Дух, Душа и Тяло/11.04.2022

Скъпи Сродни Души, темата в „Дух, Душа и Тяло“ Душевно Разстройство.

Темата е много обемиста, но ще засегнем по характерното за това Разстройство. Душевно? Какво означава това, нито Духа, нито Душата, са способни на подобни Разстройства, оставаме ние, извода е, че Разстройствата не засягат, нито Духа ни, нито Душата, те са Изпитания за самите нас, бих казал, че на 99,99% идват от Бог, като начин да ни Помогне, да ни накара да се вглъбим в самите нас, по този начин да започнем да мислим, по скоро името идва от Божествено Разстройство, там където е нашата Душа, а Духа идва отново от Бог, така че всичко говори, че подобно разстройство ни е Пратено от Бог, и то съвсем не случайно.
Кои хора са подлагани на Разстройство, като начин на Изпитание, Осъзнаване и разбира се, преодоляване на някакъв тип Бариера, за всички това ни Помагат Душевните Разстройства, още може да се сметне, че Душевните Разстройства, са начини да ни вкарат в Житейския ни Път, Път който е приела Душата ни, докато е била при Бог. От където и да го погледнем, всичко води до Бог и това, да ни се Помогне, всеки който е проявил някакъв тип неблагодарност, към Вселената и Бог, са Подлагани на това Изпитание, тези които имат много Бариери, също са Подлагани на Изпитание, това са най-честите Хора които Изпадат в Душевно Разстройство, те се нуждаят от това, те се нуждаят да осмислят целия си живот, за да съзрат грешки и цикличност, която непрекъснато повтарят и повтарят. Но, заблудите не спират до тук, ние си мислим, че сме се отчаяли, че сме изпаднали в криза, безпътие, което ни помрачава, заблудата тук е, че именно Душевното Разстройство, може да ни вкара в главния Път, за което именно се случва всичко, ако ние използваме времето си да мислим, докато Бог ни Подлага на това Изпитание, то много бързо ще излезем от него, тоест, ще го преминем. Това което се получава в действителност, неспособни да мислим, ние от обикновена криза, я задълбочаваме, започваме да взимаме неадекватни мерки, да променяме нещо, което няма нужда от промяна, да предприемем нещо ново, от което пък хептен нямаме никаква нужда, всичко това, за да повишим нашите Вибрации; единственото което трябва да се направи е, Осмисляне на грешките, това което е било и това което искаме да бъдем, седнем ли пред празния лист хартия, напишем ли всичките си грешки от една страна, и това което искаме да бъдем от другата, то ще видим, че ние вървим срещу самите нас, че сме имали не веднъж възможността, да постигнем това което сме искали, но винаги Материята е била тази, която ни е подхлъзвала, винаги си имаме оправдания с Материята, тоест пари, за това, че не сме сбъднали нашите желания и мечти, получава се така, че оправданията стават „истина“, а Истината не служи за нищо. Поглеждайки подобен лист, ако се замислим за всичко, ще видим и, колко често ни е Помагано всичко да се случи, да се изпълнят нашите мечти и желания, Помагано, но не осъзнато, именно в периода, докато сме в криза, ни се дава времето да се замислим, именно това е времето за драстични промени, но не да се лутаме в материята, а промени вътре в нас, промени които да помогнат да се случат нашите желания, ако съзрем, че все помагаме на приятели, с което сме си навредили, то това трябва да се Осъзнае, и то по естествен начин, ще се Отрегулира, ако съзрем, че държим повече на съпругата си, вместо на хората които ще останат със нас до края на нашия Живот, то задължително трябва да предприемем мерки, това повече да не се случва. В днешно време, това се явява най-честия проблем, за да изпаднем в Душевна Криза – неблагодарност към близките, тъй като всички сме деца на Бог, това отново се явява неблагодарност към Бог, ние всички сме се договорили пред Бог да си Помагаме, тази Договорка е докато сме Живи, не подлежи на никакво разтрогване, така че в случая, Близките – майка, баща, брат, сестра и племенник или племенница, са ни най-близки, за тях трябва да държим много, каквото и да се случи, те винаги ще ни подадат ръка, ако се разведем със съпруг или съпруга, се уповаваме на тях, но когато живеем отделно, забравяме, че те са ни единствената опора, за каквото и да е, за добро и за лошо, така че съпругата може да ни е много близка, да я Обичаме безкрайно много, но Близките са над нея, спазваме ли това, то ще постигнем Мир, съпругата може да роптае, но рано или късно ще приеме това, като нещо задължително, постепенно нейното ЕГО ще отстъпи, всичко ще се нареди, всички ще си бъдем мили и ще се веселим и помагаме, но когато съпругът взима страната единствено на съпругата, пренебрегвайки близките, то раздори ще има до сетния ни дъх, винаги ще има какво да се изправя. За съпругите е ясно, от където е съпругата, от там е и родата, това е най често, тям не се виждат съществени проблеми, но когато синът забрави Рода, проблемите са много сериозни. Посочих този пример, защото докато пишех тази тема, ми звъннаха последователно моите деца, оплакваха се един от друг. Планират да пътуват до Италия, на гости при бившата ми съпруга, тя е поканила Кети, но тя много иска да заведе и Марио, за да може, и той веднъж да излезе от България, да се види с майка си, пък и да си прекарат добре, като тънък замисъл е, съвета ми да си бъдат близки до края на животите им, да не позволяват никога да ги разделят, защото те единствено ще могат да си помагат един на друг, каквото и да се случи, да си бъдат подкрепа, това е нещо с което, все не мога да се справя, децата ми все се карат за какво ли не, споменавал съм ви за съревнованието между тях, кой да получи по-голямо внимание от мен, тоест, да бъда по-доволен от единия, пренебрегвайки другия, това идва от Нарцистичната Любов, от която са получили и те. Нарцисизъма ги кара да искат, да си имат ортак в живота, които да гледа единствено тях, в случая ортака съм аз, като техен родител, желание да се докажат пред мен, но изкривено, желание да бъда само на единия, това създава състезание което е изключително пагубно, карат се за пълни глупости. Та моя син решил да заведе и неговата приятелка, макар да няма място къде да спи, макар той самия да няма пари, за да поеме каквито и да са разходи по нея, но и обещал, че ще я заведе, от което разбира се възникна проблем, поради очевадни причини, нито ще могат да се насладят един на друг, нито той ще обърне внимание на майка си, която е много болна и Пътя и е към своя си край, нито той , или който и да е, ще са спокойни, по скоро бих го спрял, да не ходи никъде, да си остане с приятелката му в Кюстендил, отколкото да допусна това мъчение за всички, то ще бъде нервозно пътуване, нервозно гостуване, всички ще се изнервят, ще се дразнят един от друг, само защото, синът ми залага на приятелката си, отколкото на близките, което идва от неговото ЕГО, подхранено малко от мен, поради редица грешки, които съм допуснал, но всичко би трябвало да си има и своя Промисъл, това не е оправдание, че не съм могъл да ги възпитам, а защото виждам, защо всичко се е случило, именно по този начин, ефекта който ще се сполучи, когато Бог ги Поеме в Своите Ръце. Те също ще бъдат Божи Служители, и то много по-добри от мен, те не знаят това, но всичко с времето си, за сега е важно да давам най-добрите Съвети, за което Благодаря на Бог, без Него, не бих се справил, преди малко мислих върху свой думи, дали съм им предал това което исках, по най-добрия начин, какъвто и вариант да измислях, от това което казах, никой не бе съвършен, във всеки имаше нотка на ЕГО, в която думите ми щяха да бъдат изопачени, мислейки, Помолих отново Бог да ги Поеме, защото не можех да намеря правилния начин, за да Помогна на всички, без да ощетя който и да е, ако поема страната на дъщерята, само ще засиля това съревнование, недоволство от страна на сина ми, че съм поел отново страната на Кети, макар да не е така, тук мисля, че положих основите за размисъл от страна на сина, казах това, което той не можеше да види, надявам се да бъде Осъзнато от него и коригирано на Подсъзнателно ниво, но се Уповавам единствено на Бог, Той да намери най-правилния подход, за да може да ни помогне, да излекува техните, а може би и мой Взаимоотношения с тях.

Учител Дуно Пора
Обичам Ви!🧡


Вашият коментар