и Разбираме, нищо повече, да разберем, че сме Едно и всички ТЕ ни Помагат и Работят Безкористно за наше, и единствено наше добро, то е Свързано неимоверно и със всички останали Планети и Същности, но във момента Вселената се е концентрирала върху Земята, за да може да преминем този преход, да Обърнат Животите ни, от самопогубващи Същности, в Светлина и Щастие, да опознаем и ние какво е да Обичаш Истински и Истински да Живееш Слят с Цялата Вселена, Бог и Всичко Светло, Които никога няма да спрат да ни Помагат.

Обичам Ви!🧡
11.01.2022 г

Абонирай се
Уведоми за
guest
5 Коментарa
Най-новият
Най-старите Най-гласувани
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари
Николай Славов
януари 12, 2022 11:14 am

Благодаря ти Татко и Ангел за насоките, за двойнствеността на Егото, за напомнянето да благодарим непрестанно (за което ни е много трудно, понеже често забравяме)!❤️

Марийка
Марийка
януари 11, 2022 7:36 pm

Благодаря, Господи, приложението на наученото не ми се удава добре, имам чувството, че забравям най важното когато не трябва

Надежда Михайлова
Надежда Михайлова
януари 11, 2022 5:17 pm

Благодаря ви Учителю!
Бъдете Благословен!

Мария Филипова
Мария Филипова
януари 11, 2022 1:14 pm

Скъпи,Учителю,благодаря,че отново ни насочваш към себелюбието,като проява на егото,което е причина да не можем да почувстваме(знаем го теоритично)връзката си с всички форми на живот и да изразяваме любовта и благодарността си към Бог,който е създал този удивителен план,към нашите небесни братя и сестри,към всички форми на живот,в които Бог Е.Това става само понякога,при мен.
Постигането на Христово съзнание,става постепенно,чрез постоянно и съзнателно усвояване на духовно знание и прилагането му.Така го обяснява нашият Господ Иисус Христос в книгата“Писмата на Христос“
Поели сме по този път и с твоята и Божията подкрепа и помощ ще вървим напред!🙏❤️

Лилия Иванова
Лилия Иванова
януари 11, 2022 12:25 pm

Благодаря, Учителю! Бъди благословен! Благословен Бог наш сега и во веки!❤